Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас,№782/10.05.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Тони Петрова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 9/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът С.И.И. – директор на ТД на НАП Бургас, е оспорил решение № 443/11.11.2013г., постановено по АНД № 645/2013г. по описа на Районен съд гр.Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 1086/09.09.2011г. издадено от касатора. С наказателното постановление за нарушение на чл.7, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на ******** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Според касаторът, от посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите недвусмислено става ясно и не е накърнено правото на защита на наказаното лице, че същото е санкционирано за това, че не е регистрирало и въвело в експлоатация фискално устройство. Това твърдение е необосновано. Вярно е, че като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. във вр.с чл.3, ал.1 от същата Наредба, а при справка със съдържанието на тази разпоредба се установява, че тя препраща към чл.3 с оглед определяне на кръга на лицата, които имат задължения да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Същевременно обаче, при описанието на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното постановление, са описани две нарушения. Първото е неиздаване на фискален бон или билет за извършена услуга, а второто е липсата в обекта на регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Задължението за издаване на фискален бон или билет за извършена услуга при продажба на стоки или услуги е уредено именно в чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г., която е посочена като нарушена, макар като препращане. По този начин фактически са описани две нарушения, като са посочени нормите, които са нарушени при осъществяване на тези две нарушения, а в крайна сметка е наложено наказание само за едно нарушение. Обратно на твърдението на касатора изложените в наказателното постановление факти и обстоятелства сочат именно за извършването на две нарушения. А посочването на двете разпоредби от Наредба Н-18/2006г. допълнително води до невъзможност както по отношение на наказания субект, така и за съда, който трябва да провери законосъобразността на наказателното постановление, да разбере за кое от двете нарушения е наложено наказанието имуществена санкция в размер на 3 000 лв. Твърденията на касатора, че от наказателното постановление по категоричен начин се разбира за кое нарушение е ангажирана отговорността на лицето са изцяло необосновани. Наказващият орган при описание на фактите и обстоятелствата в наказателното постановление е следвало ясно да подчертае кое нарушение ще санкционира, след като е установил извършването на две такива.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 443/11.11.2013г., постановено по АНД № 645/2013г. по описа на Районен съд гр.Несебър.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: