Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

№2135                                            08.05.2018 година                              гр.Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав,

На осми май,                                                     две хиляди и осемнадесета година.

 

Секретар: С. Х.,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 972 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.276 – чл.283 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е жалба, озаглавена искане, подадена от И.С.Р., ЕГН-**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, за прекратяване на бездействие на началника на затвора на основание чл.276 от ЗИНЗС, да удовлетвори желанието му за разходки в коридора на ІІ-ра зона за повишена сигурност, три пъти на ден от по 30 минути. Според изложеното в жалбата, Р. е поставен от 2016г. изолиран по смисъла на чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, а от месец май 2017г. е с променен специален режим на изтърпяване на наказанието. През цялото това време е подложен на изолация без възможност за общуване и иска промяна. Жалбоподателят твърди, че има здравословен проблем – увреждане на гръбначния стълб от повече от година и заради малкото пространство на помещението в което е настанен, няма условия за двигателна активност, а състоянието му изисква такава. По тази причина е искал не веднъж да му бъдат разрешение желаните разходки в коридора на ІІ-ра зона за повишена сигурност, за да не се залежава и да не влошава здравословното си състояние, а да има подобрение. Предвид изложеното е апелира към съда да застави началника на затвора да преустанови бездействието си и да одобри искането му за посочените разходки.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си. Представя медицинска документация в подкрепа на твърдението си за влошено здравословно състояние. Оспорва част от изложените обстоятелства в представения текущ доклад на затворническата администрация.

Ответникът – началник на Затвора гр.Бургас, по указание на съда и във връзка с изрично искане на жалбоподателя, представя заповедите за настаняването му в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, съдебните определения с които част от тях са отменени, съдебното определение с което е заменен режима на изтърпяване на наказанието на жалбоподателя и текущ доклад по годишната му атестация. Пред съда, чрез редовно упълномощния процесуален представител – инспектор Н. С., пледира за отхвърлянето на жалбата, тъй като съгласно определеният режим на изтърпяване на наказанието на жалбоподателя, той на основание чл.54, т.2 от ППЗИНЗС е настанен в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана. Със съответния режим Р. прави два пъти на ден престой на открито, като в това време може да спортува. Той ползва медицинско обслужване, като посещава медицински център където получава лекарства.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа следното:

И.С.Р. изтърпява общо наказание от шест години лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас. Той е осъден по НОХД № 3817/2016г. по описа на Районен съд - Пловдив, с одобрено споразумение, по силата на което се признал за виновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК, на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Определението на съда за одобряване на споразумението е влязло в сила на 21.09.2016г. По това дело е имал мярка за неотклонение подписка. Осъден е и по НОХД № 412/2016г. на Окръжен съд - Сливен с одобрено споразумение, по силата на което се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.142, ал.3, т.1 от НК, на шест години лишаване от свобода и определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Актът на съда е влязъл в сила на 18.01.2017г.  По това дело е имал мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 02.04.2016г.

В Затвора гр.Бургас е постъпил на 20.06.2016г. по мярката му за неотклонение, по разпореждане на прокурор от гр.Сливен по време на разследването, поради груби нарушения на реда в ареста в Сливен, изразяващи се в неподчинение и повреда на имущество. (вж. определение № 109/11.05.2017г. по НЧД 252/2017г. на Окръжен съд - Бургас). В деня на постъпването му в този затвор била издадена заповед № 517/20.06.2016г. на началника на Затвора гр.Бургас, с която във връзка с грубо нарушаване на установените правила, оказване на неподчинение, повреда на имущество в сектор „Арести“ при ОСИН-Сливен и съгласно разпореждане от същата дата на главния директор на ГД“Изпълнение на наказанията“, на основание чл.248, ал.2, т.2 от ЗИНЗС жалбоподателят Р. бил настанен в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия. По негова жалба, тази заповед била отменена с определение № 987/28.06.2016г. по НЧД № 3577/2016г. на Районен съд - Бургас, тъй като в нея липсват описани конкретни факти и обстоятелства досежно извършените нарушения на правилата и тяхната правна квалификация.

Един ден след определението на районния съд била издадена втора заповед за настаняването на Р. в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия – заповед № 546/29.06.2016г. на началника на Затвора гр.Бургас. В нея подробно бил описан възникнал на 20.06.2016г. бунт на задържани лица в сектор „Арести“-Сливен, предизвикан от друго задържано лице – Филип Кръстев, при активното участие и на настоящия жалбоподател, изразяващо се в счупване на прозорци, решетки, изкъртване на осветление. Тази заповед също е била отменена от Районен съд - Бургас с протоколно определение от 12.07.2016г. по НЧД № 3817/2016г., тъй като за същата дисциплинарна проява е била издадена отменената вече от съда предходна заповед № 517/20.06.2016г.

Последвало е издаването и на трета заповед за настаняването на Р. в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия – заповед № 823/17.09.2016г. на началника на Затвора гр.Бургас. В нея отново не са описани конкретни нарушения или противоправни прояви. Тя съдържа единство диспозитив за настаняване и правното основание, но е посочен специалният ред за нейното обжалване, като е отбелязано, че същата е връчена на лишения от свобода в деня за издаването й срещу положен подпис. По делото липсват данни тази заповед да е била обжалвана, поради което същата следва да се приеме за влязла в сила. Пред съда жалбоподателят възразява, че не е запознат с нейното съдържание, но това не може да бъде прието заради положения от него подпис, удостоверяващ връчването.

