Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 546             Година 22.03.2018             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                          2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Кристина Линова

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 98 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Ди Ес Комерс“ ЕООД с ЕИК 200748871, седалище и адрес на управление гр.Бургас *** представлявано от управителя С.Б. срещу решение № 1915/30.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 5288/2017г. на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-000998/10.10.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като проверяващият орган е превишил правата си и е извършил проверка без основание, в обект, който не е собственост на санкционираното дружество. Не споделя изводите на съда за правомерно ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Излага доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“ и прави искане да се отмени постановеното съдебно решение и измененото наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление № 02-000998/10.10.2017г. издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр.Бургас, с което на  касатора на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като съдът я е намалил на 1 500 лева. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е преценено, че е налице съставомерност на установено нарушение – жалбоподателят е допуснал до работа лицето А.Ж., преди на същия да бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и правилно е ангажирана отговорността на дружеството, в качеството му на „работодател”. Прието е, че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения и законът не предвижда настъпването на определени резултатни последици, като нарушението е довършено в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си задължения, без да разполага, с който и да е от документите, визирани в чл.63, ал.1 от КТ, поради което същото не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата следва да бъде намалена до минималния предвиден от законодателя - 1500 лева, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-високия и́ размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл.63 ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че А.Ж. е престирал труд, като „пласьор стоки“, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това се установява не само от ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания, но и от представените писмени доказателства, а именно справка по чл.402, ал.1, т.3, във връзка с чл. 402, ал.2 от КТ, трудов договор от 30.05.2017г. и справка за приети/отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ. Видно от справката на прието/отхвърлени уведомления, уведомлението за сключеното трудово правоотношение с А.Ж. е подадено от търговеца на 30.05.2017г., в 13:07ч., като съобразно проведения първоначален инструктаж, лицето е започнало работа на тази дата. Същевременно видно от съставения протокол за извършена проверка на 30.05.2017г. в 12,30ч., към този момент лицето вече е изпълнявало ефективното трудовите си функции и няма как да му е било връчено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, което е подадено в 13,07ч.. Ето защо, правилно търговецът, в качеството му на работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.63 ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Неоснователни са възраженията на касатора във връзка със съставения констативен протокол. Следва да се има предвид, че същият е изготвен на основание чл.402, ал.1, т.1 от КТ и в този смисъл представлява официален свидетелстващ документ, чиято верност не е оспорена в процеса. Неговата материална доказателствена сила от една страна обвързва съда, а от друга -истинността на тези установявания се потвърждават и от останалите събрани в хода на производството доказателства.

Неоснователни са възраженията, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като проверката е извършена без основание, в обект, който не е собственост  на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1, т.1 от КТ „Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност.“. При анализ на посочената разпоредба се установява, че за контролния орган не са предвидени ограничения във връзка с мястото на извършване на проверка. Същевременно, предвид характера на заеманата длъжност – пласьор стоки, Жеков основно изпълнява трудовите си задължения извън обекта на работодателя и няма пречка проверката да бъде извършена в обекти на други търговци, в които доставя стоки.

Неоснователно е искането на касатора да се приеме, че нарушението за което  е санкциониран е маловажен случай.

В разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма следва да бъде разгледана, доколкото тя се явява специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2.

В случая, нарушението за което е санкциониран касатора попада сред изключенията посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не са маловажни, поради което направеното искане за приложение на този правен институт е неоснователно.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1915/30.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 5288/2017г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.