РЕШЕНИЕ

 

№………….                        дата 18 юни 2009 год.                        град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 25 май 2009  година,

 в следния състав:

 

                                                                        Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

адм. дело № 982 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, вр. с чл.225, ал.1 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № ДК-02-БС-1/21.06.2007 год. на началник на РДНСК – Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като двуетажна сграда, находяща се в поземлен имот № 1169, местност “Кафка”, кв.Крайморие, гр.Бургас, изпълнен от Е.А.Ч.-М. без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж.

         Жалбоподателката Е.Ч.-М. оспорва издадената заповед, като възразява, че съставените констативни актове не отразяват действителните факти, като твърди, че процесната сграда е построена десетки години преди приетата от административния орган 1944 година. Иска се отмяна на заповедта.

         В съдебно заседание чрез пълномощник поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства, навежда допълнителни фактически доводи, депозира подробни писмени бележки.

         Ответникът – началник на РДНСК – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата.

         Заинтересованата страна “Форос дивелопмънт” ЕАД също оспорва основателността на жалбата, ангажира допълнителни доказателства.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Жалбоподателката се легитимира с НА № 307/12.05.2003 год. по описа на нотариус Н.М. с рег. № 409 на НК, като собственик на недвижим имот, описан като неурегулиран поземлен имот № 1169, с площ от 0,417 дка, находящ се в местността “Кафка”, землище на кв.Крайморие, гр.Бургас, ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 189 кв.м. и паянтова сграда с площ от 112 кв.м. Видно от НА № 747/09.12.2002 год. по описа на нотариус Н.Маркова с рег. № 409 на НК, този имот е бивша собственост на К.Н., придобит от него по реда на наследяването на Н.П.Н., който имот е възстановен по реда на ЗОСОИ с Решение № 74/23.05.2001 год. по адм. дело № 534/2000 год. на Бургаския окръжен съд. Към настоящия момент имотът не е собственост на жалбоподателката, като с НА № 198/20.06.2008 год. по описа на нотариус Ц.А. с рег. № 458 на НК е сключена сделка за покупко-продажба на имота, с купувач – заинтересованата страна “Форос дивелопмънт” ЕАД. Независимо от това, жалбата се поддържа, като съдът приема, че правният интерес от оспорването не е отпаднал, тъй като същият се преценява към момента на издаване на административния акт и съдът дължи произнасяне по законосъобразността на издадената заповед.

         При извършена проверка от контролните органи на РДНСК - Бургас са съставени констативни актове № 10/24.01.2007 год. и № 11/24.01.2007 год. относно проверка на строеж – двуетажна сграда, находяща се в поземлен имот № 1169, местност “Кафка”, кв.Крайморие, гр.Бургас, собственост на жалбоподателката М.. Строежът е описан като двуетажна сграда с размери 12,00/8,00 м., височина от 2,50 м., със застроена площ от 100 кв.м. и изпълнена към нея пристройка със стоманобетонова плоча с размери 3,00/12,00 м., разположена върху 5 бр. стоманобетонови колони, с височина 2,50 м., като по данни на собственика строителството е извършено преди 09 септември 1944 год. Констатирано е, че за строежа не се представя разрешение за строеж и одобрени проекти. Против съставените констативни актове е постъпило възражение № ТП-500-00-316/26.01.2007 год. от жалбоподателката, с което се поддържа твърдението, че сградата е построена преди 09 септември 1944 год., а през 2003 год. е направен само ремонт.

         Като се позовал на фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставените актове и изхождайки от твърденията на собственика, че строежът е извършен преди 1944 год., началника на РДНСК – Бургас приел, че строителството е извършено без изискващи се строителни книжа по тогава действащият ЗБНМ, квалифицирал го е като незаконен по смисъла на чл.274 от ЗБНМ (отм.) и по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, поради което и на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ  издал процесната Заповед № ДК-02-БС-1/21.06.2007 год. за премахване на строежа.

         Тезата на жалбоподателката, която се поддържа в процеса е, че процесната сграда не е незаконен строеж, а съществува “преди стотици години” (писмени бележки на адв.С.), като през 1938 год. е направено преустройство, в резултат на което тя е придобила настоящия си вид като етажност и размери.

Във всички представени по делото документи, доколкото от тях може да бъде изведен извод за относимост към процесната сграда, е записано, че тя представлява една стара жилищна сграда – в този смисъл са договор за продажба на имот от 25.07.1938 год., купувач по който е д-р Н.Н. (наследодател на К.Н. – продавач на имота по НА № 307/2003 год.), като в този договор е записано също, че в имота се намират стар каменен хамбар, стар каменен обор и стар паянтов навес. В Решение № 74/23.05.2001 год. по адм. дело № 534/2000 год. на БОС, с което по реда на ЗОСОИ, в полза на К.Н. като наследник на Н.Н. е възстановена собствеността върху одържавен имот, описан като дворно място с площ 305 кв.м., е описана жилищна сграда със застроена площ 48 кв.м., масивна сграда с площ 189 кв.м. и паянтова сграда с площ 112 кв.м. В Акт пореден номер 667 за завземане на недвижим имот за държавен, сградата е описана като жилищно помещение на един етаж от дърво и кирпич, хамбар и обор от камък на един етаж и дворно място общо 305 кв.м.  В друго представено по делото Решение № 354/22.12.2006 год. по въззивно гр.д. № 1021/2005 год. на БОС, с предмет на спора – иск по реда на чл.108 от ЗС относно собствеността върху масивната сграда със стопанско предназначение от 189 кв.м., в мотивите на този акт е посочено, че в същия имот се намират и още две постройки – двуетажна жилищна сграда, напълно нова от преди 4-5 години и паянтова сграда от 112 кв.м. В представена Записка № 151/01.06.1943 год. за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 25.07.1938 год., като продаваеми обекти също са посочени една стара жилищна сграда, стар каменен хамбар и паянтов навес. В представената извадка от Фрагменти от мемоари на д-р Н.Н. се посочва, че в притежавания от него имот се намира стар хамбар с дебели каменни зидове. В Акт от 21 юни 1947 год. за предаване на Бургаския областен затвор на имотите – бивша собственост на Н.Н. е посочено, че се предават сграда – жилищно помещение с хамбар, сградата е описана като “нова напълно запазена с три стаи, клозет-баня, салон и тераса, в първия етаж и в партерния етаж с една стая, салон, стълбище за втория етаж и хамбар. Цялата сграда е напълно запазена с вътрешна и външна мазилка, напълно здрави врати, прозорци и стъкла към тях, всички боядисани с блажна боя, покривът покрит с керемиди, подът във всички стаи е покрит с паркет”. В други представени по делото документи жилищната сграда вече започва да фигурира с площ от 83 кв.м. – по скица-проект № 302/31.07.2002 год. Приложената по делото частна кореспонденция между жалбоподателката и вещи лица, съдът не кредитира като годно доказателствено средство за целите на настоящия процес.   

         Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, след извършения оглед на място, посочва, че процесният поземлен имот № 1169, местността “Кафка” има статут на земеделска земя, в него са изградени две сгради, едната от които двуетажна жилищна сграда, която е масивна стоманобетонова конструкция, монолитна. Отвън е измазана, покрита е с нови керемиди, улуците също са нови, подът е на бетонна плоча, няма поставени настилки, стените са на груба мазилка, прокарана е елинсталация до точка (липсват контакти и ключове). Между първия и втория етаж е изградено стоманобетонна стълба с парапет. Вторият етаж също е незавършен, стените са на груба мазилка, подовете са на стоманобетонова плоча, електрическата инсталация също е до точка.  Застроената площ е 104 кв.м. Посочено е, че в този си вид сградата е на груб строеж, представлява ново незавършено строителство, като предполагаемата година на строежа е 2006 – 2007 год. При изслушване в с.з. вещото лице посочва, че освен тази двуетажна сграда има още една тухлена постройка, в поземления имот не се намира жилищно помещение от дърво и кирпич, няма запазена част от някакво старо строителство, което да е инкорпорирано в новоизградената жилищна сграда.

         По делото бяха разпитани св. И. и св.И., съпрузи, собственици на имот, находящ се в близост до процесния. Свидетелката И. заяви, че къщата винаги е била на два етажа, а през 2005 – 2006 год. е направен само оздравителен ремонт, посочва, че има представа каква е била преди време конструкцията на сградата, а именно – солидна с каменни зидове, нагоре с тухла. Свидетелят И. също посочи, че е направен само ремонт, а също така обясни, че първият етаж на къщата е от зидан камък, било е стар турски хамбар, отгоре бетонна плоча и един етаж.

         Въз основа на всички така описани доказателства, следва да бъде направен извод, че към настоящия момент, в процесния имот № 1169, местност “Кафка”, жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м. не съществува. В посочения акт за завземане на имота № 667 жилищната сграда е описана, като изпълнена от дърво и кирпич. Съществуващата понастоящем жилищна сграда, чието премахване е разпоредено, е с масивна стоманобетонова монолитна конструкция, с период на изграждане около 2006 год. По отношение на този обективно съществуващ строеж не се представят строителни книжа за неговото изграждане. В тази връзка съдът не споделя тезата на жалбоподателката, че имотът съществува в този вид още от 1938 год. Както се посочва в изброените по-горе документи, на които се позовава жалбоподателката, наличните в този имот обекти са били – стара жилищна сграда, стар каменен хамбар и паянтов навес. Какви трансформации са претърпели през годините тези обекти не може да се установи с категоричност, но е видно, че през годините те са търпели промени. Вярно е, че в акта от 1947 за предаване на имота за нуждите на областния затвор, жилищната сграда вече се посочва като нова (т.е. очевидно тя е подобрена през периода 1938 г. – 1947 г.), но тя е възприета като нова именно към онзи минал момент – 1947  год., докато след 60 години по-късно, през 2007 год., тази сграда няма как вече да е нова, т.е. не може безкритично да се твърди идентичност на сградата през 1947 год. и през 2007 год. В това отношение  вещото лице С. е категорична в извода си, че това е нов строеж, извършен около 2006 год. Другият възможен извод, който също може да бъде направен, е с оглед на депозираните свидетелски показания, като свидетелите заявяват, че жилищната сграда е имала солиден каменен зид и това е било стар турски хамбар. В този смисъл възможно е процесната сграда да е изградена не на мястото на старата жилищна сграда, а да е надграден каменния хамбар, който в един по-късен етап да е започнал да се ползва като жилищна сграда. И в двата случая обаче – дали ще е налице нов строеж на мястото на старата жилищна сграда или ще е налице нов строеж, надграден над каменния хамбар, и в двата случая липсва разрешение за извършеното строителство. Другата възможна теза, че е направен само ремонт на жилищната сграда, също не променя горния извод. Дори и да е направен такъв ремонт, основните параметри на съществуващата жилищна сграда са толкова съществено променени, че на практика старата сграда е престанала да съществува фактически като самостоятелен обект, т.е. извършената реконструкция е такава, че не може да бъде отделена от заварената сграда. В този случай също е налице строеж пи смисъла на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ. Освен така изложените мотиви, преди всичко следва да се вземе предвид заключението на вещото лице, добросъвестно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. Именно то установява какво е какво е действителното фактическо актуално състояние на обекта, предмет на процесната заповед. Вещото лице е категорично в извода си, че процесната сграда е новопостроена и съдът не би могъл да я идентифицира с нито една от преди съществуващите сгради в имота, за да бъде направен обоснован извод за идентичност, в каквато насока са доводите на жалбоподателката. В тази връзка не се взема предвид и представеното Удостоверение за търпимост № 77, рег. индекс № 94-Е-20/04.05.2007 год. на главен експерт при ТД “Приморие” при община Бургас. Това удостоверение отново съдържа описание на имотите, така както са по НА № 307/12.05.2003 год. по описа на нотариус Н.М. с рег. № 409 на НК, и се отнася именно до построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 189 кв.м. и паянтова сграда с площ от 112 кв.м. Очевидно е, че процесният имот – масивна жилищна сграда с площ от 104 кв.м. не попада сред тези имоти и това удостоверение не може да бъде отнесено и за него. Посочените в този документ обекти очевидно са изградени преди 1987 год., но процесният обект е изграден около 2006 год., за който период на изграждане ЗУТ не предвижда възможност да бъде квалифициран като търпим строеж. Междувпрочем, удостоверението за търпимост не е задължителен акт за органите на РДНСК и те не са обвързани от неговото съдържание в производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ. Удостоверение, издадено по реда на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ е необходимо и достатъчно в случаите на прехвърлителна  сделка  относно  незаконния  строеж  и  е  неприложимо a priori за други хипотези на закона, относно същия строеж.

Съгласно нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото са установени правнозначимите факти – наличие на строеж, изпълнен от жалбоподателката, за който не се представя разрешение за строеж. Като е констатирал тези фактически обстоятелства, административният орган правилно ги е субсумирал под хипотезата на приложимата правна норма – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и е издал заповед за премахването му. Не се възприема като съществено нарушение обстоятелството, че в мотивите на оспорената заповед е посочена година на изграждане 1944 год., тъй като това е направено с оглед твърденията на жалбоподателката при съставяне на констативните актове. Впоследствие становището на жалбоподателката беше, че всъщност последният ремонт на строежа е от 1938 год., а самият строеж е на повече от сто години. Установеното по делото време на изграждане на строежа – около 2006 год. обосновава правилното приложение на материалния закон – чл.225, ал.1 и ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, на които административният орган също се е позовал.

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган по реда на делегиране на правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с нормите на материалния закон и е съобразена с целта на закона.  

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.Ч.-М. ***,  против Заповед № ДК-02-БС-1/21.06.2007 год. на началника на РДНСК – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ:…………………..