Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    750          16.05.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 9 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП-гр.Бургас против Решение №2226/2011г., постановено по НАХД №2336/2011г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление №17/24.01.2011г. на Заместник териториалния директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на основание чл.47, ал.3 от  ЗСч, на „Хидроекострой” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Дебелт, обл.Бургас, представлявано от С.С.М. - изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и неправилен и да се потвърди отмененото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Хидроекострой” АД, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител адв.Г., БАК, оспорва касационната жалба, като иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на „Хидроекострой” АД против наказателно постановление №17/24.01.2011г. на Заместник териториалния директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСч на основание чл.47, ал. от  ЗСч на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е отменил атакуваното постановление като е приел, че същото е издадено от компетентен орган при напълно изяснена фактическа обстановка, но при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не  е съобразен преклузивния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а отделно от това за пълнота на изложението е приел, че е налице маловажен случай.

 

Настоящата инстанция намира решението на Районен съд гр.Бургас за правилно, но не споделя част от изложените мотиви.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

По отношение на изложените от първоинстанционния съд мотиви за приложение на института „маловажен случай”, касационната инстанция счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.28 от ЗАНН, с оглед формалния си характер и значимостта на охраняваните обществени отношения. В случая се отнася до обективна и безвиновна отговорност, за реализирането на която съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН е достатъчно обективното осъществяване на забранените действия или неосъществяването на вменените задължения, както и имуществената санкция да е предвидена в закон, указ или ПМС. Нарушението се явява осъществено с факта на извършването му и не е обвързано с настъпването или не на вредни последици, като налагането на наказание не е обвързано и с причините, довели до неизпълнението, за да се преценява приложението на чл. 28 ЗАНН.

Въпреки изложеното следва да се има в предвид, че административнонаказващия орган не се е съобразил с нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Неспазването на този срок представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.

В случая е безспорно установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде годишен финансов отчет за 2008г., с което е осъществен състава на нарушението по чл.47, ал.3 от ЗСч. Крайният срок за изпълнение на задължението е 30.06.2009г. и първия момент от който е могъл да се установи нарушителя е денят, следващ крайния срок за подаване на годишен финансов отчет, като за установяването му е достатъчно да се констатира само факта на бездействието. Съгласно нормата на чл.11 от Закона за търговския регистър,  търговският регистър е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Ал.2 от същата разпоредба предвижда, че Агенцията по вписванията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Публичният характер на Търговския регистър и обезпеченият до него свободен достъп сочат, че за административнонаказващият орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на търговците, неподали заявление за публикуване на годишния си финансов отчет в Търговския регистър по реда на чл.40, ал.1 от ЗСч. Подобни действия по никакъв начин не са обусловени от необходимостта от опосредяващи ги действия, представляващи писма с изрично уведомяване за търговците, неподали заявленията си в срок, изброени в списък. Отделно от това, самата Агенция по вписванията, поддържаща Търговския регистър, е установила приблизително една година по-късно търговците, неподали заявления за публикуване на годишните си финансови отчети, за което е изготвила писмо №12-00-388/21.05.2010г., въпреки че по отношение на нея още на по-силно основание следва да намерят приложение мотивите относно обективната възможност за установяване на задължените лица и е въпрос на полагане на дължимата грижа и организация да се извършат необходимите действия в тази насока в разумен срок, съответстващ на законово предвидения. По тази причина, след като до 30.06.2009г. е следвало да бъде подаден от дружеството годишния финансов отчет, последният ден, в който трябва да се установи това бездействие е 01.10.2009г., а АУАН е съставен на 25.06.2010г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1, изр.2, предл.първо от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2226/2011г., постановено по НАХД №2336/2011г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление №17/24.01.2011г. на Заместник териториалния директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСч на основание чл.47, ал.3 от ЗСч, на „Хидроекострой” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Дебелт, обл.Бургас, представлявано от С.С.М. - изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.