РЕШЕНИЕ

 

  1469                        дата   20 юли 2018г.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 09 юли 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                                                 Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                        

Секретар: К.  Л.

Прокурор: ………………….…

 

разгледа адм. дело № 970 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Д.С.Т. *** против Заповед № 18-0269-000037, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Средец за налагане на принудителна административна мярка, с която, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 11.04.2018г., като са отнети документи – СРМПС № 003065608 и два броя регистрационни табели с № ***.

            Жалбоподателят Т. оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон. Възразява, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение. Счита, че той е правоспособен водач, а наложената ПАМ е излишна, тъй като СУПМС е подлежало на връщане от страна на контролните органи. Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и ангажира допълнителни  доказателства.

            Ответникът – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Средец, наложил принудителната административна мярка - се явява лично, като оспорва основателността на жалбата и излага подробно хронологията по нейното налагане.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0269-000036/11.04.2018г. на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, тъй като при извършена на 11.04.2018г., около 10:05ч. проверка от страна на контролните органи е установено, че СУМПС на водача е обявено за невалидно, както и че същият не е заплатил в срок наложено му административно наказание „глоба“. С оглед на установеното, на Т. е съставен АУАН № 463544/11.04.2018г..

На същата дата – 11.04.2018г., около 11:15ч., жалбоподателят е установен от контролните длъжности лица в гр.Средец, ул.„Гочо Кънев“, до ОДЗ „Снежанка“, с посока на движение към ул. „Братя Миладинови“, да управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег.№ ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС, което към този момент е отнето по реда на чл.171, т.1, б. „Д“ от ЗДвП с вече издадената Заповед № 18-0269-000036/11.04.2018г. За констатираното нарушение на Т. е съставен АУАН № 050408/11.04.2018г.

Въз основа на горните фактически данни ответникът – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Средец е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложил по отношение на жалбоподателя Д.Т. принудителна административна мярка –прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 11.04.2018г., като са отнети документи – СРМПС № 003065608 и два броя регистрационни табели с № ***.

Заповедта е законосъобразна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: ………… 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Водачът правилно е квалифициран като неправоспособен такъв, като оплакванията на жалбоподателя против този извод са неоснователни. Безспорно е по делото, че към момента на проверката – около 11:15ч. на 11.04.2018г. притежаваното от водача СУМПС  № 003065608 е отнето по административен ред с предходно издадената ЗПАМ № 18-0269-000036/11.04.2018г. Тази заповед има предварително изпълнение на основание  чл.172, ал.6 от ЗДвП, като нейните правни последици възникват от момента на издаване на заповедта, а не от влизането й в сила, т.е. заповедта вече е породила правното си действие от момента на издаването й по-рано същия ден, поради което последващото управление на МПС от страна на жалбоподателя Т. се явява такова при отнето свидетелство, с оглед на което налице е хипотезата на чл.171, ал.1, т.2а, б. „а“ от ЗДвП - свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1. Тезата на жалбоподателя е, че се е наложило да измести автомобила, който е бил неподходящо паркиран, но независимо от причината налице е управление, тъй като автомобилът е приведен в движение, без значение колко дълготрайно е то. Правнозначимият факт е, че към момента на проверката жалбоподателят не е притежавал СУМПС, тъй като същото му е било отнето по административен ред, с оглед на което материалният закон е правилно приложен при налагането на процесната принудителна мярка. При констатиране на някое от обстоятелствата по т.2а на цитираната горе правна норма административният орган действа в условията на обвързана компетентност. 

Неоснователно е възражението на страната, че с издаването на заповедта е нарушен принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. В конкретната хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за него не е налице възможност за преценка, респ. за избор измежду няколко възможни хипотези, по отношение на които да се преценява съразмерността. Неоснователно е и възражението на страната, че наложената мярка се явява излишна поради междувременното заплащане на дължима глоба. Съдът преценява наличието на фактическите основания към момента на издаване на административния акт, като са без правно значение последващо предприетите от лицето фактически и правни действия, които не повлияват върху преценката за законосъобразност на административния акт. Що се отнася до твърденията за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН за констатираното нарушение, то тези възражения са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача с издаването на наказателно постановление. Неотносими са и възраженията поддържани в съдебно заседание относно нецелесъобразност на наложената мярка поради необходимост от ежедневно ползване на автомобила, тъй като възражения за нецелесъобразност могат да се правят само при оспорването по административен ред пред горестоящия орган – чл.83, ал.2 от АПК, като съдебният контрол е само такъв за законосъобразност – чл.145, ал.1 от АПК.

След като е установил правнозначимите факти, свързани с управление на МПС, след като водачът е бил лишен от право да управлява по административен ред, административният орган правилно е приложил материалния закон – чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, като е наложил процесната принудителна административна мярка. В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Т. против Заповед № 18-0269-000037, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Средец за налагане на принудителна административна мярка. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: