Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1415

 

гр. Бургас, 13 юли  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

        АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Й. Б. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 984/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат В.В., действаща в качеството на процесуален представител на „МОДУС ТРЕЙДИНГ” ЕООД –гр. ****, представлявано от Ж. А. Ж., против Решение №125/08.03.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 2449 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Несебър. С решението е потвърдено наказателно постановление № 02-001301/25.09.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на„МОДУС ТРЕЙДИНГ” ЕООД –гр. **** е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл. 128, т., във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ.

Касаторът иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е отчел представените по делото доказателства, сочещи на липса на състав на извършено нарушение.

В съдебно заседание чрез пълномощника си, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже категорично всички факти, въз основа на които е направил извод за извършено нарушение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С потвърденото от първоинстанционния съд наказателно постановление, касаторът е бил санкциониран за това, че в срок до 15.06.2017 г. не е изпълнил задължението си да изплати на А. К., на длъжност продавач-консултант трудовото възнаграждение за положения от него труд за м. май 2017г., в размер на 456,87 лева.

В хода на първоинстанционно дирене касаторът е представил 2 броя разходни касови ордери с дати на издаване 19 и 25 май 2017 г., удостоверяващи плащане на суми на лицето А. К.. Тези ордери са били представени и на контролните органи, но същите са отказали да ги приемат, като са ги намерили за неотносими към предмета на административнонаказателното производство.

Именно тези два касови ордера според касатора доказват плащане на трудовото възнаграждение за м. май на работника А. К..

Първоинстанционният съд е обсъдил тези два документа заедно с всички останали доказателства по делото и правилно е извършил преценка, че те не доказват плащане на трудово възнаграждение. Макар че същите сумарно удостоверяват плащане на сума, равна на тази, дължима като трудово възнаграждение, не могат да удостоверят категорично последния факт, поради липса на посочено в тях основание за плащане.

Освен това в трудовия договор на работника изрично е посочено, че трудовото възнаграждение се дължи до 15-то число на следващия месец, т.е. възнаграждението за м. май следва да бъде платено в периода от 01 до 15 юни. В случая двата разходни касови ордера са издадени през м. май. Те биха могли да удостоверяват плащане за м. април на трудово възнаграждение или евентуално плащане на аванс на трудово възнаграждение за м. май, но предвид липсата на каквото и да е указание в тази насока съдът не може да приеме като доказан нито един от двата факта.

Неоснователно е възражението на касатора, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си така, както му вменява принципът на разпределение на доказателствената тежест в процеса.

Касаторът е бил санкциониран за това, че не изплатил трудово възнаграждение и в този смисъл наказващият орган не дължи доказване на отрицателен факт. В случай, че се твърди, че възнаграждението за м. май е било изплатено на работника, този факт следва да бъде доказан от санкционираното лице. Такова доказване не е извършено нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното такова.

По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при правилно приложение на закона и като такъв следва да бъде оставен в сила

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №125/08.03.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 2449 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: