ПРОТОКОЛ

 

Година 2013, 05.11.                                                                          град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                           ІІ-ри административен състав

На пети ноември                                           две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

 

Секретар: С.Х.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Христов

административно дело номер 996 по описа за 2013 година

На именното повикване в 14.15 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р.А.Р., редовно призован, се явява лично и с адв. К., с представено по делото пълномощно.

         ОТВЕТНИКЪТ по ОСПОРВАНЕ – Директор на ОД на МВР гр. Бургас, редовно призован, представлява се от юрисконсулт В., с представено по делото пълномощно.

         В съдебна зала се явяват свидетелите Г.И.И. и П.Г.Ж..

        

         По хода на делото:

         СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

         С оглед становището на  страните и поради липсата на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА:

         По делото е постъпила молба по електронен път от призованата в качеството на свидетел Д.Г.В., в която същата е заявила, че не е  в състояние да присъства в днешно съдебно заседание с оглед обстоятелството, че е студентка ІІІ-ти курс в УНСС гр. София.

 

         АДВ. К.: Моля да се разпитат явилите се свидетели след което ще взема отношение по молбата. Подобно основание не съществува нито в ГПК, нито в АПК.

         ЮРИСКОНСУЛТ В.: Не възразявам срещу разпита на свидетелите в днешно съдебно заседание. По отношение на неявилата се свидетелка поддържам заявеното в предходно съдебно заседание, че нейния разпит не е необходим за изясняване на фактическата обстановка, тъй като същата е дала обяснения в хода на дисциплинарното производство.

 

         Съдът с оглед заявеното от страните становище

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ПРИСТЪПВА към разпит на явилите се свидетели на които снема самоличността както следва:

         Г.И.И. – 39 години, българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

         П.Г.Ж. – 25 години, българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

         Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

         Обещават да говорят истината.

 

         Свидетелят Ж. беше изведен от залата.

 

         Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля И..

 

         ВЪПРОС НА АДВ. К.: Разкажете как, кога и при какви обстоятелства получихте сигнал за твърдяното като извършено деяние от жалбоподателя Р.?

         ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛЯ: Не се сещам за датата, но по телефона ми беше подаден сигнал от лице пожелало анонимност. Така съм го отразил в докладната ми записка относно данни за извършено дисциплинарно нарушение от Р.Р. вследствие на което уведомих началника на управлението и бях изготвил докладна записка. Същата беше докладвана на директора на ОД на МВР, който разпореди проверка.

         ВЪПРОС НА АДВ. К.: Може ли да кажете какво конкретно Ви каза това лице пожелало анонимност, което ви се обади по телефона?

         ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛЯ: Каза ми, че Р.Р. е ходил в кафе „Пърпъл” заедно с друг колега полицай, като вътре понеже се е пушило е казал на персонала, че с него върви комисия от ХЕИ, която е в съседното заведение и той отива по-рано за да ги предупреди с цел да им спести акт мисля на стойност 5 хиляди лева и очаква благодарност за това. Това ми беше казано по телефона.

         Не съм се срещал с това лице. Знам кое е, но не желая да кажа кое е. С това лице съм разговарял само веднъж.

         ВЪПРОС НА АДВ. К.: Вярно ли е това, което сте отразили в докладната записка от 13.02.2013 г., че на същата дата сте провели беседа с лицето пожелало анонимност?

         СВИДЕТЕЛЯТ И.: Когато съм записал в докладната „беседа” съм имал предвид разговора проведен с лицето по телефона.

         Познавам лицето, което ми се обади по телефона. Имам му доверие, поради което приех казаното от него за достоверно, поради което изготвих и докладната записка.

         Беше ми възложена проверка по случая, в хода на която снех сведения от Ж.П. като наемател на заведението и лицето, което е работило на бара – св. В.. Тогава извиках и проведох беседа със служителя, който е бил съвместно на работа с Р.Р. – колегата Д.Ч., а поради факта, че В. се намираше в София, беше проведен телефонен разговор от началника на група „Охранителна” към Пето РУП, като казаното от нея беше оформено в докладна записка, изготвена от началника. След събиране на горните сведения изготвих обобщаваща докладна записка до началника на Пето РУП, с което приключи и извършената от мен проверка.

         С П.Ж. лично разговарях лично и впоследствие разбрах, че същият е син на бившия зам. директор на ОД на МВР – Г. Ж..

         Към момента на извършване на проверката аз не знаех кой „държи” кафе „Пърпъл” и лично с Д.В. не съм говорил по телефона.

         Говорил съм с П.Ж.. Доколкото си спомням това, което Ж. ми каза е, че той е разговарял по телефона с Р. и му е било заявено, че има комисия, която извършва проверка в съседното кафе и вече са отнесли глоба от 5 хиляди лева и той е предотвратил проверката в това заведение и доколкото си спомням думите бяха: „Трябва да се видим по-късно, за да видим какво ще направим!”

         Спомням си, че в разговора с мен П.Ж. разказвайки  ми за разговора с Р. използва думите: „да му се отблагодарят”, като си спомням, че беше оставил номера на мобилния си телефон на персонала.

         Доколкото знам г-н Р. е ходил 2 или 3 дена след това извън работно време, цивилен отново в кафето, за да говорят с П.Ж. във връзка с проведените разговори. Не си спомням по чия инициатива е била тази среща.

         Тогава аз не съм разговарял с Р.. Доколкото знам и други служители от управлението не са разговаряли с него. При извършване на дисциплинарна проверка имам задължение да разговарям със съответния служител. Към момента за който казах все още нямаше образувана дисциплинарна проверка, поради което не е съществувала необходимостта за такива разговори със служителя.

         Аз лично не участвах в образуваното дисциплинарно производство.

         АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля, но моля да остане в залата с оглед показанията на другия свидетел.

 

         ЮРИСКОНСУЛТ В.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

         Съдът ОСВОБОЖДАВА свидетеля.

 

         Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля П.Ж..

 

         АДВ. К.: Да кажете на съда като какъв и къде сте работили в началото на тази година?

         СВИДЕТЕЛЯТ Ж.: В началото на годината работех като управител на кафе „Пърпъл” стопанисван от фирма „ТИЛТ 2011”, чийто управител съм аз.

         Мисля, че беше на 08.02.2013 г. Пътувахме за гр. София. Там бях с мои приятели – Д.С., Л.П. и Я.К.. Докато пътувахме ми се обади от кафето, което стопанисвах Д.В.. Тя е моя приятелка. Не работи в заведението. Каза ми, че има полицейска проверка в кафето и полицаят извършващ проверката иска да разговаря с мен.

         През това време карах колата. Намирахме се някъде около Пловдив когато получих обаждането. След като разбрах, че искат за разговарят с мен включих телефона на спикерфон. Представи ми се човек с името Р.Р.. Каза ми директно дали съм добре и как може да се пуши в кафето. В него имало над 50 човека, които в момента пушели, а той бил там с проверяващи от Пловдив заедно с ХЕИ и данъчни. Каза, че ще продължи да говори за актове, които са големи в размер на 5 хиляди лева и каза, че ме е отървал от всичко това. Продължих да говоря, като му благодарих. Той каза, че трябва да измисля нещо след като се прибера, за да му се отблагодаря. След това аз отбих колата около Пловдив. Той ме попита кога се прибирам. Казах му, че ще се прибера след уикенда при което той ми каза след уикенда да му се обадя, като си остави номера на мобилния телефон на сервитьорките и каза да си помисля как ще му се отблагодаря.

         След уикенда се прибрах и му позвъних. Той ми каза, че сутринта няма да може, поради което се срещнахме около 15.00 часа в кафето. Тогава той се представи. Аз не съм го виждал и не го познавах. Попитах сервитьорката, която беше на смяна. Същата е била на смяна и при предходното му посещение при което тя потвърди, че това е човека с който съм разговарял. Той дойде, представи се, седнахме на масата да говорим. При това той отново ме попита дали съм добре, тъй като акта е 5 000 лв. Казах му, че му благодаря защото е изместил проверката – той ми каза преди това, че е изместил проверката в кафе „Скандал”, което е в близост и там са написали акт. Той ми каза, че са били проверка от Пловдив с данъчни и ХЕИ след което му благодарих. Той си поръча кафе и сок „Капи”. След поредното му уточнение, че актът е 5 000 лв. аз му казах, че съм запознат със закона и че всъщност глобата е 200 лв. Продължихме разговора при което баща ми влезе и ме дръпна до бара и ми каза, че имаме работа и трябва да ходим някъде. Върнах се на масата при г-н Р. и трябва да приключим разговора и отново му благодарих след което той стана и си тръгна.

         На разговора ми с г-н Р. други хора не присъстваха. При първия разговор с г-н Р. исках първо да се прибера и тогава да разбера за какво става дума. Срещата с г-н Р. в заведението беше по моя инициатива – аз му се обадих. Това, което разбрах от Д.В. е, че г-н Р. е взел телефона от нея след което е излязъл навън и разговора, който той е водил с мен по телефона се е осъществил извън заведението и В. не е присъствала на този разговор.

         Искам да уточня, че думите на Р., с които той ми каза да помисля как да му се отблагодаря от работещите заведението бяха чути единствено от мен, но освен това тези думи бяха чути и от лицата пътуващи с мен в автомобила, тъй като както вече казах телефона беше на спикерфон.

         При разговора ми с г-н Р. в заведението същият не реагира и не показа по никакъв начин дали познава мен или баща ми. Едва след като ги запознах Р. ми каза нещо от рода : „Баща Ви ми е бил колега”.

         Относно разговорите ми с г-н Р. както по телефона, така и личната среща аз лично не съм споделял с никой от полицията, като мисля, че седмица след това от полицията лично дойдоха при мен да се интересуват от този случай.

         Доколкото си спомням по този случай съм писал три сведения, които съм депозирал пред полицията.

         ЮРИСКОНСУЛТ В.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

         АДВ. К.: Моля да не приключвате събирането на доказателствата, като за следващо съдебно заседание отново да бъде призована свидетелката Д.В., тъй като държа на нейния разпит. Също така Ви моля да бъде призован за разпит като свидетел Н.Д.Т. – Началник група „ООР” в Пето РУП, чиято докладна се намира на стр. 67 по делото и който е разговарял с въпросната В. и с оглед изявлението на г-н Ж., че компанията която е пътувала с него са чули на спикерфон казаното от г-н Р. за отблагодаряването аз искам устно и непосредствено пред Вас да бъдат разпитани тези свидетели, за да се убедя в достоверността на написаното. Моля същите да бъдат призовани за разпит.

         ЮРИСКОНСУЛТ В.: По отношение на искането за разпит на свидетелката В. изразих становище, което поддържам. По отношение на искането в днешно съдебно заседание за разпит на свидетеля, който е снел сведения по телефона не считам, че следва да бъде разпитан в заседание, тъй като са дадени сведения в дисциплинарното производство.

По отношение на искането за разпит на свидетелите пътуващи в колата техните обяснения са част от административната преписка. В днешно съдебно заседание и при първоначалното сведение на св. Ж. са изяснени обстоятелствата, че телефона е бил на спикерфон.

 

         Съдът с оглед заявеното от страните становище по доказателствата и формулираното от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. К. искане намира следното:

         Свидетелката Д.В. е допусната и призована за днешно съдебно заседание, но поради заявени от нея причини същата не е в състояние да се яви пред съда за днешно съдебно заседание с оглед на което съдът намира, че свидетелката В. следва да бъде повторно призована за явяване и даване на показания по делото.

         С оглед заявеното от свидетеля Ж. твърдение относно факта за проведения от него разговор по телефона с жалбоподателя Р., който факт по негови твърдения е станал достояние на други трима свидетели, съдът счита, че за установяване на този факт е достатъчно да бъде призован и разпитан един от така посочените трима свидетели за които се твърди, че са възприели едни и същи факти, с оглед на което съдът

 

         О П Р Е Д Е Л И:

         За следващо съдебно заседание в качеството на свидетел да бъде призован Д.С.С. ***.

         По отношение на искането за разпит в качеството на свидетел на началника група „ООР” при Пето РУП, съдът намира същото за неоснователно предвид факта, че с него се цели установяване на проведен с Д.В. разговор, като с оглед обстоятелството, че самата В. е призована като свидетел, съдът счита за неотносимо провеждането на разпит на този свидетел, който следва да установи какво е казала тя.

         Предвид горното и с оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

         НЕ ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

         ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 25.02.2014 г. 13,30 часа, за която дата и час страните редовно призовани.

         Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

         Заседанието приключи в 15,10 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: