Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   1383                                 10.07.2018 година                            гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Йовка Банкова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 997 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от С.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв. Н.С., против решение № 340 от 20.03.2018 г. по НАХ дело № 6101/2017 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Според жалбоподателя, неправилно е прието от районния съд, че в случая намира приложение нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваното решение Бургаският районен съд е потвърдил електронен фиш серия К № 1751171, издаден от ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено на касатора С.И.П. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че деянието е установено по несъмнен начин от събраните доказателства и е съставомерно. Намерил е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че разрешената скорост в пътния участък е 90 км/ч.

Решението е правилно.

На 17.09.2017 г. в 16:43 часа в гр. Бургас е заснет с автоматизирано техническо средство лек автомобил „Мицубиши Аутлендър” с рег. № А 89 94 МХ, собственост на „С И Д проект“ ЕООД със законен представител С.И.П., при движение по ПП I-6 км.495 в посока от КПП- 1 към кв. „Пети километър” със скорост 81 км/ч, при ограничение от 50 км/ч, т.е. с 31 км/ч над разрешената скорост. За нарушението е издаден електронен фиш К № 1751171, с който е наложена на П. глоба в размер на 400 лева. Срещу издадения електронен фиш е депозирано възражение от последната, с което се оспорват констатациите на контролните органи и се навеждат твърдения, че разрешената скорост в процесния участък е 90 км/ч. Към възражението е приложено Протоколно решение № 3/2011 г. на Общинската комисия по безопасност и организация на движението на Община Бургас. Във връзка с твърденията във възражението е изпратено до П. писмо от ВПД началник на сектор „Пътна полиция“, с което е разяснено на същата, че процесният участък е населено място по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и разрешената максимална скорост за движение е 50 км/ч.

Според нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба. В случая тези предпоставки несъмнено са налице. За извършеното с превозното средство нарушение отговаря собственикът, респ. този, на когото е предоставено моторно превозно средство (чл. 188, ал.1 от ЗДвП), а когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство (ал.2). По делото не е спорно, а и се установява от приложената справка от МВР, че управляваното от касатора дружество „С И Д проект“ ЕООД е собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че разрешената скорост в процесния пътен участък не е 50 км/ч, а 90 км/ч. Такива доводи са наведени както пред административнонаказващия орган, така и пред БРС, чиито подробни мотиви напълно се споделят от настоящия съдебен състав. В допълнение следва да се отбележи, че когато допустимата скорост е различна от предвидената в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, това следва да се сигнализира с пътен знак на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В случая от приложената по делото схема на пътните знаци е видно, че знакът В26, въвеждащ максимална скорост 90 км/ч, се намира след процесния участък „КПП-1 - Пети километър”. Следователно, приложение следва да намери общото правило, въведено с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населени места, както правилно е приел и районният съд. Обстоятелството, че е взето решение на Общинската комисия по безопасност и организация на движението на Община Бургас относно допустимата скорост на движение в участъка, не променя горния извод, доколкото не е налице пътен знак, указващ по-висока допустима скорост, каквото е изричното изискване на ЗДвП. В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 340 от 20.03.2018 г. по НАХ дело № 6101/2017 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.