Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 440         13 март 2017  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на девети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                    2. Атанаска Атанасова

 

Секретар М.В.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно наказателно дело номер 9 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. с чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК

Образувано е по жалба на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ - Бургас против решение № 217/18.11.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 406/2016 година по описа на Районен съд - Средец, с което е отменено наказателно постановление № 486/22.08.2016г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите/ЗГ/, вр.чл.104, ал.1 ЗГ, на Г.Б.П. *** е наложено административно наразание „глоба“ в размер на 300.00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.1 ЗГ.

Касаторът, редовно уведомен не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на закона. Моли съда да го отмени и да потвърди наказателното постановление. Не представя доказателства.

Ответникът по касационната жалба - Г.Б.П., редовно уведомен, не се явява,  не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

  Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд- Средец, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд - Средец с решение № 217/18.11.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 406/2016 година по описа на съда, е отменил наказателно постановление № 486/22.08.2016г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите/ЗГ/, вр.чл.104, ал.1 ЗГ, на Г.Б.П. *** е наложено административно наразание „глоба“ в размер на 300.00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.1 ЗГ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че за Г.Б.П. не са възникнали задължения за упражняване на конкретни правомощия, оределени времево и пространствено. Счел е, на първо място, че на П. не е възложен конкретен охраняем участък. На второ място, е приел, че не е било конкретно определено и  времето, през което встъпилият в длъжността е поел задължение да осъществява контрола. Изложил е мотиви, че общото възлагане за охрана на цялата територия на община Средец, при това едновременно на всички служители, представлява липса на възлагане, поради своята неопределеност и води до невъзможност за възникване на задължение по осъществяване на контролни правомощия за П.. Поради това е формиран извод, че той не е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Санкцията е наложена на Г.Б.П. за това, че в периода от 18.02.2016г. до 1.03.2016г., в землището на с.Вълчаново, общинска горска територия на гр.Средец, подотдел 327х, като лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 ЗГ, в качеството си на ръководител участък в подотдел 327х, не изпълнявал своите контролни правомощия в поверения му участък със заповед № 25/18.12.2013г. на директора на общински гори гр.Средец, допуснал сеч на 21 бр. дървета, описани в КП № 0031510, немаркирани с контролна горска марка. За това нарушение на П. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0031277/15.03.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

        Основните възражения на касатора са, че на наказаното лице е било възложено задължението да опазва цялата горска територия на община Средец и то е следвало да извършва проверки, да маркира челата на пъновете и на секциите от дървесина, предмет на нарушение с КГМ и червена боя, както и да съставя констативни протоколи за нарушения, които е установил при работата си. Доколкото това не е сторено, касаторът счита, че нарушителят е бил правилно санкциониран на соченото в наказателното постановление правно основание. Оспорват се отменителни мотиви на съда, че опазването на горските територии е обвързано само с конкретно определена площ и то в рамките на работното време на наказания.

         Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на Г.Б.П. е ангажирана за нарушение на чл. 104 ал. 1 ЗГ, в която в пет точки са установени различни забрани, касаещи лицата, които извършват сеч.

Съгласно разпоредбата на чл. 257 ал.1 т.1 ЗГ, въз основа на която е наказан П., се предвижда налагане на глоба от 300.00 до 5000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

В т.1 от заповед № 25/18.12.2013 година, издадена от директора на общинско предприятие „Общински гори“ към Община Средец е посочено общо, че опазването на горските територии“ в района на дейност на общинското предприятие се осъществява от служители с лесовъдско образование. Съгласно т.3 от същата заповед „поверената за опазване горска територия“ и организацията на работа на служителите следва да се определи с трудовия договор и/или с длъжностната характеристика на съответния служител. Следователно възлагането на конкретни правомощия по опазване общинските горски територии се извършва индивидуално за всеки служител с трудовия договор и/или с длъжностната му характеристика. От административнонаказателната преписка, представена по делото, обаче, е невъзможно да се установи коя конкретна горска територия е била възложена за контрол на наказания Г.Б.П., за да се извърши преценка дали и подотдел 327х в землището на село Вълчаново е бил включен в нея. Това обстоятелство не става ясно нито от приложения трудов договор, нито от допълнителното споразумение към него, нито от длъжностната характеристика на наказания /лист 22 - 26 от анд № 406/2016 година/. Предвид това, правилен е изводът на районния съд, че в случая на П. не е възложена за опазване конкретна горска територия, поради което за него не е възникнало задължение за осъществяване на контролни правомощия именно на посоченото в наказателното постановление място - подотдел 327х в землището на с.Вълчаново.

Отделно от това,  в нормата на чл.257 ал.1 т.1 ЗГ е предвидена санкция за длъжностно лице/лице, упражняващо лесовъдна практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Тази норма е бланкетна, тъй като в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за неизпълнението или несвоевременно изпълнение на които, посочените лица носят административнонаказателна отговорност. За да бъде санкционирано на това основание едно лице, е необходимо - освен него да се посочи и конкретната правна норма, в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие.

Видно от описанието на нарушението в издаденото НП, отговорността на Г.П. е ангажирана за това, че в качеството си на лице - регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 ЗГ, не изпълнява своите контролни правомощия в поверения му участък и е допуснал сеч на 21бр. дървета, описани в КП № 0031510, немаркирани с контролна горска марка. Така описаното деяние неправилно е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 104 ал.1 ЗГ, която предвижда различни забрани, касаещи лицата, които извършват сеч.

Деянието, описано в НП, представлява нарушение на чл.190 ал.2 т.1 - 2 ЗГ, съгласно който лицата с лесовъдско образование, на които са възложени функции по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти. Това е нормата, която установява задължение за определеното поведение, което не е спазено от Г.П., като тази норма не е посочена нито в мотивите на наказателното постановление, нито в неговия диспозитив.

Посоченият порок, наред с обстоятелството, че нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, представляват съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

С оглед изложеното, решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК,  Административен съд - Бургас, ХІV - ти състав,

 Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217/18.11.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 406/2016 година по описа на Районен съд - Средец.

Решението е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.