О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1048                         от 10.05.2018г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на десети май две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 988 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 от ДОПК.

            Образувано е по жалба от „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Иван Вазов“ ***, представлявано от Д.Ж.Н.-Г.против Заповед № Р-02000217008109-023-001/27.03.2018 год., издадена от Г.Д.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Бургас. С оспорената заповед, органа по приходите е постановил спиране на производството по извършване на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217008109-020-001/21.11.2017 год., изменена със Заповед № Р-02000217008109-020-002/19.03.2018 год. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие на целите на процесуалния закон. В подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи.

            По делото, заедно с административната преписка е депозирано и Становище № Р-02000217008109-999-001/12.04.2018 год. от Г.Д.П.на длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен, в което е заявено, че депозираната жалба е неоснователна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи.

            Съдът, след като обсъди възраженията, обективирани в сезиращата жалба, представените с административната преписка писмени доказателства, писменото становище на ответник и като съобрази закона, намира жалбата за основателна по следните съображения:

            От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217008109-020-001/21.11.2017 год. на Г.Д.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД с ЕИК 147091748, представлявано от Д.Ж.Н.-Г.с предметен обхват – корпоративен данък за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год. и данък върху добавената стойност за периода от 25.08.2017 год. до 31.10.2017 год. В заповедта е указано, ревизията да бъде извършена в срок от два месеца от връчване на заповедта, като от приложената към заповедта разписка се установява, че връчването е осъществено на 18.01.2018 год. Така определения срок за извършване на ревизията се е оказал недостатъчен, поради което със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-02000217008109-020-002/19.03.2018 год. на органа, възложил ревизията, срока е удължен, като е указано, ревизията да завърши до 18.04.2018 год. Така постановената заповед е връчена по електронен път на 19.03.2018 год., видно от разписката, приложена към нея.

            На 27.03.2018 год., ръководителя на ревизията е изготвил до органа, възложил ревизията Искане за спиране на ревизия № Р-02000217008109-053-001/27.03.2018 год., като в мотивите на искането е заявено, че са налице основанията по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличието на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му. В искането е посочено, че Ревизионен акт (РА) № Р-0200021700817-091-01/08.06.2017 год. се обжалва пред ВАС и към момента не е постановено решение за неговото влизане в сила или отмяна. Поради това не може да се пристъпи към възстановяване на декларирания ДДС за възстановяване.

            По повод така постъпилото искане, органа възложил ревизията е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № Р-02000217008109-023-001/27.03.2018 год., с която е спрял производството по извършване на ревизия, възложена със ЗВР № Р-02000217008109-020-001/21.11.2017 год., изменена със ЗИЗВР № Р-02000217008109-020-002/19.03.2018 год. В мотивите на така постановения административен акт е посочено като правно основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК и следните фактически основания: „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 13.01.2015 год., като съгласно чл. 111 от ЗДДС начислява ДДС в размер на 170 647,21 лева върху стойността на наличните активи. При извършена ревизия за м.01.2015 год., във връзка с чл. 111 от ЗДДС, органа по приходите е начислил допълнително ДДС в размер на 264 376,05 лева с РА № Р-02000217000817-091-01/08.06.2017 год. При повторна регистрация по ЗДДС на 25.08.2017 год. дружеството е подало опис с наличните активи и е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 396 337,05 лева. При ревизията е установено, че упражненото право на данъчен кредит е свързано със същите активи и включва данъка начислен при дерегистрацията на дружеството и този, начислен от органа по приходите. РА № Р-02000217000817-091-01/ 08.06.2017 год. се обжалва пред ВАС и към настоящия момент не е постановено решение за неговото влизане в сила или отмяна. Предвид неприключилото съдебно производство по обжалване на РА № Р-02000217000817-091-01/08.06.2017 год., което е от значение за изхода на текущото ревизионно производство на задълженото лице, органа по приходите е постановил спиране на последното.

            В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановената заповед противоречи на целите на процесуалния закон. На първо място е заявено, че в нормата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК е вменено изискването за наличие на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано друго производство, което е от значение за изхода на настоящото, като в случая, такова удостоверение липсва. На следващо място, жалбоподателя е развил пространни доводи и аргументи в подкрепа на тезата, че образуваното съдебно производство по оспорване на РА № Р-02000217000817-091-01/08.06.2017 год. не се явява преюдициално по отношение на текущото ревизионно производство, като двете по същество се намират в последователност, симетричност и пропорционалност. Заявено е също, че различния предмет на двете производства изключва наличието на обвързаност между тях по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

            След анализ на така установената фактическа обстановка, от правна страна съда намира следното:

            В разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК е указано, че производството се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Действително, в административната преписка не е налично удостоверение, указващо наличието на друго съдебно производство, което е от значение за изхода му, но по мнение на настоящия състав, нормата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК в тази й част (относно удостоверението) не следва да се абсолютизира, доколкото по административната преписка е приложен протокол от съдебно заседание по административно дело № 2468 по описа за 2017 год. на Административен съд Бургас и след извършена служебна справка се установява, че предмет на това дело е именно оспорването от страна на „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД на РА № Р-02000217000817-091-01/08.06.2017 год., потвърден с Решение № 199/11.08.2017 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас. В този смисъл, възражението за липса на удостоверение по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК е неоснователно и не обосновава незаконосъобразност на заповедта за спиране на ревизионното производство.

            Настоящия съдебен състав приема за основателни възраженията на жалбоподателя, че в случая не е налице твърдяната от органа по приходите преюдициалност между неприключилото съдебно производство и ревизионното производство, образувано със ЗВР № Р-02000217008109-020-001/21.11.2017 год., изменена със ЗИЗВР № Р-02000217008109-020-002/19.03.2018 год. От мотивите на оспорената заповед, а и от становището на органа по приходите се установява, че ревизионното производство, приключило с РА № Р-02000217000817-091-01/08.06.2017 год. касае дължим ДДС за данъчен период м.01.2015 год., докато настоящото ревизионно производство е с предметен обхват – корпоративен данък за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год. и данък върху добавената стойност за периода от 25.08.2017 год. до 31.10.2017 год. Различния предмет и времеви обхват на двете ревизионно производства изключва възможността да се приеме, че между тях има връзка на обусловеност по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Фактическите основания за започване на двете ревизионни производства също са различни – първата ревизия е по повод дерегистрация на дружеството и установяване на задълженията му по чл. 111 от ЗДДС. Настоящото ревизионно производство е по повод повторната регистрация на дружеството по ЗДДС и декларираното от него ДДС за възстановяване в размер на 396 337,05 лева. Твърдението, че упражненото право на данъчен кредит е свързано със същите активи и включва данъка, начислен при дерегистрацията на дружеството и този начислен от органа по приходите с предходния РА не съставлява обстоятелство, което съставлява основание за спиране на производството. Дори и да се приеме, че в хода на съдебното производство, предходния РА бъде отменен като незаконосъобразен, то това обстоятелство ще доведе до корекция на начисления ДДС върху наличните активи при дерегистрацията и съответно върху ползвания данъчен кредит при повторната регистрация.

            По изложените съображения, съда намира, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна следва да се отмени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Р-02000217008109-023-001/27.03.2018 год., издадена от Г.Д.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Бургас, с която е постановено спиране на производството по извършване на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217008109-020-001/21.11.2017 год., изменена със Заповед № Р-02000217008109-020-002/19.03.2018 год.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: