Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

     1177                        15.06. 2018 год.                     гр.Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХІІІ административен състав

на тридесет и първи май 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПАНАЙОТ ГЕНКОВ                                    

                                     ЧЛЕНОВЕ :  РУМЕН ЙОСИФОВ 

                                                              ДИАНА ПЕТКОВА                                                                                                                                                                       

Секретар    М. Вълчева

Прокурор   Д.Петров

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 999 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба на ПФК“Нефтохимик Бургас 1962“,със седалище и адрес на управление гр.Бургас, представлявано от Изп.директор Н.Т. против Решение №378/26.03.2018 год.постановено по анд.№641/2018 год. по описа на РС-Бургас, с което е изменено НП като имуществената санкция на касатора е намалена от 5000 лв. на 1500 лв.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение с което е изменено НП издадено от касатора поради  противоречие с материалния закон, което съставлява касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.Сочи,че издадения протокол с който са дадени задължителни предписания на касатора по спазването на трудовото законодателства, съставлява едно властническо волеизявление, с което се възлагат няколко задължения.Иска отмяна на съдебното решение,след което да бъде постановено ново решение с което да бъде отменено НП.

         В с.з. касаторът редовно и своевременно призован  не изпраща представител.

         Ответната страна  редовно и своевременно призована не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че решението на въззивната инстанция не страда от пороци съставляващи основания за неговата отмяна.

         Настоящата съдебна инстанция, извърши проверка на оспорения съдебен акт на посочените в него касационни основания, които съставляват такива по чл.348 ал.1 т.1  НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН., както и служебна проверка  с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и  приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Бургас е изменил НП №02-0001578/29.12.2017 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Бургас,с което за нарушение на чл.415 ал.1 КТ и на осн.чл.416 ал.5 във вр. с чл.415 ал.1 КТ на ПФК “Нефтохимик  Бургас 1962“АД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.,като намалява размера на 1500 лв.

        Районният съд е изложил подробни мотиви относно установените по делото факти и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи..Съдебният състав е счел,че АУАН и НП са издадено от оправомощени за това лица,в рамките на предоставената им компетентност.Съдебния състав е формирал и извод за безспорно осъществява на състава на чл.415 ал.1 КТ, а именно неизпълнено задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, като в тази насока не кредитира твърденията  изложени във въззивната жалба.

        Касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на касатора.Възраженията на касатора, които са идентични с тези по жалбата пред въззивната инстанция са неоснователни.

       Нормата на чл.415 ал.1 КТ предвижда отговорност на лице което не изпълни задължителни предписания на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.По делото е безспорно установено ,че към датата на проверката-28.09.2017 год.дружеството-касатор, в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание по т.3 от Протокол №1692/29.08.2017 год. на ДИТ-Бургас,а именно да изплати трудовите възнаграждения на изрично посочените в него лица за м.юни 2017 год.Вярно е че със същия протокол по т.1,2 и 4 са дадени и други задължителни предписания,но това не означава че доколкото с един протокол са дадени няколко задължителни предписания то следва административното наказание да е едно за всички , а не поотделно по всяко едно от тях при неизпълнението му. Задължението на работодателя да изплати трудово възнаграждение  се отнася за всеки отделен месец,за който това възнаграждение е дължимо.Съгласно чл.128 т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.По всяко трудово правоотношение за работодателя произтича задължение да извършва периодични/ежемесечни/плащания на трудовото възнаграждение.При това положение правилно предписанието по т.3 е отчетено от въззивната инстанция като отделно административно нарушение.Неизпълнението на всяко дадено на работодателя предписание да изплати трудовите възнаграждение за съответния месец представлява самостоятелно изпълнително деяние, осъществяващо състава на отделно административно нарушение.

       Приемайки че правилно административно-наказателната отговорност на касатора е ангажирана по чл.415 ал.1 КТ и изменяйки НП само в частта относно размера на наложената имуществена санкция, РС-Бургас е постановил правилен съдебен акт.При извършената проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.Същото е валидно и допустимо.

        Водим от горното и на осн.чл.221 АПК във вр. с чл.63 ЗАНН,съдът

 

                                               Р    Е    Ш   И

 

       ОСТАВЯ  в сила Решение № 378/26.03.2018 год. постановено по анд.№641/2018 год. по описа на РС-Бургас.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                                         2.