Представено е определение № 109/11.05.2017г. по НЧД 252/2017г. на Окръжен съд - Бургас, с което е бил заменен режима на изтърпяване остатъка на наказанието лишаване от свобода на И.Р., по НОХД № 412/16г. на Окръжен съд - Сливен и НОХД № 3817/16г. на Районен съд - Пловдив, от строг на специален. В него като фактическа обстановка освен описаните по-горе заповеди издадени срещу жалбоподателя, са посочени и заповед № 863/27.09.2016г. на началника на затвора, с която е бил наказан с писмено предупреждение за нарушаване вътрешния ред – викане на висок глас и заповед № 862/27.09.2016г. на началника на затвора, с която бил наказан със забрана за участие в колективни мероприятия за срок от два месеца, заради същото нарушение. Посочено е също, че с потвърдена от районния съд заповед № 1042/25.10.2016г., Р. бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, за нарушение на чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС (физическа саморазправа). С друга заповед № 1043/25.10.2016г. бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия отново за физическо насилие над друг лишен от свобода. Със заповед № 1044 от същия ден – 25.10.16г. е бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, за нарушение на чл.100, ал.2, т.5 от същия закон. Тази заповед също е била обжалвана пред Районен съд - Бургас и била потвърдена. Била издадена и заповед № 293/28.03.2017г. с която Р. бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия за нарушение на чл.100, ал.2 от ЗИНЗС. С постановление на прокурор било прекъснато изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и дадена възможност на Р. да се погрижи за здравето си. Той обаче не се е завърнал на съответната дата –  10.02.2017г., което наложило обявяването му за издирване, залавянето му на 15.02.2017г. и принудителното връщане в затвора. Мотивиран от това окръжният съд е приел, че с поведението си Р. грубо и системно е нарушавал установения ред, влияел е отрицателно върху останалите лишени от свобода и бил реална опасност за сигурността им, поради което заменил режима на изтърпяване на наказанието му.

Представен е текущия доклад по годишната атестация на жалбоподателя, изготвен от инспектор „СДВР“ и одобрен от началника на сектора. В него освен посочените по-горе случаи на нарушения и наложени дисциплинарни наказания, са описани и други инциденти и нарушения – след проведен разговор Р. е блъскал главата си във вратата и се наранил – по докладна от 05.04.2018г.; заповед № 110/20.02.2018г. с наложено писмено предупреждение, за това че е слушал силна музика, блъскал е, обърнал е леглото си и разхвърлил вещите си.; заповед № 17/09.01.2018г. с наложено лишаване от хранителна пратка, за това че е увредил държавно имущество; заповед № 1269/12.10.2017г. с наложено лишаване от хранителна пратка, за това че е осъществил размяна на вещи; заповед № 1133/19.09.2017г. с наложено извънредно дежурство по поддържане на хигиената, за това че под леглото му е открит мобилен телефон; заповед № 974/10.08.2017г. с наложено лишаване от хранителна пратка, за това че е употребил физическо сила за решаване на възникнал конфликт и др.

В подкрепа на твърдението си, че е искал от администрацията на затвора да удовлетвори желанието му за разходки в коридора, жалбоподателят не ангажира доказателства. Представя амбулаторен лист от 24.08.2017г. с диагноза: увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; амбулаторен лист от 13.12.2016г. с диагноза: увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия; документ за предписано медикаментозно лечение от 20.12.2016г.; амбулаторен лист от 11.04.2018г. с диагноза: увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия; документ за проведена образна диагностика КТ на гръбнак, шиен дял, при която не са били изобразени значими статични отклонения в неговия строеж, телата на прешлените са били с типична форма и строеж, изобразен бил медианен дисков пролапс и направено заключение за дискова болест. Жалбоподателят прави възражение, че служителят изготвил текущия доклад по годишната му атестация не е имал практическа и професионална възможност да наблюдава неговите личностни взаимоотношения. Това възражение не може да бъде прието, тъй като докладът основава изводите си не на личните възприятия на съответния служител, а на издадени заповеди за налагане на наказания за дисциплинарни нарушения, част от които за били проверени и по съдебен ред.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искането е допустимо, тъй като възможността за предявяването му не е ограничена във времето и същото изхожда от лице, което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съгласно чл.276 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1.Прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3; 2.Извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3 (ал.2).

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В конкретния случай на първо място жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, че е отправял към администрацията на затвора искане да му бъде предоставена възможност за разходка в коридора. След като той не е отправял такова искане, няма как да се приеме, че същото му е било отказано.

На второ място дори и да беше отправил такова искане, същото не може да бъде уважено, тъй като с влязло в сила определение на Окръжен съд - Бургас, режимът за изтърпяване наказанието лишаване от свобода на Р. е специален. Съгласно чл.71, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Следователно не са налице законови предпоставки да бъде разрешавано на Р. да провежда разходки в коридора. Такова разрешение би било и нецелесъобразно, предвид установените множество извършени дисциплинарни нарушения, повечето от които са свързани с физическо насилие.

 Следва да се има предвид, че на жалбоподателя са осигурени условия за двигателна активност при провеждането на двукратните дневни разходки на открито на основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Осигурено му е от администрацията и специализирано медицинско лечение, видно от представените от самия жалбоподател амбулаторни листи и провеждане на специалните изследвани по образна диагностика на гръбначния стълб.

С оглед на това искането на жалбоподателя с правно основание чл.276 от ЗИНЗС следва бъде отхвърлено, поради липсата на фактическо действие или бездействие от страна на органа по изпълнение на наказанието, което да съставлява нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

Мотивиран от това, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р А З П О Р Е Д И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата, озаглавена искане, подадена от И.С.Р., ЕГН-**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, за прекратяване на бездействие на началника на затвора на основание чл.276 от ЗИНЗС, да удовлетвори желанието му за разходки в коридора на ІІ-ра зона за повишена сигурност, три пъти на ден от по 30 минути.

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд - Бургас.

 

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: