Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №     617              /31.03.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                        ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Георги Чинев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 95/2015г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Дирекция на Природен парк „Странджа”, с адрес на управление гр.Малко Търново, ул.“Янко Маслинков“ №1, ЕИК 102664798, представлявано от директора инж. В. Д. е оспорил решение № 40/19.12.2014г. по АНД №220/2014г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което е изменено наказателно постановление № 11-01-1023/24.09.2014г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция София (АДФИ). С наказателното постановление на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. за нарушение на чл.25, ал.5 от ЗОП, на основание чл.128б, ал.1 от ЗОП. С обжалваното решение е изменен размера на наложеното наказание от 7 000 лв. на 3 500 лв. В останалата част наказателното постановление е потвърдено. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено издаденото против него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваното решение на Районен съд Малко Търново.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението е правилно. 

1.Правилни са изводите на районния съд за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Необосновано е твърдението на касатора, че с процесното административно нарушение практически не са засегнати никакви права и законни интереси, нито на страните по договора, нито на трети правни субекти.

В хода на административнонаказателното производство, както и в хода на производството пред районния съд липсата на засягане на такива права и законни интереси не е изследвано, поради което не може да се твърди, че няма такова засягане. Неизследването на тези обстоятелства обаче от страна на наказващия орган не е процесуално нарушение, защото деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора е формално, на простото извършване и няма съставомерни вредоносни последици. По тази причина наказващия орган няма ангажимент регламентиран от закона да изследва наличието или липсата на такива последици.

По същата причина при този вид деяния след като вредоносните последици не са съставомерни, тяхната липса не може да обоснове наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

2.Възражението, че деянието е извършено за първи път не обосновава извод за маловажност на случая, а извод, че следва да бъде санкционирано с по-нисък размер на предвиденото в съответната норма наказание, т.е. липсата на други извършени такива деяния има отношение към определяне размера на наказанието, но не и към маловажността на деянието. В случая районният съд се е съобразил с това обстоятелство и е изменил НП, като е наложил по-нисък размер на предвиденото в закона санкция.

3.Неоснователно е възражението, според което е нарушен чл.57, т.5 от ЗАНН. Касаторът твърди, че в наказателното постановление не са описани фактите, въз основа на които е направена преценка за включени изисквания в процедурата по ЗОП, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление изрично е посочено, че в конкретният случай фактите, довели до такъв извод са следните: в т.ІІІ.2.3 на обявлението за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за извършване на текущ и окончателен одит по проект „Устойчиво управление и устройство на ПП „Странджа”, в частта „Технически възможности” е включено като минимално изискване за ключов експерт – юрист, да притежава опит при подготовката, провеждане или проверка за законосъобразност на процедури по ЗОП/НВМОП – минимум пет години в областта на обществените поръчки и да има минимум 30 участия в подготовка и/или провеждане на процедури по ЗОП за последните три години – 2010г., 2011г. и 2012г.

Посочените изисквания до толкова стесняват кръга от възможни кандидати, които да отговарят на тези изисквания, че на практика могат да доведат до определяне на конкретен предварително желан кандидат, т.е. да се заобиколи целта на процедурите регламентирани по ЗОП.

Вярно е, че ЗОП е регламентирал възможността на възложителите да обявят критерии за подбор, посредством които да се гарантира качествено и ефективно изпълнение на договор за обществената поръчка, като се подбере кандидат, който притежава нужните финансови и професионални възможности, от гледна точка на предмета на конкретната обществена поръчка. Тези критерии обаче не следва да са до такава степен стеснени, че на тях да може да отговори само един или двама кандидати. А чрез посочените в наказателното постановление критерии, в частта „Технически възможности“, се постига именно това – ограничава се възможността в процедурата да кандидатстват и да участват лица, които притежават нужните финансови и професионални възможности обективно да извършат дейностите по възложената обществена поръчка, но не разполагат с такъв ключов експерт – юрист, чиито умения са недопустимо и необосновано стеснени, както е в конкретния случай. Именно за това правото на възложителя да определя критериите за участие във възложената от него процедура по ЗОП е ограничено с разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗОП, която в процесния случай е нарушена.

4.Непроизнасянето на наказващия орган в срока по чл.52 от ЗАНН не е процесуално нарушение, което да може да се квалифицира като съществено така, че да доведе до порочност на издаденото наказателно постановление. Регламентирания в тази разпоредба срок е препоръчителен за наказващия орган, но дори след изтичането му органът продължава да дължи произнасяне, за това срокът не е преклузивен, нито е давностен. Нарушаването му не води и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, затова непроизнасянето в едномесечен срок не опорочава наказателното постановление, след като не е нарушен срока по чл.127, ал.1 от ЗОП и чл.34, ал.3 от ЗАНН.

5.Неправилно е разбирането на касатора, че правилността на неговите действия свързани с възлагане на конкретната обществена поръчка, не могат да се разглеждат в хода на административнонаказателното производство след като никой от участниците не е обжалвал решението за откриване на процедурата по ЗОП.

Производството по обжалване на процедурата по ЗОП регламентирана в глава ХІ от ЗОП, е административно по своя характер и няма никакво отношение към административнонаказателното производство, при което се установява по изрично регламентиран ред извършването на административни нарушения и се осъществява тяхното санкциониране. За това обстоятелството, че никой от участниците не е обжалвал същата процедура, не води до изводи различни от тези, които наказващия орган е направил.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/19.12.2014г. по АНД №220/2014г. по описа на Районен съд - Малко Търново.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: