Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  644       /03.04.2015 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на пети март две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Тони Петрова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 99/2015 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано e по касационна жалба подадена от директора на дирекция Природен парк „Странджа“ - Малко Търново срещу решение № 44/19.12.2014 година по н.а.х.д. № 224/2014 година на Районен съд - Малко Търново (РС).

С обжалваното решение РС е изменил наказателно постановление № 11-01-1016/24.09.2014 година на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което за нарушение на чл.44 ал.9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на основание чл.132 ал.1 от ЗОП, на дирекция Природен парк „Странджа“, е наложена имуществена санкция от 1000 лева, като РС е намалил размера на санкцията на 500 лева.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Излага подробни доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“.

Иска отмяна на решението и на потвърденото наказателно постановление.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Дирекцията е санкционирана за това, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, е сключила седем договора по обособени позиции, като по договора по позиция № 6 от 06.06.2013 година сумите са изплатени на изпълнителя на 28.06.2013 година и на 16.05.2014 година, а информацията за изпълнението на договора не е изпратена до АОП за вписване в Регистъра на обществените поръчки в срока по чл.44 ал.9 от ЗОП (до 16.06.2014 година).

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество е обоснован извод за съставомерност на констатираното деяние, като е приел, че това се подкрепя от събраните по делото доказателства. Доводите на жалбоподателя за приложимост на чл.28 от ЗАНН са приети за неоснователни, като е посочено, че извършеното нарушение е формално, а не резултатно, поради което преценката за маловажност не следва да се извършва с оглед липсата на настъпили неблагоприятни последици. Съдът е преценил, че изискването за предоставяне на информация е установено с цел да се осигури прозрачност при разходването на публични средства и е гаранция за законност при извършването на тази дейност, поради което неизпълнението на задължение, за предоставяне на информация, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. По отношение на наложеното наказание е намерено, че наказващият орган е определил  непрецизно размера на имуществена санкция, тъй като не е обсъдил нормата на чл.133 ал.2 от ЗОП, предпоставките за приложението на която са налице. Предвид това, че стойността на конкретния договор без ДДС, попада в предвидените в чл.14 ал.3 от ЗОП стойности за услугата, като не надвишава предвидения по чл.45в ал.2 от ЗОП праг, съдът е преценил, че следва да се приложи посочената разпоредба, с оглед на което е изменил наказателното постановление и е определил имуществена санкция размер на 500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и все странно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят отмяна на издаденото наказателно постановление.

Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на нормата на чл.52, ал.1 от ЗАНН, съгласно която наказващият орган следва да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Неговото неспазване не води до опорочаване административнонаказателното производство до степен, обуславяща отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Единствената норма, регламентираща срок за издаване на наказателното постановление, при неспазването на който същото ще подлежи на отмяна е този по чл.34 ал.3 от ЗАНН и този срок е шестмесечен от съставянето на акта, като в случая е спазен.

Правилно РС е извел извод за съставомерност на деянието по чл.44 ал.9 от ЗОП, с която разпоредба на възложителите е вменено задължение да изпращат до АОП информация в едномесечен срок след приключване изпълнението на договор за обществена поръчка или след предсрочното му прекратяване.  Информацията за изпълнение на договора за обществена поръчка № 13282-28-ОПОС3/06.06.2013 г. е изпратена в АОП на 31.07.2014 г., след като срока е започнал да тече от деня, следващ деня на изпълнението на договора - 16.05.2014 г. и е изтекъл на 16.06.2014 г., поради което правилно е прието, че от касатора е извършено вмененото му нарушение.

При определяне размера на имуществената санкция наказващият орган, е наложил такава в предвидения от законодателя диапазон на санкционната разпоредба на чл.132 ал.1 от ЗОП.

Неправилно РС е изменил размера на наложената имуществена санкция при прилагане на привилегирования състав на чл.133 ал.2 от ЗОП, съгласно която разпоредба, когато нарушенията по чл.128 - 132а, с изключение на тези по чл. 129, ал. 4, чл. 129б, ал. 2 и чл. 132, ал. 2, са извършени при възлагане на обществени поръчки на стойности по чл.14, ал.3, предвидените размери на глобите и имуществените санкции се намаляват наполовина. Видно от стойността без ДДС на конкретната обществена поръчка, същата не попада в посочените в разпоредбата на чл.14 ал.3 от ЗОП, поради което приетата от съда норма е неотносима. Въпреки това съдебното решение в тази му част не следва да се отменя, тъй като е влязло в сила и ако бъде отменено би се стигнало до утежняване положението на обжалващия, което е недопустимо.

Неоснователно е поддържаното и пред настоящия касационен състав искане за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно наказващият орган и първоинстанционният съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното, на основание  чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44/19.12.2014 година по н.а.х.д. № 224/2014 година на Районен съд - Малко Търново.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: