Р Е Ш Е Н И Е

 

 

          / 16.04.2009 година, гр. Бургас,   

 

 

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и девета година,  в състав:

 

Съдия: В.Е.

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия В.Е. адм.д. № 971/2007 година.

 

Производството е по реда на чл. 129 ал.7 във връзка с глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на „Старекс” ЕООД – гр. Бургас с ЕИК по БУЛСТАТ 102233844 и с адрес – ***, представлявана от Й.С. – управител, против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 3505/11.04.2007 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-341/17.07.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

С АПВ на жалбоподателя е отказано възстановяване на ДДС, деклариран със справка-декларация, на основание чл.77 ал.1 от ЗДДС (отм.)

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на АПВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

АПВ съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. Той е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

В жалбата не се оспорва компетентността на издателя на АПВ, но в съответствие с предписанието на чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна проверка на компетентността, настоящият състав намира, че АПВ е издаден от компетентен орган.

Оспореният акт е издаден след извършена проверка на органите по приходите по справка – декларация (вх. № 02000912176/13.03.2007 година – лист 17 стр.ІІ), подадена от „Старекс” ЕООД. Съгласно чл. 110, ал. 3 и 4 от ДОПК, проверката се извършва от орган по приходите, без да е необходимо изричното й писмено възлагане. Органите по приходите са посочени в чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Според този текст - чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите".

 В случая, проверката е извършена въз основа на изрично писмено възлагане – резолюция за извършване на проверка № 3505/02.04.2007 година (лист 17), издадена от Т.Т. – началник сектор „РП” в отдел „КД” при дирекция „Контрол” на ТД – Бургас на НАП. С тази резолюция Д.Г. на длъжност "старши инспектор по приходите" при ТД - Бургас на НАП и Д.М. на длъжност „инспектор по приходите” са определени да извършат проверка по прихващане или възстановяване на ДДС  за периода ноември 2006-февруари 2007 година, по отношение на „Старекс” ЕООД. Със същата резолюция е разпоредено за резултатите да бъде съставен „съответния документ”. Оспореният АПВ е този документ. Той е издаден от орган по приходите – Д. Г., поради което съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.

Съдът не установи допуснати процесуални нарушения в хода на проверката.

Оспореният АПВ е материално незаконосъобразен.

Единственият аргумент на органите по приходите да откажат възстановяването на ДДС са констатациите в Ревизионен доклад (РД) № 414/03.04.2007 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП (лист 19-35). В решението на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП е извършено позоваване и на Ревизионен акт (РА) № 026-414/14.05.2007 година на орган по приходите (лист 321-327 от приложеното адм.д. № 972/2007 година на АдмС – Бургас), издаден въз основа на този РД.

С решение № 4960/24.04.2008 година по адм.д. № 1136/2008 година на І-а отделение на ВАС цитираният РА е обявен за нищожен по отношение на определени данъчни периоди, и отменен в останалата си част.

Правна последица от тази отмяна е и незаконосъобразността на оспорения в настоящото производство АПВ.

С оглед основателността на жалбата, следва да бъде уважено и искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие (лист 40) договореното между адвоката и клиента възнаграждение в размер на 250 лева – посочено с число, съответно 200 лева – изписано с дума, не е заплатено, поради което съдът следва да присъди като разноски единствено размера на внесената държавна такса – 50 лева.

Затова, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № 3505/11.04.2007 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-341/17.07.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати на „Старекс” ЕООД – гр. Бургас с ЕИК по БУЛСТАТ 102233844 и с адрес – ***, представлявана от Й.С. – управител сумата от 50 (петдесет) лева разноски по делото – държавна такса за разглеждане на оспорването.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: