Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  406            /09.03.2017 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар С.А. и прокурор Величка Костова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 98/2017 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ростор“ ЕООД – Бургас с ЕИК *** против решение № 388/15.11.2016 година по н.а.х.д. № 1743/2016 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 1426/08.07.2016 година на заместник - директора на ТД – Бургас на НАП (НП).

С НП, за нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за необоснованост. Счита, че определеното му наказание не съответства на нарушението и санкцията е прекомерна.

Иска отмяна на решението.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 22.08.2016 година в 18:00 часа, в стопанисван от него търговски обект – магазин-павилион 9, находящ се в курортен комплекс Слънчев бряг – Изток, кв.27, УПИ 4, е установена разлика между фактическата наличност в касата (61,00 лева) и отразената наличност по дневен фискален отчет, отпечатан от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство (0,00 лева), т.е. 61,00 лева. Дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума, въвеждане и/или извеждане на пари в и извън касата) на ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

Решението е неправилно.

Съгласно цитираната в НП приложима материална норма от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В момента на извършване на проверката в касата на търговския обект е установена разлика в касовата наличност, за която не е направено отбелязване с точност до минута от дружеството – жалбоподател. Приложимият текст на чл. 33 ал.1 от Наредбата задължава адресатите да отразяват всяка промяна в наличността.

            Съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба –за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция –за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до не отразяване на приходи се налага санкциите по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл.33 ал.1 от Наредбата.

            В настоящия случай е констатирано, че електронния касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) има заложени опции „въвеждане” и „извеждане” на сумите, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното НП e посочено, че установената наличност е извън случаите на продажби, липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи единствено верен извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредбата не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това, санкцията е следвало да бъде наложена в границите посочени в чл.185 ал.1 от ЗДДС, а не съгласно чл.185 ал.2 от ЗДДС, поради което последната е неправилно определена.

            След като органът се позовава на чл.33, ал.1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи.  Нарушението обаче е налице – сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС, което препраща към размерите на санкцията по ал.1, където санкцията е в размер от 500 лева до 2 000 лева. Наказателното постановление следва да се измени, като с оглед изложеното размерът на санкцията следва да се намали до 500 лева.

            Като е достигнал до изводи различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да се измени в посочения смисъл.

            С оглед на изложеното, на основание чл. 221 ал.1 и чл. 222 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр.ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОТМЕНЯ решение № 388/15.11.2016 година, постановено по НАХД № 1743/2016 година на Районен съд - Несебър.

Вместо него постановява

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1426 от 08.07.2016 година, издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС, на „Ростор“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, улица „Родопски извор“ ***, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, като на основание чл.185 ал.2, изр. посл., във връзка с ал.1 от ЗДДС         ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената имуществена санкция - 500 лева.

 

            Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: