Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №1290

 

гр. Бургас, 08. 07. 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Тони Петрова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 989/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.Ч.Ч., против решение № 570/28.03.2014г., постановено по административнонаказателно № 3570/2013г. на Районен съд гр. Бургас. С решението е изменено наказателно постановление № 1223/13 от 10.05.2013г., издадено от началник на сектор при ПП към ОДМВР гр.Бургас, с което за нарушение на 179, ал.2, вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 100 лева, като съда е преквалифицирал деянието в нарушение по чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП. В останалата част съдът е потвърдил наказателното постановление. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно. Излага подробни мотиви, иска същото да бъде отменено в потвърдителната му част, а по съществото на спора – да бъде отменено и наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - началник на сектор при ПП към ОДМВР гр.Бургас, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а оспореното съдебно решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Районният съд е формирал и обосновал извод, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл. 40-44 и чл. 57,58 от ЗАНН, като актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Приел е също, че наказателното постановление, издадено на основание АУАН е съобразено с изискванията на чл. 53 и 57 от ЗАНН.

Като е съобразил установените факти районният съд е приел, че Р.Ч.Ч. е нарушила правилата за предимство по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и е предизвикала ПТП, с което от обективна и субективна страна е осъществила състава на нарушението по чл. 179, ал. 2 вр. с 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел за правилни доводите на пълномощника на жалбоподателя, че има разминаване между установената фактическа обстановка и избраната от наказващият орган квалификация, но е приел за неправилен извода, че съдът следва на това основание да отмени наложеното наказание, тъй като не може да поправя административнонаказващият орган и има задължението само и единствено да констатира дали е налице съвпадение между фактическата обстановка и избраната от административнонаказващия орган правна норма. С решението си районния съд е приел, че ако наказващият орган, след като правилно е установил фактическата обстановка, е приложил неправилно материалния закон, той разполага с възможността да преквалифицира нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение (по арг. от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК), като в конкретния случай е налице закон за еднакво наказуемо нарушение - предвиденото и за двете квалификации наказание е глоба от 100 до 200 лв.

В жалбата си касаторът изрично сочи, че съдът не може да променя правната квалификация, която е определил административнонаказващия орган.

Сезираният касационен съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд и счита за основателно възражението на касатора.

Касационният съдебен състав приема, че административнонаказващият орган е допуснал противоречие между обстоятелствената част и правната квалификация в издаденото НП. Действително нарушението следва да се квалифицира по чл. 179, ал. 2 вр. с 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, но не е в правомощието на съда да поправя административнонаказващия орган, а когато констатира противоречие между фактическата обстановка и избраната от административнонаказващия орган правна норма, то следва да отмени наказателното постановление. Като не е извършил това, наказващия орган е нарушил правото на защита на субекта на нарушението, защото той се защитава срещу това, че е привлечен към отговорност като нарушител, който не спазва предписанието на правилата за разминаване, с което е създадена непосредствена опасност за движението. След като не е имал възможност да се защити по действително извършеното от него нарушение – за не спазване предписанието на правилата за предимство, тъй като същото не е намерило вярната правна квалификация в издаденото НП, то на наказаното лице е нарушено правото му на защита. Това несъответствие има за правна последица нарушаване правото на защита на наказаното лице, което следва да знае какво точно е деянието, което му се вменява и с което се нарушава установения ред на държавното управление. Посочените нарушения допуснати в производството по налагане на административното наказание на Р.Ч.Ч. са от категорията на съществените, които съдът няма правомощия да отстрани. Последното е винаги съществено процесуално нарушение, допускането на което води до отмяна на наказателното постановление.

В останалата обжалвана част решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 570/28.03.2014г., постановено по административнонаказателно дело № 3570/2013г. по описа на Районен съд гр.Бургас, ХV наказателен състав, в частта, с която е изменено наказателно постановление № 1223/13/10.05.2013 г. на началник-група в сектор ПП към ОДМВР гр.Бургас, като на Р.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. с 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП и е преквалифицирано деянието в нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1223/13/10.05.2013 г. на началник на сектор при ПП към ОДМВР гр.Бургас, в частта, с която на Р.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. с 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП;

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 570/28.03.2014г., постановено по административнонаказателно дело № 3570/2013г. по описа на Районен съд гр.Бургас, ХV наказателен състав, в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                     2.