Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №1269

 

гр. Бургас, 07. 07. 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ХVІ-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Тони Петрова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 971/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на РУП Несебър при ОД на МВР Бургас, против решение № 52/20.02.2014г., постановено по НАХД № 1058/2013г. по описа на Районен съд гр. Несебър. С решението е отменено наказателно постановление № 3231 от 10.10.2013г., издадено от касатора, с което на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), за нарушение по чл. 315, ал. 1, предл. 2 от КЗ, на Д.П.П. *** е наложена „глоба” в размер на 400 лева.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно. Излага аргументи, иска същото да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Д.П.П. не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. 

Районният съд е приел, че административнонаказателното производство не е проведено правилно и законосъобразно, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е преценил, че в НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а неправилната квалификация на нарушението е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на лицето, подведено под административнонаказателна отговорност. Формирал е правен извод, че несъответствието между описаната фактическа обстановка и законните разпоредби, които са нарушение води до затруднения при организиране на защитата и до засягане на основни процесуални права.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Нормата на чл.218 от АПК задължава съда да обсъди само посочените в жалбата пороци, а за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл.249, т.1 от КЗ. Съгласно легалното определение за понятието „автомобилист”, даденото §1, т.35 от КЗ, това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Нормата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, постановява, че договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Т.е. задължението да сключи застраховката възниква единствено за собственика на моторното превозно средство. Правното основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, според която, лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. – за физическо лице.

В случая не е налице спор по делото, че на посочените в наказателното постановление дата и час П. е управлявал моторно превозно средство, по отношение на което не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В АУАН е отразено, че управляваното МПС е собственост на юридическото лице „СПРИНТ АУТО СА“ ООД, като е допуснато нарушение: „не е заплатил валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2013г.“. Водачът е санкциониран за това, че е управлявал лек автомобил, без за него да е сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Тази застраховка е необходимо да е сключена за всеки автомобил, който се управлява на територията на страната и всяко лице което управлява автомобил без сключена такава застраховка, във всеки един момент от управлението осъществява състава на административно нарушение по смисъла на чл.315, ал.1 от Кодекса за застраховането, но само е ако собственик на същото МПС. Това е така, тъй като застрахователното правоотношение възниква между собственика на автомобила, а не между водача и съответното застрахователно дружество. В случая обаче санкционираният водач не е собственик на управляваното от него МПС, а административнонаказващият орган се е позовал на чл.315, ал.1 от КЗ, както в АУАН, така и в НП. Последното съставлява съществено процесуално нарушение, както и правилно е приел районният съд.

Наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствието между обстоятелствата по АУАН и НП. В АУАН е отразено, че „не е заплатил“, а в НП, че „не представя валидна полица“. Т.е. не може да се установи, дали наказаното лице е санкционирано за това, че не е заплатена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2013г., или е санкционирано за това, че не е представил на контролния орган такава валидна полица. Последното не изключва възможността да е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2013г., но на контролния орган да не е била представена полицата, която обективира застрахователното правоотношение (което изпълва състава на друго административно нарушение – чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП).

При извършената служебна проверка съдът установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/20.02.2014 година, постановено по н.а.х.д. № 1058 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                     2.