Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр.  Бургас, 12.02.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                          ХII състав

на четиринадесети януари две хиляди и девета година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 970 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К.П.П. ***, *** срещу Заповед № РД-01-649/26.07.2007 г. на кмета на община Царево за одобряване на проект на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване за поземлен имот № 44094.2.4 по кадастралната карта на с. Лозенец, община Царево, находящ се в местността “Караагач”, с площ 29 117 кв. м., трайно предназначение-горска и начин на трайно ползване-поляна.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата, излага подробни доводи за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и моли присъждане на разноските по водене на делото. Основните съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед са, че предвидената пътна инфраструктура и застроителни обеми не отговарят на ограниченията за проектиране и строителство в райони на свлачища, че не е проведена процедурата по преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка на инвестиционното предложение, предмет на плана, че при одобряване на плана не са спазени нормативно установените минимални разстояния към улица и съседни имоти.

Процесуалните представители на община Царево изразяват становище за недопустимост на жалбата. В подкрепа излагат аргументи, че жалбоподателката няма правен интерес да обжалва Заповед № РД-01-649/26.07.2007 г. на кмета на община Царево, тъй като притежаваният от нея имот няма непосредствена граница с процесния имот.

Процесуалният представител на заинтересованата страна „Ривер плейс” ООД гр. София изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес на жалбоподателката. Допълнително излага аргументи за неоснователност на жалбата. Твърди, че предвижданията на процесния план са в съответствие с нормативно установените изисквания за транспортен достъп до процесния имот и до съседните му имоти, че не е налице нарушение на изискванията за осигуряване на обществени паркинги и и велосипедни алеи, че са спазени изискванията за разстоянията между сградите, тъй като застрояването е предвидено с ограничителни линии, които не са задължителни и следователно няма пречка в процеса на проектиране на строителството да бъдат спазени нормативно установените разстояния между сградите.

Процесуалният представител на заинтересованите страни „Хирон” ООД гр. Бургас, „Сънрайз пропърти” ЕООД гр. София, И.Г.А., О.Ц.М., Ц.С.М., Ю.Х.И. и И.Й.А. изразява становище за основателност на жалбата.

Управителят на заинтересованата страна “Салю-Д” ООД гр. София изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна И.Р.Т. изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованите страни министърът на регионалното развитие и благоустройството, „Бултрако” АД гр. София, К.Й.Л., Д.А.Ч., С.И.Т.-Златкова, Л.С.К., Н.М.П., В.П. ***, Държавно горско стопанство – гр. Царево, „Макланд” ЕАД гр. София, „Глобъл дистрибюшън” ООД гр. София, „Нивел” ООД гр. София, Н.Л.И., М.Г.С., К.П.Г., И.Б.П.,***, „МСМ Пропъртис” ООД гр. София, М.Н.М., П.В.Б., М.И.А., И.С.М., Л.Б.Т., К.Й.Б., Е.А.Ч., И.Б.Т.,***, Л.С.Т., М.С.В., П.Д.- К., П.П., С.С.М., И.Р.Т. и Л.Б.К. не изразяват становище по жалбата.

Административен съд-Бургас, ХII състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания за отмяна на оспорената заповед, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Съгласно представения по делото Нотариален акт № 177, том ІІ, рег. № 2480, дело № 335 от 2006 г. жалбоподателката е собственик на 343, 36 идеални части от УПИ І-92 по плана на с. Лозенец, община Царево. Съгласно наличните данни по делото между имота на жалбоподателката и процесния имот се намира пешеходна алея. С оспорената заповед пешеходната алея и част от процесния имот са отредени за улица. За обосноваване на правния интерес от оспорване на заповедта от страна на процесуалния представител на жалбоподателката е поискана съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса налице ли са намалени разстояния през улица. Съгласно приетото по делото експертно заключение при обозначаване на ограничителните линии на предвиденото застрояване към улицата не е спазен нормативът за разстоянието между сградите през улица по 32, ал. 1 от ЗУТ в редакцията му от ДВ, бр. 65 от 2003 г., действала към момента на постановяване на оспорената заповед. Съдът кредитира заключението на вещото лице. По изложените съображения жалбоподателката се явява процесуалнолегитимирано лице по чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред административния орган е образувано по искане на „Ривер плейс” ООД гр. София (вх. № МЖ-03-842/05.04.2007 г.) - собственик на  поземлен имот № 44094.2.4, находящ се в местността “Караагач”, по кадастралната карта на с. Лозенец, с площ 29 117 кв. м., трайно предназначение-горска и начин на трайно ползване-поляна. С Решение № АА-01-80/28.05.2007 г. кметът на община Царево е допуснал изработване на проект на ПУП-ПРЗ на процесния имот с цел промяна на предназначението му и реализиране на инвестиционно намерение, като имотът се включи в устройствена зона – вилна зона и се отреди “за вилни сгради” с устройствени показатели плътност на застрояване до 40 %, Кинт до 0,8, озеленена площ мин. 50 % и височина - 7 м. Съгласно наличните данни по делото във връзка с изключване на процесния имот от горския фонд е проведена процедура по предварително съгласуване за изключване на гори и земи от горския фонд. Представени са становище, изх. № 04-05-313 от 20.04.2007 г. на началника на Регионалното управление на горите и становище, изх. № 27-358 от 18.05.2007 г. на началника на Националното управление по горите за предварително съгласуване на изключването от процесния имот от горския фонд. С решение по т. 53 от Протокол № 9/19.07.2007 г. ОЕСУТ при община Царево е приел представената разработка на ПУП-ПРЗ и е дал указание за съобщаване на проекта на заинтересованите лица. По делото не са налице данни за съобщаване на проекта на заинтересованите лица. Кметът на община Царево, като се е обосновал, че проектът на ПУП-ПРЗ е съгласуван от “ЕВН България Електроразпределение” АД клон Бургас и “ВиК” ЕАД гр. Бургас, че е налице становище на НУГ за предварително съгласуване на изключването от процесния имот от горския фонд и че планът отговаря по своя обем и съдържание на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, е одобрил проекта за ПУП-ПРЗ за процесния поземлен имот.

С оспорената заповед се предвижда да се обособят с граници по червени линии по графичната част на плана:

УПИ І-4 с площ 11 237 кв. м, отреден “за вилни сгради, мотел, семеен хотел, КОО” с устройствени показатели за застрояване – плътност на застрояване 40%, К инт 0,8, мин. озеленяване 70 %, височина 7 м. /2 ет./, начин на застрояване – свободно по червени прекъснати линии;

УПИ ІІ-4 с площ от 704 кв. м, отреден “за КОО”, начин на застрояване – свободно по червени прекъснати линии;

УПИ ІІІ-4 с площ 4206 кв. м, отреден “за вилни сгради” с устройствени показатели за застрояване – плътност на застрояване 40%, К инт 0,8, мин. озеленяване 70 %, височина 7 м. /2 ет./, начин на застрояване – свободно по червени прекъснати линии;

УПИ ІV-4 с площ от 560 кв. м, отреден “за КОО”, начин на застрояване – свободно по червени прекъснати линии;

УПИ V-4 с площ 2773 кв. м, отреден “вилни сгради” с устройствени показатели за застрояване – плътност на застрояване 40%, К инт 0,8, мин. озеленяване 70 %, височина 7 м. /2 ет./, начин на застрояване – свободно по червени прекъснати линии;

УПИ VІ-4 с площ 480 кв. м, отреден “за улица”;

УПИ ХІІІ-4 с площ 2668 кв. м, отреден “за обекти за хранене, спорт, лечебно-оздравително предназначение” с устройствени показатели за застрояване – плътност на застрояване 20%, К инт 0,5, мин. озеленяване 70 %, височина 7 м. /2 ет./, начин на застрояване – свободно по червени прекъснати линии.

Одобрен е план за улична регулация за улици по червени линии по графичната част на плана, крайбрежен парк, алея по червени и зелени линии, изгледни площадки по червени линии.

На основание чл. 16, ал. 1 от ЗУТ от процесния имот са отнети 6 543 кв. м.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателката е допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото по делото експертно заключение на вещото лице геодезист инж. Г.Г. процесният имот в частта му, попадаща в зона “А”, представлява стръмен терен с денивелация около 9 м в северна посока. След заснемането му и извършването на сравнение на заснетите граници с границите по кадастралната карта вещото лице е установило, че част от имота е засегнат от ерозия, в резултат от което плажната ивица е изменена, като в зоните на ерозия плажната ивица попада частично в процесния имот. След проверка на наличната техническа документация в община Царево вещото лице е установило, че в производството по одобряване на плана не е извършено обследване на процесите на ерозия и абразия и не са представени екологичен доклад и становище на РИОСВ-Бургас за процесното инвестиционно предложение. Цитираните констатации на вещото лице геодезист потвърждават изложеното от процесуалния представител на жалбоподателката, че не са изследвани и отчетени действащите свлачищни процеси, които засягат процесния имот. В случая обаче не са ангажирани доказателства дали промяната на фактическите граници на процесния имот е до такава степен съществена, че да доведе до изменение на предвидените с плана разстояния за застрояване към улица и съседни имоти. При това положение и предвид заключението на вещото лице арх. Д.К., съгласно което инженерно-геоложките условия на терена следва да бъдат взети предвид във фазата на инвестиционно проектиране, съдът намира за неоснователен довода, че е допуснато нарушение на изискванията на чл. 47, т. 8 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и на изискванията на Наредба № 12 за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.

Основателен е обаче доводът, че при одобряването на процесния план е допуснато нарушение на чл. 125, ал. 6 от ЗУТ. Съгласно чл. 125, ал. 6 от ЗУТ заданието за изработване на устройствен план се внася в МОСВ или в съответната РИОСВ за преценяване на необходимостта от екологична оценка по ред, определен с наредбата по чл. 90 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Екологичната оценка е част от устройствения план. Съгласно чл. 81, ал. 3 от ЗООС, екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. Съгласно чл. 91 от ЗООС екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) по раздел III от тази глава.  Когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или № 2, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста. Събраната информация, направените анализи при подготовката на екологичната оценка на планове и програми и становището на министъра или на директора на РИОСВ се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

В настоящия случай съгласно събрания доказателствен материал се установява по безспорен начин, че заданието е внесено за съгласуване в РИОСВ-гр. Бургас с предмет, различен от одобрения с процесната заповед. Видно от представеното по делото заверено копие на писмо на РИОСВ-Бургас, изх. № 3900/20.06.2007 г. инвеститорът е внесъл за съгласуване в РИОСВ-гр. Бургас инвестиционно предложение с предмет “Строителство на вилни сгради в собствен поземлен имот № 44094.2.4, местност “Караагач”, землището на с. Лозенец, община Царево”. В посоченото писмо директорът на РИОСВ е изразил становище, че инвестиционното предложение за изграждане на вилни сгради за собствени нужди не попада в Приложение № 1 и Приложение № 2 към ЗООС, поради което не подлежи на задължителна ОВОС или на преценка на необходимостта от ОВОС. В писмото е отбелязано изрично, че всяка промяна или разширение на инвестиционното предложение, в това число изграждане на хотели, почивни станции, мотели, самостоятелни стаи или апартаменти в една сграда за предоставяне на туристи за нощувка и др. следва да бъде съгласувана с компетентните органи. Видно от съдържанието на оспорената заповед, само два от новообразуваните УПИ са отредени за вилни сгради, останалите са отредени за мотел, семеен хотел, КОО, обекти за хранене, спорт и лечебно-оздравително предназначение.  При това положение, кметът на община Царево като е одобрил плана, без да е налице преценка от компетентния орган за необходимостта от извършване на екологична оценка на инвестиционното предложение, е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 125, ал. 6 от ЗУТ. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Още повече, че в настоящия случай инвестиционното предложение касае площ от 29 дка и следователно предоставянето на информация за неговите конкретни характеристики на органите по опазване на околната среда е от съществено значение при извършване на преценка дали същото попада в категорията инвестиционни предложения по т. 37, б. “а” от Приложение № 1 към  чл. 92, т. 2 от ЗООС и оттам дали подлежи на екологична оценка и ОВОС.

За пълнота и предвид разпоредбата на 168, ал. 1 от АПК въз основа на представените от страните доказателства съдът следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно приетото по делото основно заключение на арх. Д.К. (л. 149-151 от делото), вещото лице чрез мащабно измерване е установило, че за новообразуваните УПИ І-4 и УПИ ХІІІ-4 предвиденото разстояние към улица е по-малко от законоустановения минимум по чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. За да достигне до този извод, вещото лице е приело, че при височина от 7 м на съществуващите сгради и 7 м на предвиденото с процесния план застрояване, то разстоянието между тях през улица съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗУТ следва да бъде 14 м. В допълнителното заключение (л. 349) вещото лице е уточнило, че разстоянието между съществуващата сграда с код 001 в поземлен имот 44094.2.927 и застроителните линии на УПИ ХІІІ-4 е 12 м, т. е. същото е по-малко от установения норматив в чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. В основното заключение вещото лице подробно е описало начинът на изчисление на нормативно установените разстояния към улица. В резултат от извършеното изчисление вещото лице е посочило, че предвиденото за УПИ І-4 застрояване с височина 7,00 м при разстояние 3,00 м към улица с напречен профил 4,5 м не отговаря на установения норматив в чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. Предвиденото за УПИ ХІІІ-4  застрояване с височина 7,00 м при разстояние 2,00 м към улица с напречен профил 6,00 м не отговаря на установения норматив в чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че разстоянието от външната стена на съществуващите сгради до ограничителните линии на предвиденото с процесния план застрояване е следвало да бъде определено със самия план, но това не е сторено. В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ са уредени предпоставките за допускане на намалени разстояния между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседни УПИ. В посочената разпоредба изрично е предвидено, че намалените разстояния се допускат с работен устройствен план (РУП). В настоящия случай намалените разстояния са допуснати с плана за регулация и застрояване, като във фазата на изготвяне на проекта на ПУП-ПРЗ не са измерени разстоянията между съществуващите и новопроектираните сгради, тези разстояния не са отразени в проектната документация и не е извършена проверка от административния орган дали са налице предпоставките за допускане на намалени разстояния с РУП. В административната преписка липсват данни за образуване на производство по одобряване на РУП. Изложеното дава основание на съда да приеме, че констатираните от вещото лице намалени разстояния между заварените сгради и предвиденото с процесния план застрояване са допуснати, без да бъде спазена установената процедура за това, което от своя страна е довело до нарушение на правилата за обема и съдържанието на работните устройствени планове, установени в чл. 113, ал. 4 от ЗУТ и в Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Основателен е и доводът, че при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на изискванията за съдържанието на устройствените планове, установени в чл. 79 и чл. 81, ал. 1 от ЗУТ.

Съгласно чл. 79 от ЗУТ устройствените планове следва да осигуряват обществени паркинги, условия за провеждане на пешеходното движение чрез изграждане на тротоари, пешеходни алеи, пасажи, улици и зони, както и на велосипедното движение – чрез велосипедни алеи, провеждани самостоятелно или в напречния профил на улицата. Съгласно второто допълнително експертно заключение на арх. Д.К. (л. 453 от делото) с процесния план не са предвидени обществени паркинги и велосипедни алеи.

Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗУТ задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани имоти трябва да имат широчина най-малко 3,5 м. Задънените улици, по-дълги от 100 м, завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. Съгласно заключението на вещото лице достъпът до новообразувания УПИ ХІІІ-4 е осигурен единствено чрез задънена улица при ширина на уличното платно 4,5 м и ширина на тротоара 1,5 м. Задънената улица завършва с уширение, което не е оразмерено, поради което не може да се прецени дали е достатъчно за обръщане на автомобилите в обратна посока.

По изложените съображения съдът намира, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и следователно същата подлежи на отмяна като незаконосъобразен административен акт.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски по водене на делото, възлизащи на сумата от 1 734 лв., от които 10 лв. държавна такса и 1 724 лв. внесен депозит за възнаграждение на вещите лица по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 219, ал. 1 от ЗУТ Административен съд-Бургас, ХІІ състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-649/26.07.2007 г. на кмета на община Царево за одобряване на проект на Подробен устройствен план – План за за регулация и застрояване за поземлен имот № 44094.2.4, находящ се в местността “Караагач”, по кадастралната карта на с. Лозенец, с площ 29 117 кв. м., трайно предназначение-горска и начин на трайно ползване-поляна.

ОСЪЖДА община Царево да заплати в полза на К.П.П. ***, *** разноските по  водене на делото в размер на 1 734 лв. (хиляда седемстотин тридесет и четири лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                       СЪДИЯ: