Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:494                                    18.03.2016г.                          гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и пети февруари,                    две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Таня Евтимова

Членове:           1. Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: С.К.

Прокурор: Галя Маринова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 96 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Г.К.К., ЕГН-********** ***, срещу решение №1812/21.12.2015г., постановено по НАХД № 4893/2015г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0769-003573/01.09.2014г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

В касационната жалба К. заявява, че оспореният от него съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменен изцяло. Намира, че е налице огромна разлика във времето между съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и връчването на НП, поради което счита последното за антидатирано с цел да бъдат спазени сроковете за издаването му. Прави математически изчисления на установената от техническото средство скорост и приспаднатия толеранс при което получава дробно число – 106,186 км./ч., което приема за различно от заснетата на клипа скорост. Твърди липса на поставени пътни знаци на процесния пътен участък, указващи извършването на контрол с видеонаблюдение.

Изложените оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не ангажира доказателства.

Ответникът – началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд Бургас е потвърдил НП № 14-0769-003573/01.09.2014г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на касатора е наложен глоба в размер на 100 лева. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Установено е, че са спазени нормативно предвидените преклузивни срокове, релевираната в АУАН и НП, фактическа обстановка е приета за доказана, възраженията на жалбоподателя са намерени за неоснователни, поради което оспореното наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно.

Наказанието на К. е наложено за това, че на 01.08.2014г., в 12.47 часа, в гр.Бургас, на път първи клас №2-99, км.227+100, посока от кв.Сарафово към п.в.Север, като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат рег.№ *****, управлявал автомобила със скорост 103 км./ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 80 км./ч., като скоростта е установена и заснета с АТС-TFR1-М № 503/07 с отчетен толеранс -3%, водачът спрян на място и му е показан клип № 9219 с точен час, дата, измерена скорост и GPS-данни.

За така установеното нарушение на място е съставен АУАН № 14-0769-3573/01.08.2014г., бланков № 536664, въз основа на който в последствие в сроковете по чл.34 от ЗАНН е издадено оспореното пред районния съд НП № 14-0769-003573/01.09.2014г. Наказателното постановление е връчено на нарушителя повече от една година от издаването му – на 30.09.2015г.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Законосъобразно органът е провел цялата процедура в административнонаказателното производство. Според чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за превишаване от 21 до 30 км./ч. на разрешената максимална скорост в населено място, водачът на МПС се наказва с глоба в размер на 100 лева.Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойности на скоростта в км./ч., които е забранено водачът на пътно превозно средство да превишава при избиране скоростта на движение на управляваното от него МПС.

В конкретния случай е безспорно установено, че на 01.08.2014г. К. е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат рег.№ ****. Установено е също, че този лек автомобил е засечен да се движи в гр.Бургас, на път първи клас №2-99, км.227+100, посока от кв.Сарафово към п.в.Север със скорост 106 км./ч. при разрешена скорост за движение в населено място с пътен знак „В-26” – 80км./ч. Тези факти се установяват от представената по делото снимка направена от техническото средство от която е видно, че именно този автомобил е засечен да се движи. Нарушените правни норми са посочени точно в наказателното постановление и позволяват на нарушителя да разбере в извършителството на какво административно нарушение е обвинен.

По отношение възражението на касатора, че в оспореното от него съдебно решение не са обсъдени възраженията в жалбата му срещу НП, следва да се посочи, че районният съд е направил правилен извод, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазен материалния закон.

Досежно забавянето при връчване на НП, при ангажираните по делото доказателства, същото не може да се квалифицира като заобикаляне изискването за издаването му в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Поначало липсва яснота в твърденията в жалбата и не е ясно кой срок се счита, че е изтекъл за да може да се прецени дали същият е преклузивен, давностен или инструктивен. Служебната проверка извършена от съда сочи, че АУАН и НП са издадени при стриктно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Факт е, че е налице значително забавяне при връчване на препис от НП – същото е издадено на 01.09.2014г., а е връчено на нарушителя на 30.09.2015 г., но е факт също, че същият понастоящем живее на различен адрес съгласно посоченото в жалбата – гр.Елхово, ул.Търговска ****, а адресът посочен в АУАН и НП е друг – гр.Елхово, ул.Трети март *****.

По отношение на математическите изчисления на касатора, същите са точни – автомобилът му в действителност е заснет с 106 км./ч., което се приравнява на неговото изчисление в размер на 106,186 км./ч., като следва да се има предвид, че в АУАН и НП не могат да се посочват числа с дробните им части, тъй като и в самия закон – ЗДвП, предвидените скорости са посочени с цели числа, а не със дроби.

Твърдението, че мястото на което е заснет автомобила не е обозначено по надлежния ред със знак на пътната отсечка за осъществяване на видеоконтрол е ирелевантно към предмета на доказване. Следва да се отбележи, че към момента на извършване на нарушението, съответно съставянето на АУАН и НП, е действала единствено разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, като едва след това е приета новата разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП - изм. и доп. ДВ. бр.19/2015г., поради което до този момент за контролните органи не е имало задължение чрез специален обозначителен знак поставен на пътната отсечка, да обозначават предварително местата за извършване на контрол. Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, на която се позовава К., установява задължение за определени от министъра на вътрешните работи служби да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение и предвижда, че контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение, което е различно от твърдението на К., че контролът следва да се извършва само в местата за видеоконтрол контрол, означени с пътен знак и не намира опора в закона.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1812/21.12.2015г., постановено по НАХД № 4893/2015г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.