РЕШЕНИЕ

 

№ 1470                        дата  20 юли 2018г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 09 юли 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                                                 Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                        

Секретар: К. Л.

Прокурор: ………………….…

 

разгледа адм. дело № 974 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе  предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от А.Х.С. *** против Заповед № 18-0320-000073/13.04.2018г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Поморие, за налагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, считано от 13.04.2018г. до отпадане на основанието за това, като са отнети документи – СУМПС № 283564221 и контролен талон № 6251455.

            Жалбоподателят С. оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна. Оспорва компетентността на административния орган. Счита, че не са налице основания за налагане на процесната ПАМ. Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, представя допълнителни доказателства. Претендира присъждане на направените разноски.

            Ответникът – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Поморие, наложил принудителната административна мярка - не се явява и не се представлява.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че с Докладна записка № 320р-3019/13.04.2018г., изготвена от ответника, е информиран началника на Районно управление Поморие, че А.С. е бил обучаем за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като същият два пъти е бил „скъсан“ на практическата част на изпита, но в впоследствие е издържал изпита и е получил СУМПС. Посочено е, че по отношение на С. *** периодично е постъпвала информация, че лицето се държи неадекватно, но същото не е буйно и освидетелствано като психично болен. По време на обучението писмо е било изпратено и до началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас, който е бил уведомен, че за посещаващият курса А.С. неколкократно са били подавани сигнали от негови съграждани членове на семейството за проявен физически и психически тормоз вследствие на неадекватни действия от негова страна, за което са му били предписвани медикаменти за успокояване на нервната система. Поискано е по време на провеждане на изпита да се обърне внимание на лицето за правилната му ориентация за време, място, бързина, адекватност и навременност на реакциите му като водач в динамична околна среда.

На 13.04.2018г. е била проведена беседа с жалбоподателя, за което е съставено сведение, видно от което той е разказал за ежедневието си, както и е споделил, че в курса за вземането на шофьорска книжка е положил успешно изпита на листовки, но два пъти е бил „скъсан“ на кормуване и чак на третия път е взел изпита. Посочил е, че явно не може да кара добре и изпитващите са го „късали“ тъй като не давал никакво предимство на другите, не изпълнявал упътването да завива наляво и не завивал когато трябва. Споделил е, че има двама братя, единият от които е психично болен, но това го знаели само докторите, както и че има двама сина, единият от които също е с психичен проблем и живеел у дома. Разказал е и за сънищата си, както и това, че не пие алкохол, не носи оръжие, както и че го хваща страх, когато погледне от втория етаж на къщата.   

Въз основа на горните фактически данни ответникът – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Поморие, издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил, че се позовава на преписката с рег. № 3201-3019/13.04.2018г., поради което и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП е наложил по отношение на жалбоподателя А.С. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, като са отнети документи – СУМПС № 283564221 и контролен талон № 6251455.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно нормата на чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В конкретния случай, правилно е преценено от ответника, че жалбоподателят С. демонстрира поведение  в отклонение на нормалната човешка психика, като се е позовал на периодично постъпваща в Районното управление информация, че се държи неадекватно, а и от проведената с него беседа в деня на издаване на заповедта е установено и за налични психични заболявания в семейството му, както и е видно, че не винаги е успявал да възприеме правилно указанията, давани от инструкторите по време на практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, което също може да се възприеме като дефицит на вниманието и мисловните дейности. В този смисъл, с основание може да се приеме, че жалбоподателят видимо не отговаря на психологическите изисквания, свързани с дейността по управление на МПС. Безспорно това е дейност, която е източник на повишен риск не само за жалбоподателя като водач, но и за останалите участници в движението, които биха могли да бъдат поставени в опасност в резултат на невъзможност за правилна преценка и неадекватност на реакциите на жалбоподателя. За постигане целта на мярката - да се осигури безопасността на движението на всички участници, за прилагането й е достатъчно видимото установяване на медицинска негодност от лица без специални знания. С налагането на процесната принудителна административна мярка, временно се ограничава правото на определени лица за управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, за да възстановят временно отнетото право следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15 май 2006г. – чл.1, ал.1, т.5, поради което и съдът няма да обсъжда представените от пълномощника на страната писмени доказателства, касаещи психичното здраве на жалбоподателя. За целите на налагане на процесната мярка е достатъчно да са налице данни, които да сочат, че лицето видимо не отговаря на психологическите изисквания, но не съдът е този, който преценява дали лицето отговаря на тези изискванията. Обстоятелството, че оспорващият не се води на учет не променя извода за законосъобразността на принудителната административна мярка. В посочената хипотеза не се изисква лицето да е регистрирано в съответно медицинско заведение. Напротив, смисълът на мярката е постигането на превантивен, преустановителен ефект и всяко последващо развитие в изследването на здравния статус на лицето ще има отношение единствено към преценката относно наличието на предпоставките за отпадане на принудителното ограничаване на субективните му права.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, видно от Заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР Бургас, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, 

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.С. против Заповед № 18-0320-000073/13.04.2018г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Поморие за налагане на принудителна административна мярка, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: