Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 872                Година 24.06.2011                     Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІІІ състав на двадесет и шести май две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                              2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 9 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Държавно горско стопанство гр.Айтос срещу решение № 220 от 03.12.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 354 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Айтос. Счита решението за незаконосъобразно, тъй като мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните и представени по делото доказателства, както и с нормативната база регулираща подобни административни нарушения. С жалбата се прави искане  да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по жалбата – Д.А.Х. *** оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и  законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Айтос е отменил наказателно постановление № 203/29.07.2010г. на Директора на Държавно горско стопанство гр.Айтос, с което на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.96, ал.1, чл.94, ал.1 и чл.95, ал.1 от ЗЛОД, и за нарушение на чл.84, ал.2 от с.з. на Д.А. Хаджиибрахим е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева и е лишен от право на ловуване за срок от три години, като е отнета в полза на държавата притежаваната от него ловна пушка „Силма”. При постановяване на решението си съдът е установил процесуални нарушения по време на целия процес по съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, като е отбелязал, че основанията за отмяна са няколко и касаят главно недоказаност на повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение. Съдът е приел, че дори и касаторът да е бил възприет визуално от длъжностните лица, сред групата от лица излизащи от гората да носи в себе си ловно оръжие, по смисъла на чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД да ловува, то неустановяването на място на ловното оръжие в този момент не може да обуслови възникване без никакво съмнение на извода, че на инкриминираната дата и час същият е носел в себе си именно законно притежаваната своя ловна пушка, както и няма основание отнетата ловна пушка да се свърже с инкриминираните с АУАН и НП дата, час и място, а оттам и да се установи категорично, че жалбоподателя е бил сред ловуващите лица.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното реше ние с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Съдът намира възраженията на касатора, по отношение на изложените мотиви от районния съд, относно обстоятелството, че ловното оръжие е следвало да бъде установено на място по идентификационни признаци за основателни. Обстоятелството, че конкретното оръжие не е индивидуализирано по време на проверката, чрез посочване на марка и модел, представлява такова нарушение само що се касае приложението на чл.95, ал.3 от ЗЛОД, съгласно който, за да се отнеме в полза на държавата оръжието и другите средства за ловуване, то задължително следва да се индивидуализира. В този смисъл нуждата от такава индивидуализация на оръжието не е елемент от състава на процесното установено административно нарушение. За да е изпълнен състава на нарушение по чл.84, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗЛОД от обективна страна е нужно да се установи по несъмнен начин, че оръжието е ловно по своя вид, сглобено и се носи извадено от калъфа му.

Независимо от това, съдът счита, че решението на районния съд е правилно, тъй като в настоящия случай не е установено по безспорен начин авторството на извършеното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация, в какъвто смисъл са и част от мотивите на съда. По делото липсват доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Д.А.Х. е извършил описаното в акта и  НП нарушение  „ловува извън населено място, като се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие…, без писмено разрешително за лов и в забранено за лов време”. В тежест на наказващият орган тук е да установи авторството на вмененото нарушение, като последният безспорно не е изпълнил това свое задължение. Видно от показанията на длъжностните лица дадени пред първата инстанция, не става ясно как точно е установено, че именно ответника по касация, на посочените в АУАН и НП дата и място, е ловувал и е осъществил състава на вмененото му нарушение. Пред настоящата инстанция не се отрича, че действително към момента на проверката самоличността на нарушителя не е установена, още повече, че длъжностните лица от ДГС - Айтос са възприели същия като част от групичка бракониери – 8 човека, като от това общо възприемане на нарушителите, като група хора, не става ясно и категорично, че Д.Х. е бил сред тях.

Издавайки наказателното постановление в нарушение на чл.53 ал.2 от ЗАНН, без да е установил по безспорен начин самоличността на нарушителя наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220 от 03.12.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 354 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Айтос.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

                                                

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                    2.