РЕШЕНИЕ

 

Номер    1098                       04.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 975 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Районно управление гр.Несебър към ОД на МВР – Бургас против решение № 10/22.02.2018г. постановено по а.н.д. № 2262/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 17-0304-002103/07.07.2017г. издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.5, т.1 от с.з на Л.Г.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно – необосновано и противоречащо на закона. Посочва се, че нарушението е индивидуализирано изчерпателно. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна – Л.Г.Ц., редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител – адв. С., която оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение, че оспореното решение е правилно и същото следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

С НП, ответникът Ц. е санкциониран за това, че на 26.06.2017г., около 22:25 часа  в гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, по главна алея пред хотел „Бисер“, посока Свети Влас, управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СА 4277 СК като не съобразява поведението си със светлинните сигнали, подадени от светофара и преминава на червен сигнал.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който е връчен и подписан от нарушителя с възражения. В законоустановения 3-дневен срок, лицето е подало възражения срещу акта. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, районният съд приема, че НП е необосновано, тъй като в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че Ц. е извършил вмененото му нарушение. Първоинстанционният съд прави разяснение, че под необоснованост се има предвид обективно несъответствие между приетите за установени с АУАН фактически положения и събрания доказателствен материал. Посочва, че в такъв случай не би могло да се приложи разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд, довели до отмяна на оспореното НП.

Съгласно чл.6, т.1 предл. второ от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Съобразно чл.30, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено значение.

Забранителния характер на червената светлина е регламентиран както в ППЗДвП, така и в НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /в сила от 18.05.2015 г./, която в чл. 7 сочи: "За регулиране на движението на пътните превозни средства (ППС) се използват видовете светлинни сигнали: 1.б."а" със зелен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7, т. 3 на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП); б.б) с червен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи: "червена светлина - означава "Преминаването е забранено".

В чл.31, ал.7 от ППЗДвП е определено значението на светлините подавани от светофарите, като значението на червената светлина е императивно и еднозначно определено и означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че нарушителят е преминал именно на червен сигнал на светофарната уредба. Същото е посочено и в издаденото НП, като в съдебното заседание пред първоинстанционния съд актосъставителят и свидетелят, присъствал при установяване на нарушението, убедено потвърждават, че въпреки невъзможността за наблюдение на светофарната уредба в посоката на движение на автомобила управляван от Ц. (намирали са се на 50 м. след нея), те са имали наблюдение върху обратната страна на светофарната секция, т.е върху тази част от светофарната уредба обратна на посоката на движение на автомобила на Ц., която според тях е в синхрон с другата и в момента на преминаване на процесното МПС е показвала червен сигнал. Показанията им са еднопосочни и не противоречат на изложеното в актовете. Доказателства, които да оборят наведените твърдения не са представени от санкционираната страна, нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция. От свидетелските показания става ясно, че се касае за пешеходни светофари, чиято цел е да осигурят преминаване на пешеходци между двата тротоара на улицата. Единствения възможен начин за постигане на тази цел е именно в хипотезата на синхрон на секциите, контролиращи двете посоки.

С оглед изложеното, напълно се споделят наведените в касационната жалба доводи, че видно от различните версии на изложените от нарушителя възражения, същия не отрича преминаването на автомобила на червен сигнал, а просто излага различни причини, които са довели до извършването на това нарушение. В случая, това са само твърдения, които имат за цел отпадане на ангажираната му административнонаказателна отговорност. Всяко едно от тях обаче, несъмнено води до нарушаване на императивно установеното задължение за непреминаване при сигнал на светофара, който не разрешава това, какъвто е червения сигнал. Деянието по  чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е обявено за наказуемо, като е без значение дали същото се дължи на проявено невнимание или на умисъл в действията или бездействията, доколкото съгласно чл. 7 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Касационният състав намира за необходимо да посочи и това, че нарушението е извършено в 22:25 часа през месец май - в тъмната част от денонощието и цветовете на подаваните от светофарните уредби сигнали са ясно различими. В този смисъл не може да бъде споделен изводът на районния съд, че тъй като актосъставителят не е наблюдавал светофарната уредба, с която не се е съобразил водача, а е наблюдавал друг светофар, не може да бъде извършена преценка относно това дали фактите са правилно отразени в АУАН. Касае се за една обща система от светлинни съоръжения, синхронизирани помежду си. При разпита актосъставителят е посочил именно съществените обстоятелства – подадена забранителна червена светлина от светофарната уредба и преминаващия автомобил на жалбоподателя, което деяние е противоправно, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл.6 ал.1 от ЗДвП водачът да съобразява поведението си със светлинните сигнали, съответно - подлежи на глоба по чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП, тъй като преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е установено по несъмнен начин. При изяснена фактическа обстановка – по събраните доказателства в производството пред РС – решението на РС следва да се отмени и вместо него се постанови друго решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222, предл. I от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас XIX-ти състав,                                                 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 102/22.02.2018г., постановено по а.х.д. № 2262/ 2017г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо него постановява

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0304-002103/07.07.2017  година на началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Л.Г.Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: