Р Е Ш Е Н И Е

997

 

гр. Бургас, 18.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, III състав, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

СЪДИЯ: Чавдар Димитров

 

, като разгледа дело номер 995 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по жалба на П.Г.П. с ЕГН **********,***, против Решение №20 от 07.03.2018г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) гр. Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 2972/22.02.2018г., възприета като подадена срещу действие на публичния изпълнител по уведомяването му за доброволно изпълнение на задължение за заплащане на здравни осигуровки за ЗЗО м.07.2010г. – м.09.2012г., получено от жалбоподателя на 19.01.2018г.

В жалбата са изложени доводи, че в обжалваното решение органът е подходил твърде формалистично, като е преценял наличието или липсата на правен интерес през през призмата на изтеклия срок за оспорване действията на публичния изпълнител. Обяснява, че жалбата му до директора на ТД на НАП е била с искане за намиране на генерално разрешение на установения по делото проблем.

Ответникът,  директорът на ТД на НАП Бургас, не взема становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата до съда е подадена против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, в предвидения от закона срок и при наличието на правен интерес, което обосновава извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По съществото на спора не се спори по следните факти и обстоятелства:

Изпълнително дело №170237654/2017г. е било образувано от главен публичен изпълнител И.К. на 10.05.2017г. за непогасени от жалбоподателя задължения по подадени декларации обр.6, по искане на ръководителя на ТП на НОИ Сливен за 2015г. и за 2016г.

Със свое съобщение, изх. № С170020-048-0070191/11.05.2017г.  публичният изпълнител поканил жалбоподателя П. доброволно да изпълни задълженията си. Представил му подробна справка за дължимите вземания, по основание , размер и относим период, както и такава за изтеклите към момента на поканата лихви.

В отговор на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е депозирал възражение от 23.01.2018г., с което същият съобщава, че не е бил уведомен предварително за посочените задължения, конкретно за 2015г. Сочи, че като доказателство представя банкови извлечения за всеки месец. (Същите не се представят по делото.). В отговор на депозираното възражение, със свое уведомление изх. № С180020-178-0002798/30.01.2018г. , публичният изпълнител е посочил, че за подадена на 28.04.2016г. декларация обр.6 за 2015г. за задължение в размер на 392,95 лева и срок на плащане 03.05.2016г. липсва постъпило плащане и към настоящия момент, както и по подадена на 05.05.2017г. декларация обр.6 за 2016г.за задължение от 403,20 лева, дължимо към 02.05.2017г.

На 22.02.2018г. жалбоподателят, чрез упълномощено лице – В.И. депозирал пред ТД на НАП Бургас, офис Сливен оплакване, именовано жалба, от което, макар и трудно разбираемо, може да се предположи изложено от негово име твърдение за недължимост на посочените от публичния изпълнител суми заради погасяаване с внесените за м.04.2015г. суми на задължения касаещи периода м.07.2010г. – м.09.2012г., които поради допусната грешка в ЕГН на декларатора са били отнесени към здравноосигурителното досие на трето лице. В крайна сметка от петитума на такаименованата „жалба“ се установява това, че не се оспорва акт или действие на публичния изпълнител, а се отправя молба за „проверка и правилно отразяване данъчните задължения на П.Г.П.“.

След разглеждане на такадепозираната „жалба“, Директорът на ТД на НАП Бургас, преценил същата като оспорване по реда на чл.266-чл.268 ДОПК и като преценил същата като просрочена, я оставил без разглеждане със своето Решение №20 от 07.03.2018г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) гр. Бургас. Последното е предмет на преценка за правилност и законосъобразност в настоящото съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи:

Административното производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл.267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1 от ДОПК, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл.267 ал.1 т.5 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма. Решението обаче е незаконосъобразно. Противоречи на редица процесуални разпоредби на АПК, приложим субсидиарно в настоящия процес.

Съгласно разпоредбата  на чл.24, ал.1 АПК „Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.“ Според чл.29, ал.1 АПК, „ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване.

Съгласно ал.2 на същата разпоредба, „писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.

От посочената норма следва това, че естеството на искането, отправено до съответния орган определя предмета на производството, както и на възникналите в хода му спорове.

Видно от петитума на коментираното по-горе искане на жалбоподателят, същият не жали акт или действие на публичния изпълнител, а желае извършване на проверка и правилно отразяване на непогасените задължения.

В този смисъл искането му не се явява жалба по чл.266 и сл. ДОПК, а молба за отстраняване на допуснати от органа заявител на изпълнителното производство неточности при определяне на непогасените осигурителни задължения на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 АПК „искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.

Според ал.2 на същата разпоредба „Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации.

В конкретният случай компетентен да извърши проверка, преизчисление, претендирана поправка на грешка за осигурителни задължения се явява публичния взискател, който в настоящия случай е ръководителя на териториалното поделение на НОИ, гр. Сливен. Този извод съдебният състав извежда от разпоредбата на чл. 110, ал.10 КСО, според която „Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Изложеното до тук съотнесено с конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че в конкретният случай, в тежест на Директора на ТП на НАП е било задължението не да прекратява административното производство, а да изпрати незабавно преписката на компетентният да се произнесе орган. Като не е сторил това, а е оставил без разглеждане „жалбата“ на П.П., жалбоподателят е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде изпратена от съдебния състав на компетентния да се произнесе по нея орган – ръководител на ТП на НОИ Сливен, който в случай, че я намери за частично или напълно основателна следва да изпълни компетенциите си по чл.225, ал.1, т.6 ДОПК, според която норма „Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител по писмено искане на публичния взискател

 

Воден от горното, Бургаският административен съд, ІІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №20 от 07.03.2018г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) гр. Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на П.Г.П. с ЕГН ********** ***№ 2972/22.02.2018г.

 

ИЗПРАЩА НЕЗАБАВНО преписката на Директора на ТП на НОИ – гр. Сливен за извършване на проверка, отстраняване на допуснати грешки и преценка наличието на предпоставките по чл.225, ал.1, т.6 ДОПК, при съобразяване на дадените в настоящото решение указания.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.

СЪДИЯ: