РЕШЕНИЕ

 

       475                    дата  13 март 2018г.                град Бургас

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 22 февруари 2018 год.,   в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                            2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: К. Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 96 по описа за 2018год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Аавона 2014” ЕООД, гр.Бургас против Решение № 2007/11.12.2017г., постановено по НАХД № 5041/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-000964 от 19.09.2017г. издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.128, т.2, във вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 вр.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300лв. 

Съдебно решение се обжалва като постановено при нарушение на материалния закон. Възразява, че е ограничено правото на защита на санкционираното лице, тъй като от описанието в НП не става ясно в какво се изразява твърдяното нарушение, като по същество оспорва, че  дружеството  е извършило вмененото  му нарушение. Счита, че наказващият орган неправилно е определил санкцията в нейния максимален размер. Излага също така и доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на съдебния акт и потвърденото НП. Алтернативно иска да бъде изменено наказателното постановление в частта относно наложената имуществената санкция, като същата бъде определена в минималния размер, предвиден от законодателя.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът „Аавона 2014” ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е изплатил трудовото възнаграждение на лицето И.Б.П. на длъжност „Обслужващ погребално бюро“, за месец декември 2016г. в размер на 164,62лв., дължимо до 31.01.2017г., с което е нарушил  чл.128, т.2 от КТ. За извършеното нарушение е съставен АУАН № 02-000964/27.04.2016г., като на основание съдържащите се в акта фактически констатации е издадено и обжалваното наказателното постановление, в мотивите на което наказващият орган е приел, че не са налице вредни последици, поради което е приложил нормата на чл.415в, ал.1 от КТ и е наложил имуществена санкция в размер на 300лв.  Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на лицето на соченото основание. Изложил мотиви, според които наказващият орган неправилно е приложил привилегирования състав на административно нарушение, но съдът няма правомощието да влошава положението на жалбоподателя, с оглед на което потвърдил НП.

Съдът не констатира обжалваното съдебното решение да страда от сочените от касатора пороци и при постановяването му е съобразено с нормите на материалния закон и процесуалните правила.

Неоснователни са възраженията на касатора относно неяснота в НП по отношение на извършеното нарушение. Както в АУАН така и в издаденото въз основа на него НП, посоченото изпълнително деяние съответства на визираната в наказателното постановление санкционна правна норма, като описаното текстово в АУАН и в НП деяние на дружеството правилно е било квалифицирано като нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Съгласно посочената разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Посочената разпоредба на чл.270 от КТ единствено регламентирани възможните начини, удостоверяващи плащането на трудовото възнаграждение. В този смисъл с посочването на двете разпоредби в процесното НП не се ограничава правото на защита на санкционираното дружество, още повече, че то се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.

Неприложим в настоящия случай е институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като Кодексът на труда съдържа самостоятелна правна уредба на маловажния случай – чл.415в, на която и органът се е позовал, т.е. налице е специална уредба, която изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН.  

Неоснователни са и възраженията на касатора досежно определения размер на имуществената санкция. Касае се за трудово възнаграждение, което ако не се изплаща своевременно лишава работника от доходи, поради което и определянето на санкцията в нейния максимален размер в хипотезата на маловажен случай, не се явява несправедливо определена. 

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2007/11.12.2017г., постановено по НАХД № 5041/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.                                                                                                                  

 

Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: