О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 155           от 30.01.2014г.,      град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 96 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 257, ал. 1 от АПК.

Образувано е по искане от Н.И.Б. и Н.Т.Б. *** за прекратяване продължаващото бездействие от страна на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” (ДМПДТР)  гр. Бургас. Формулирано е искане, на основание чл. 257, ал. 1 от АПК, а именно, съда да разпореди да бъде прекратена порочната практика при изчисляване на данъчната основа за имот на жалбоподателите, находящ се в гр. ***. Заявено е, че ДМПДТР оценява мазето на посочения имот като самостоятелен обект, но не взема под внимание, че то е прилежащо към жилищния обект и е вписано в нотариалния му акт, поради което трябва да се приложи чл. 11, ал. 4 на Приложение 2 от ЗМДТ. Заявено е също искане да бъде разпоредено ДМПДТР гр. Бургас да започне да прилага ЗМДТ в пълната му цялост съгласно който данъчната основа за мазето – самостоятелен обект се изчислява върху тридесет на сто от реалната му площ, а не върху цялата му площ, каквато и практиката. 

С писмо, вх. № 563/24.01.2014 год. по описа на съда, по делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” гр. Бургас, в което е заявено твърдение за недопустимост на искането по подробно изложени доводи

След като прецени твърденията, заявени в искането, становището на ответника и приложените към тях материали, Бургаският административен съд намира така подаденото искане с правно основание чл. 257, ал. 1 от АПК за процесуално недопустимо за разглеждане по следните съображения:

Съгласно чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Бездействието на администрацията (неупражняването на компетентност) поначало съставлява закононарушение, като в хипотезата на  чл. 257, вр. с чл. 256 попадат всички фактически действия, без задълженията за волеизявления. Защитата се реализира по процесуалния ред на Раздел II от Глава ХV на АПК и след изпълнение на предвидените условия и предпоставки. Уреденият в  чл. 257 правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник, да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия (с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила), както и да е установена процесуалната предпоставка за предявяването му - искане за изпълнение по чл. 256 от АПК. Трайно в практиката си ВАС посочва, че производството по  чл. 257 АПК е исково. Развива се при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Т. е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по  чл. 257 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си.

В случая, анализа на заявеното искане обосновава извод, че не е налице бездействие по смисъла на чл. 256 или чл. 257 от АПК. Изчисляване на данъчната основа на имота на жалбоподателя е елемент, част от производството по определяне на данъчната оценка, а от там и част от производството по определяне и облагане на имота с данък върху недвижимите имоти. С оглед на това, искането за „прекратяване на порочната практика при изчисляване на данъчната основа” не съставлява бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. В този смисъл в така депозираното искане е налично вътрешно противоречие, тъй като от една страна се оспорва бездействие на административния орган, а от друга се заявяват твърдения, че административния орган неправилно действа при изчисляване на данъчната основа на имота.

На следващо място, следва да се посочи, че производството по установяване на задължения по ЗМДТ, част от което производство е и действието по определяне на данъчната основа на имота приключва с надлежен и годен за оспорване административен акт – акт за установяване на задължение по декларация. В настоящия случай, от заявеното от процесуалния представител на ДМПДТР Бургас се установява, че такъв акт е постановен - № АУ004704/ 20.06.2012 год. и същия е бил оспорен по съдебен ред пред Административен съд гр. Бургас, чиито Решение № 2212/12.12.2013 год., постановено по адм. дело № 1717/2013 год. към момента не е влязло в сила.

Липсата на фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 или  чл. 257 от АПК прави искането без предмет, а от там и до недопустимост на същото. С позоваването на същата явно се цели да се ползува възможността за безсрочно оспорване, каквото е било недопустимо при пропуснат срок за обжалване на Акт за установяване на задължение по декларация № АУ004704/20.06.2012 год., в какъвто смисъл е цитираното по-горе решение на Административен съд гр. Бургас.

С оглед горното и поради липсата на фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 или  чл. 257 от АПК, така подаденото искане се явява процесуално недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено поради липса на предмет.

            Мотивиран от това, Бургаският административен съд, втори състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н.И.Б. и Н.Т.Б. *** за прекратяване на бездействие от страна на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” гр. Бургас

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 96/2014г. по описа на Административен съд – гр.Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: