Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 341        Година 01.04.2010       Град Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав, на единадесети март две хиляди и десета година, в публично заседание, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Вълков

                                             ЧЛЕНОВЕ:1. Павлина Стойчева

                                                                2. Даниела Драгнева

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 96 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от “Валенгер” ЕООД, ***, представлявано от Г.Д.П. – управител против решение от 10.12.2009г.,  постановено по н.а.х.д. № 2938 по описа за 2009г. на Районен съд гр.Бургас. С подадената касационна жалба иска от съда да отмени обжалваното съдебно решение, като неправилно и съответно да се отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална ветеринарномедицинска служба гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва касационната жалбата и моли да се постанови решение с което да се потвърди решението на РС гр.Бургас.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното  решение,  Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 1388/31.07.2009г. на председателя на Директора на РВМС гр.Бургас с което на касатора за нарушение на чл.373, ал.1 от ЗВД, на основание чл.450 от същия закон му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв.. За да постанови решението си съдът е приел, че е акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.472, ал.1 от ЗВД, на мястото на констатиране на нарушението, в присъствието на представител на дружеството-нарушител, който е отказал да го подпише, подписан е от двама свидетели-очевидци на нарушението и от трето лице-свидетел на отказа на управителя на дружеството. Актосъставителя е изпълнил задължението си да уведоми нарушителя за констатираното нарушение и съставения АУАН, но с отказа си да го подпише и получи копие от него, управителя на дружеството сам се е отказа от възможността да бъде запознат от самото начало на производството със съдържанието на АУАН. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл.472, ал.2 от ЗВД, като при изготвянето му са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е счел, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява извършеното нарушение. В търговската част на склада на за търговия с храни за домашни любимци на стилажа са били изложени противопаразитни каишки за кучета и котки на фирма BEARHAR съдържащи Dympilat, който  артикули са “ветеринарномедицински продукт” по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗВД, тъй като представляват средства за профилактика на животни. Излагането на оригинални запечатани опаковки, наред с другите продукти предлагани за продажба, според съда не съставлява реклама по смисъла на ЗВД, а води до извода, че те са предлагани за продажба. Изложени са и подробни съображения за неприложимостта на чл.28, б.”А” от ЗАНН в конкретния случай.  

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно  и законосъобразно. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Правилно е прието, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователно се явява възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на съдебното производство с не уважаване на искането за допускане до разпит на лицето, с чийто подпис е оформен отказа на касатора да се запознае и получи копие от АУАН. Както правилно е приел първоинстанционния съд, тези обстоятелства са безспорно установени в хода на производството от разпитаните пред съда свидетели и актосъставителя. 

Съгласно чл.373, ал.1 от ЗВД  търговия на дребно с ВМП се извършва от физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, след получаване на лиценз от генералния директор на НВМС. В търговската част на стопанисвания от касатора магазин са били изложени опаковки на  противопаразитни каишки за кучета и котки на фирма BEARHAR, наред с другите продукти предлагани за продажба. Тези каишки, както правилно е приел и първоинстанционния съд представляват “ветеринарномедицински продукт” по смисъла на §1, т.9 от ЗВД и едно лице за да има право да извършва търговия с тях следва да притежава лиценз. В случая не са спори между страните, че касатора не притежава такъв лиценз, поради което правилно е била ангажирана негова административнонаказателна отговорност с наложеното му наказание.

Законосъобразно в своето решение съдът е приел, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение. В допълнение на изложените мотиви следва да се има в предвид, че извършеното административното нарушение е формално, на просто извършване, тъй като в признаците на състава му не се включва настъпването на определени вредни последици, поради което не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.12.2009г., постановено по н.а.х.д. № 2938 по описа за 2009г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                            2.