Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1788/18.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, в публично заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм. дело № 958/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225а ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Н.Б.Ж. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, чрез адвокат Ж.А. ***, против заповед № РД - 264/19.03.2018 година на кмета на Община Карнобат.

С оспорената заповед, на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж „метална гаражна клетка“, намираща се в югоизточната част на УПИ ХV, кв. 14 по плана на град Карнобат.

            В жалбата (лист 4 - 7) се твърди, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Поддържа се, че гаражът не представлява „строеж“ по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ. Заявява се, че адресат на заповедта не следва да е Н.Ж. (ползвател), а лицето фактически разположило гаража. Изтъква се, че гаражът не е индивидуализиран в административното производство, тъй като в имота са разположени около 19 гаражи клетки – търпим строеж, съгласно РД на ЗУТ. Сочи се, че в заповедта не е посочена категорията на строежа, за да бъде преценена компетентността на издателя на административния акт. Иска се отмяна на заповедта.

            Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката. В подробно писмено становище оборва аргументите на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното.

На 13.11.2017 година екип от служители на Община Карнобат е извършил проверка в УПИ ХV в кв. 14 по плана на град Карнобат – съсобствен между общината и собствениците на жилища в сградата, изградена в него.

При проверката е установен извършен строеж в югоизточната част на имота – метална гаражна клетка с размери 3,00/5,00 метра, без одобрен проект и разрешение за строеж – в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Констатациите са оформени с констативен акт от 13.11.2017 година (лист 15 - 16). Като „възложител“ на строителството е посочена жалбоподателя Н.Б.Ж.. Към акта не е изготвяна и прилагана схема, план или друг помощен графичен материал, с чиято помощ гаражът да бъде индивидуализиран измежду останалите гаражни клетки, разположени в УПИ.

Срещу акта не е постъпило възражение от госпожа Ж. (лист 12).

На 19.03.2018 година, въз основа на фактическата обстановка, установена в акта, кметът на общината е издал заповедта, оспорената в настоящото производство. В нея установеното строителство е квалифицирано като извършено в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, поради което е разпоредено премахването на обекта.

По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която посочва размерите на гаража на Ж. и дава описание на начина, по който е изграден. Експертът е установил, че в дворното място са разположени общо 18 (осемнадесет) гаражни клетки – две на уличната регулация в северозападната част на УПИ, пет в югозападната част на УПИ по югозападната граница на имота, осем по границата юг – югоизток и накрая – три гаража са разположени зад блока по средата на свободното дворно място. Вещото лице е изработило схема на разположените  гаражи, след като е установило, че към констативния акт на общинските служители не е изготвена схема на гаражните клетки (лист 32 - 36).

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити. Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 225а ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Обектът, описан в оспорената заповед, представляват „строеж” по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ. Това се установява от неговото описание в заключението на вещото лице. Размерите и конструктивните особености на гаража по разрешението, съответстват на тези по констативния акт. Строежът е пета категория, затова издаването на заповед за неговото премахване е от компетентността на кмета на общината или упълномощено от него лице.

Жалбоподателят е уведомен по законоустановения начин за съставянето на констативния акт, но не използвал предоставената му възможност за депозира своевременно възражение против акта. Възражения са изложени в жалбата против заповедта. В заповедта има мотиви – направено е кратко изложение на установената фактическа обстановка, строежът е индивидуализиран чрез своето местоположение, размери и конструктивни особености, констатациите са правно квалифицирани, а диспозитивът съдържа недвусмислена повеля на административния орган. В заповедта е посочено пред кой орган и в какъв срок тя може да бъде обжалвана.

В съответствие със служебното начало, господстващо в административния процес и в съдебното производство по оспорване на административните актове, съдът е длъжен да извърши проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на тази проверка, съдът приема, че описанието на гаража, извършено в административното производство, не е достатъчно той да бъде индивидуализиран по несъмнен начин, съответно премахването му да породи целените правни последици единствено по отношение на адресата на заповедта – жалбоподателя Ж.. В заповедта на кмета на общината гаражът е описан с единствено със своите размери и местоположение – 3,00/5,00 метра и югоизточната част на УПИ. От заключението на вещото лице, обаче, се установява, че гаражът на Ж. изобщо не е разположен в югоизточната част на УПИ (където се намират други осем гаражни клетки, собственост на други лица), а в средата на имота – „по средата на свободното дворно място“ (лист 33 - 34). Издаденият констативен акт, в който е описан гаража, е фактическото основание на заповедта за премахване, по аргумент от чл. 225а ал.2 от ЗУТ. Но в този констативен акт гаражната клетка на Н.Ж. е описана с друго местоположение. Към акта не е съставена схема (а е следвало да бъде съставена), в която да бъде нанесен графично – съответно - индивидуализиран гаража. По описанието в заповедта, обектът на Ж. следва да е разположен сред други осем гаражни клетки, а в съдебното производство се установява, че той се намира на съвършено различно място. Допуснатото нарушение в административното производство не би било съществено, ако в УПИ е разположен един – единствен гараж (ползвания от Н.Ж.). Доколкото, обаче, в дворното място има значителен брой гаражи и мястото на гаража на Ж. не е мястото, описано административния акт, съдът счита, че заповедта е незаконосъобразна, а от  нейното изпълнение - във вида, в който е издадена, е възможно да възникнат неблагоприятни последици за трети лица, различни от адресата.

            С оглед на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ заповед № РД - 264/19.03.2018 година на кмета на Община Карнобат.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: