ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 1678                           17  юли 2018 година                     гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание  на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                        Съдия:  Златина Бъчварова

като разгледа   административно дело № 987 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба/наречена искова молба/  на А.А.  К. ***,  против мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/  Бургас за издаване на заповед за добавки за социална интеграция, на основание чл.33, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания/ППЗИХУ/, съгласно молба-уточнение на жалбата от 04.05.2018 г./л.28 от делото/.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез пълномощник, поддържа сезиращата съда жалба/наречена искова молба/. Твърди, че  през месец януари е подал ново заявление за отпускане на добавка за социална интеграция, съгласно ЗИХУ по молба СОЦО/Д-А/655/04.05.2017 г. по описа на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, по която все още не е налице произнасяне и не е издадена заповед за отпускане или отказ на добавки за социална интеграция по чл.33, ал.2 ППЗИХУ. В този смисъл са били и указанията, дадени в мотивите на решение на Административен съд  Бургас, постановено по адм.д.№2318/2017 г. по описа на съда, които не били изпълнени. Твърди също, че след постановяване на това решение е издадена заповед за сумите, полагащи му се за балнеолечение, а по-късно е получил и самите суми. В уточнителната молба е раязснил, че в заповед № 36/19.12.2017 г. е отразена неистина, а именно, че мотивът за издаването й е изготвена социална оценка, с което К. е въведен в заблуждение, че се работи и за издаването на заповед по чл.33, ал.2 ППЗИХУ. В жалбата сочи още, че впоследствие е получил указания от административния орган да подаде ново заявление - декларация за добавки за социална интеграция, независимо, че е подал такова в образец 1 и образец 4  № СОЦО/Д-А/655/04.05.2017 г. по описа на ДСП Бургас и независимо, че съгасно чл.32, ал.2 ППЗИХУ заявлението-декларация/образец 4/ се подава еднократно за срока на социалната оценка.

В съдебно заседание е направено изявление, че оспорва мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас да се произнесе по заявление, вх.№0201-94А-00-0257 от 16.01.2018 г./л.121, гръб от делото/, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Иска да се отмени мълчаливия отказ. Представя доказателства и писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът- директор на ДСП Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Счита също, че не е налице мълчалив отказ. Представена е административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира че  жалбата е недопустима за разглеждане по същество по следните съображения:

От представените с административната преписка  доказателства се установява, че на 04.05.2017 г. жалбоподателят е подал в ДСП Бургас заявление-декларация, вх. № СОЦО/Д-А/655, с която е поискал, на основание чл. 12 ЗИХУ, да бъде извършена социална оценка и се изготви предложение за отпускане на добавка за социална интеграция за транспортни услуги; информационни и телекомуникационни услуги, обучение; балнеолечение и рехабилитационни услуги - веднъж в годината и за диетично хранене и лекарствени продукти. Декларирал е, че здравословното му състояние на лице с увреждане се установява съгласно ЕР на ТЕЛК № 0527/045 от 07. 03. 2017 г., като е представил документ за самоличност и копие от решението на ТЕЛК/л.35 от делото/. По това заявление-декларация за извършване на социална оценка е отказано изготвяне на предложение за отпускане на добавки за социална интеграция с мотива, че К. не е представил заверен медицински документ ЕР на ТЕЛК № 0572/045/07. 03. 2017 г. с гриф „влязло в сила“. Отказът е връчен на жалбоподателя на 20. 06. 2017 г., който е записал, че не е съгласен/л.42 от делото/.

Към 04.05.2017 г., когато е подадено заявлението, Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/ е предвиждал подаването на две отделни заявления: първо заявление-декларация по чл.11, ал.1 ППЗИХУ в приложимата редакция/ ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от 4.07.2014 г./ до директора на дирекция  „Социално подпомагане“ по постоянен адрес  по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, за извършване на социална оценка и второ заявление-декларация за отпускане на самата месечна добавка, съгласно чл.32, ал.1 ППЗИХУ в същата редакция.  Правилникът е предвиждал, че в зависимост от вида на месечната/ите добавка/и за социална интеграция, която/които желае да му бъдат отпусната/отпуснати, установени в чл.25/за транспортни услуги/, чл.26 /за ползване на информационни и телекомуникационни услуги/, чл.27/за обучение/, чл. 28/за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги/, чл. 29 /диетично хранене и лекарствени продукти/, чл.30/за достъпна информация/ и чл.31/за задоволяване на основни жизнени потребности - наем за общинско жилище/, лицето по чл.12, ал.3 ЗИХУ е следвало да подаде отделно съответното заявление, както следва: за ползване на правата по чл. 25, 26, 29 - 31 - заявление-декларация по чл.32, ал.2 ППЗИХУ/ДВ, бр.55/2014 г.,  в сила от 04.07.2014 г./  -  еднократно за срока на социалната оценка; за ползване на правата по чл.27 - заявление-декларация по чл.32, ал.3 ППЗИХУ/в цитираната редакция/- от началото на месеца на започване на обучението и за ползване правата по чл.28 - заявление- декларация по чл.32, ал.4 ППЗИХУ/в същата редакция/.

В изпълнение на горните изисквания на ППЗИХУ жалбоподателят, е подал заявление-декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20.06.2017 г. до директора на ДСП Бургас за отпускане на добавка за социална интеграция по реда на чл.28 ППЗИХУ/л.50 от делото/, т.е за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение - веднъж в годината, като е декларирал, че притежава ЕР на ТЕЛК № 0527/045 от 07. 03. 2017 г. със срок до 01. 03. 2020 г., както и че решението не е заверено от картотеката по нейна вина. Към заявлението-декларация е представено медицинско направление от 05.05.2017 г./л.54 от делото/, както и разходооправдателни документи за извършено балнеолечение и медицински услуги в „СДР-НК“ ЕАД - филиал Павел баня от 10.05.2017 г. и 26.05.2017 г. - фактури, вносна бележка и фискални бонове на обща стойност 660.00 лева /л.55-62 от делото/. 
Със заповед № ЗИХУ 32/Д-А/994/05. 07. 2017 г., директорът на ДСП  Бургас, на основание чл. 42, ал. 7 ЗИХУ и чл. 33, ал. 2 ППЗИХУ и въз основа на подадено заявление-декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20. 06. 2017 г., е отказал на А.А.К. исканата добавка за социална интергация за балнеолечение и/или рехабилитация по чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ и добавка за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител по чл. 42г, ал. 2 ЗИХУ, считано от 01. 06. 2017 г. В мотивите е посочено, че лицето няма валиден ТЕЛК/книжка на военноинвалид и не отговаря на изискванията на чл. 24 ППЗИХУ - не е извършена социална оценка/л.48 от делото/.
А.К. е оспорил горната заповед пред Административен съд - Бургас, който с решение № 1914/16.11.2017 г., постановено по адм.д.№ 2318/2017 г. по описа на съда, я е отменил като незаконосъобразна и е изпратил административната преписка на директора на ДСП Бургас за разглеждане и произнасяне в 14 дневен срок по заявление-декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20.06.2017 г., подадено от жалбоподателя, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението/л.9-21 от делото/.  
След влизането в сила на съдебното решение, директорът на ДСП Бургас се е произнесъл по заявление-декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20.06.2017 г., като е издал заповед № 36/19.12.2017 г., на основание чл.33, ал.2 от ППЗИХУ, с която на жалбоподателя е отпусната добавка за социална интеграция за балнеолечение и/или рехабилитация по чл.42г, ал.1 ЗИХУ, в това число и добавката за придружител на основание чл.42г, ал.2 ЗИХУ/л.103 от делото/. 
Заявлението - декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20.06.2017 г. е единствено за отпускане на добавка за социална интеграция по реда на чл.28 ППЗИХУ, т.е за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги или заявление по смисъла на чл.32, ал.4 ППЗИХУ/ред.ДВ, бр.55/2014 г., в сила от 04.07.2014 г./ В него не е формулирано искане за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по смисъла на чл.25, чл.26, 27, чл.29-31 от ППЗИХУ. В този смисъл административният орган се е произнесъл по това заявление с изцяло позитивен акт за жалбоподателя, с което са изпълнени указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на цитираното по-горе съдебно решение.
Със заявлението от 16.01.2018 г. жалбоподателят е поискал само от административния орган да се произнесе като съобрази решението на Административен съд Бургас и да преразгледа молбата му от 04.05.2017 г./л.126 от делото/. Същото представлява молба отправена към органа, в свободен текст, и не е декларация - заявление, по образец, съобразно ЗИХУ и правилника за неговото прилагане, налагащо изрично произнасяне.  
По делото не са налице доказателства К. да е подал отделно заявление - декларация за ползване на правата по чл. 25, 26, 29 - 31 от ППЗИХУ, съгласно изискването на чл.32, ал.2 ППЗИХУ/ в посочената редакция/, нито заявление-декларация за ползване на правата по чл. 27, съгласно изискването на чл.32, ал.3 ППЗИХУ/в същата ред./
Едва, в хода на съдебното производство, на 26.06.2018 г., същият е депозирал ново заявление-декларация за изготвяне на социална оценка и отпускане на месечна добавка за социална интеграция, вх.№СОЦО/Д-А/1213/, л.192 от делото/, на основание  чл.11, ал.1 ППЗИХУ, след изменението на разпоредбата  с  ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., а именно общо заявление - декларация, едновременно за извършване на социална оценка и за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, независимо, че многократно са му давани указания в този смисъл от административния орган. 
Подаденото от него заявление - декларация, вх. № ЗД СОЦО/Д-А/655/04. 05. 2017 г./л.35 от делото/ е с друго основание  - чл.11, ал.1 ППЗИХУ/ред.ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от 4.07.2014 г./. С него жалбоподателят е поискал единствено извършване на социална оценка и изготвяне на предложение за отпускане на добавка за социална интеграция за транспортни услуги; информационни и телекомуникационни услуги, обучение; балнеолечение и рехабилитационни услуги - веднъж в годината и за диетично хранене и лекарствени продукти. В заявлението не е формулирано изрично искане за самото опускане на месечни добавки за социална интеграция за всички тези услуги, тъй като към този момент правилникът е предвиждал това да става с отделни заявления - тези по чл.32, ал.2, 3 и 4 ППЗИХУ, по които компетентен да се произнесе е бил директора на ДСП  Бургас, съгласно чл.33, ал.2 ППЗИХУ. 
Съгласно чл.13, ал.2 ЗИХУ компетентна да извърши социалната оценка и да отправи предложението до директора на ДСП  в първия етап от процедурата по отпускането на месечните добавки за социална интеграция на лицата по чл.12, ал.3 ЗИХУ е нарочна консултативна комисия към ДСП  Бургас. В случая комисията е постановила изричен отказ за това по заявлението - декларация на жалбоподателя, вх. № СОЦО/Д-А/655/04. 05. 2017 г./л.42 от делото/. Директорът на ДСП Бургас изобщо не е имал задължение да се произнася по това заявление с нарочен акт. 
В обобщение на горното, съдът намира, че след като се е произнесъл със заповед № 36/19.12.2017 г., на основание чл.33, ал.2 ППЗИХУ по заявлението-декларация на жалбоподателя за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и/или рехабилитация, и тъй като не е бил сезиран по предвидения в закона ред със заявление-декларация за отпускане на останалите месечни добавки за социална интеграция по смисъла на чл. 25, 26, 27,  29 - 31 ППЗИХУ,  за директора на ДСП  Бургас не е възникнало задължение по чл.33, ал.2 ППЗИХУ да се произнесе като издаде заповед за отпускане или отказ за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, поради което не е формиран и мълчалив отказ. 

По изложените съображения жалбата е лишена от предмет, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.

По тези съображения и на основание чл.159, т.1 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.К. *** против  мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/  да се произнесе по заявление, вх.№0201-94А-00-0257 от 16.01.2018 г.

ОСЪЖДА А.А.  К. *** да заплати на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас разноски в размер на 100.00/сто/ лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 987/2018 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му,  пред Върховния административен съд на Република България.

          

                                                       СЪДИЯ: