Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1136                  11.06.2018г.                              гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На пети юни                                                       две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 959 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т.Г.К., ЕГН-**********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000792/03.04.2018г., на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 02.04.2018г. и са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 008804749 и 2 бр. регистрационни табели А-***-МС.

В жалбата се изразява недоволство от обжалваната заповед и се иска нейната отмяна. Твърди се, че автомобилът Шевролет Авео с рег.№ А-***-МС, на когото е прекратена регистрацията, е закупен на името на жалбоподателя от неговата майка със средства на починалия му баща. Автомобилът се използва почти изцяло от майка му. Жалбоподателят е ученик и не разполага със средства за експлоатация и поддръжка на автомобила. Поради това иска отмяната или намаляването на наложената принудителна административна мярка (ПАМ). В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не ангажира доказателства и не прави искания.

Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител пред съда. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед, като в съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на оспорването. Не изпраща представител в съдебно заседание и не прави искания.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на Т.К. на 04.04.2018г., видно от отбелязването върху самия акт (л.5 и 13 от делото, задната част). Жалбата срещу нея е подадена на 13.04.2018г. по пощата, видно от клеймото. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-0769-000792/03.04.2018г., ответникът – началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, наложил на жалбоподателя К. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 02.04.2018г. и отнемане на документите: СРМПС № 008804749 и 2 бр. регистрационни табели А-***-МС, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен АУАН № Д27973/03.04.2018г. против Т.К. за това, че на 02.04.2018г., около 23:30 часа в гр.Бургас на ул.24-ти Пехотен Черноморски полк, до бензиностанция Дега, в посока бул.Д.Димов, управлявал собствения си лек автомобил марка Шевролет Авео с рег.№ А-***-МС след употреба на наркотични вещества. Той бил изпробван в Полицейското управление с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“ с фабр.№ ARAM 005, който в 00:28 часа на 03.04.2018г. отчел положителна проба – канабис-5. Бил му издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0002534. Осъщественото деяние било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Към преписката е приложен цитирания АУАН № Д27973/03.04.2018г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. Приложен е и талон за изследване № 0002534, който бил издаден и връчен на жалбоподателят К. на 03.04.2018г. в 00:55 часа. По делото не са ангажирани доказателства Т.К. да се е явил в указаното му време – до 45 минути от връчването на талона в посоченото медицинско заведение – Спешния център на УМБАЛ-Бургас.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас (л.25 от делото).

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № Д27973/03.04.2018г., като са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало автомобила след употреба на наркотични вещества, обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН, то процесната заповед се явява мотивирана.

 При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. От приложения АУАН се установи, че на 02.04.2018г., около 23:30 часа в гр.Бургас по ул.24-ти Пехотен Черноморски полк, Т.К. управлявал собствения си лек автомобил Шевролет Авео с рег.№ А-***-МС, след употреба на наркотични вещества. Нарушението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – Д.П. К., мл.автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас.

В настоящото производство жалбоподателят не прави твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед и не ангажира доказателства в тази насока. Такива не бяха установени и от съда при проверката по чл.168, ал.1 от АПК. Обстоятелството, че автомобилът е закупен със средства оставени в наследство на жалбоподателя и това, че той се ползва преимуществено от неговата майка, не променят установеният факт, че на инкриминираната дата именно Т.К. е управлявал автомобила си и то след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, което е забранено от закона в чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и осъществява състав на престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодеск.

По отношение продължителността на срока, административният орган е наложил мярката в минималния предвиден в закона срок от шест месеца, поради което същият не може да бъде намаляван, каквото искане е направил жалбоподателя.

С оглед изложеното съдът намира, че са били налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателят е наложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Същата е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач.

 По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-0769-000792/03.04.2018г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.К., ЕГН-**********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000792/03.04.2018г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: