О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  766

 

гр. Бургас, 10 май 2014 г.

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в открито заседание на десети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Радикова КАХД № 969 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д.Н.Р. и М.Н.Р. против Определение № 2400/21.03.2014 година, постановено по а.н.х.д. № 1280 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас. С определението, съдът е оставил без разглеждане жалба, подадена от частните жалбоподатели против Решение № 9849С/ 24.01.2013г. на ОС „Земеделие” гр. Бургас и е прекратил образуваното пред него производство. 

С частната жалба се твърди незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна.

Съдът намира, че частната жалба е допустима. Подадена е от лица с правен интерес от оспорването и в предвидения с разпоредбата на чл. 230 АПК, срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената от Д.Н.Р. и М.Н.Р., жалба против Решение № 9849С/ 24.01.2013г. на ОС „Земеделие” гр. Бургас и е прекратил образуваното пред него производство при хипотезата на чл. 159 т.7 АПК, след като е установил, че с Решение № 1992/ 22.11.2013г., постановено по гр. дело № 5143/2013г. по опис на районен съд гр. Бургас, друг състав на съда е разрешил същия правен спор, като това решение не е влязло в сила. По оспорването му е образувано КАД № 269/2013г.

Материалния закон е приложен правилно.

Възраженията, наведени с частната жалба са неоснователни.

1.                           Оспореното определение е допустимо. Разпоредбата на §19ал.1 от ПЗР на АПК, предвижда изрична родова подсъдност на Районен съд на всички спорове относно законосъобразността на всички индивидуални административни актове, издадени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с изключение единствено на актовете, издадени от министъра на земеделието и храните.

Поради това, в съответствие със закона, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането, направено от жалбоподателите за повдигане на спор за подсъдност. Тук следва са де отбележи, че е извън компетентността на касационната инстанция да задължава първоинстанционнния съд да повдига спор за подсъдност, тъй като според нормата на чл. 135 ал.1 АПК, всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.

2.                           Проверката за законосъобразност включва извършване на проверка за допустимост, валидност, процесуалноправно и материалноправно съответствие на проверявания административен акт. Разпоредбата на чл. 146 АПК изрично регламентира основанията за оспорване на административните актове, включително и за валидност- чл. 146 т.1 АПК. При това положение след като един административен акт е бил оспорен в срока по чл. 149 ал.1 АПК, както в случая е било оспорено  Решение № 9849С/ 24.01.2013г. на ОС „Земеделие” гр. Бургас / по гр. дело № 5143/2013г. по опис на районен съд гр. Бургас/, последващо оспорване само с възражение за нищожност е недопустимо. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 168 ал.1 и 2 АПК.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че с постановеното по дело № 5143/2013г. по опис на Районен съд гр. Бургас решение, което е било обжалвано пред Административен съд гр. Бургас, е била извършена проверка на Решение № 9849С/ 24.01.2013г. на ОС „Земеделие” гр. Бургас, както по отношение на материалната и процесуална законосъобразност, така и по отношение на неговата валидност, поради което е налице абсолютна пречка за повторна преценка на същия административен акт, само за валидност.

3. Твърдението на частните жалбоподатели, че предмет на гр. дело № 5143/2013г. по опис на районен съд гр. Бургас, е Решение № 9638С/24.01.2013г. на ОС”Земеделие” гр. Бургас, заявено на 28.02.2014г. не отговаря на истината. По делото са събрани категорични доказателства, че гр. дело № 5143/2013г. и гр. дело 1280/2014г. по опис на Районен съд гр. Бургас имат за предмет един и същ административен акт.

Ето защо и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК,  Административен съд  гр. Бургас,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2400/21.03.2014 година, постановено по а.н.х.д. № 1280 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

                                     

ЧЛЕНОВЕ: