РЕШЕНИЕ

 

              № 1949                  дата  02 ноември 2018 год.                 град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 22 октомври 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                                                  Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: …………………….

 

разгледа адм. дело № 957 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225 а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2  от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р.Д.Ж. *** против  Заповед № РД-277/19.03.2018г. на кмета на Община Карнобат, с която, на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено жалбоподателят да бъде премахне строеж, квалифициран като незаконен и описан като „метална гаражна клетка“, разположена в югоизточната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат

Жалбоподателят Ж. оспорва издадената заповед, като възразява, като възразява, че при постановяването й са били допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно е определен жалбоподателя като субект на заповедта без той да е изпълнител на строежа, както и счита, че заповедта не е мотивирана. Възразява, че процесният обект не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, поради което спрямо него е неприложима проведената от органа административна процедура, а ако се приеме, че е строеж, то той следва да се квалифицира като търпим, както и посочва, че обектът не е в достатъчна степен индивидуализиран. Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на своите твърдения и възражения.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа становището за наличието на незаконен строеж, както и на липсата на предпоставки за неговата търпимост. Счита, че адресатът на заповедта е надлежно определен, както и че обектът е в достатъчна степен индивидуализиран, респ. е определяем.  Моли жалбата да се отхвърли, като на административния орган се присъдят разноските по делото.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, посочена като адресат на издадения административен акт, депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че на 13.11.2018г. от служители на Община Карнобат е извършена проверка на място в поземлен имот, представляващ УПИ ХV, в кв.14 по плана на гр.Карнобат, който е съсобствен между общината и собствениците на имоти в жилищната сграда, построена в имота, като за проверката е съставен констативен акт. На място е констатиран строеж, представляващ метална гаражна клетка, за която е посочено, че се ползва от жалбоподателя Ж.. Като разположение е посочена югоизточната част на имота, както и нейните размери – 3,00м/5,00м. Отбелязано е, че за имота няма одобрен ПУП-ПЗ за допълващо застрояване, а строежът е изпълнен без строителни книжа и строително разрешение. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя, като няма постъпили възражения.

Въз основа на данните, съдържащи се в съставения констативен акт, кметът на Община Карнобат издал процесната Заповед № РД-27719.03.2018г., в мотивите на която възпроизвел фактическите  констатации за изпълнения строеж, констатирал е, че е изпълнен без одобрени строителни книжа, в нарушение на действащия подробен устройствен план, поради което  квалифицирал строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ наредил да бъде премахнат незаконния строеж, представляващ „метална гаражна клетка“, разположена в югоизточната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат..

            По делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след извършения оглед на място констатира, че на място в поземления имот са налични общо 19 гаражни клетки, от които 15 са метални, 3 са бетонови и 1 гаражна клетка е полудемонтирана – без покрив и врати. Съпоставяйки описанието в мотивите на издадената заповед и в констативния акт, вещото лице посочва, че не е ясно за коя точно метална клетка се отнася заповедта, тъй като в югоизточната част на имота има 3 гаражни метални клетки, които са еднакви (типови), с идентични размери 3,00м/5,00м. След кратък разговор на място с жалбоподателя, същия му посочил коя гаражна клетка ползва, като при изготвяне на схемата към заключението (Приложение № 2), тази гаражна клетка вещото лице е нанесло под № 17.  Посочва също така, че е издадена още една заповед на кмета на Община Карнобат - № РД-264/19.03.2018г., но с посочен адресат съпругата на жалбоподателя – Н. Желева, която заповед е напълно идентична с процесната и се различава само по имената на лицата. При изслушване в съдебно заседание уточнява, че гаражна клетка № 17 се намира югоизточно от средата на поземления имот, на около 7 метра пред фасадата на жилищната сграда, но не се намира в югоизточната част (ъгъл) на поземления имот, където има други гаражи.  

            При наличието на тези фактически данни съдът счете заповедта за законосъобразна, поради постановяването й при съществени процесуални нарушения.

            От проведеното административно производство, финализирано с оспорената заповед, не става ясно и не се установява по безспорен начин за кой точно обект – метален гараж, разположени в УПИ ХV в кв.14 по плана на гр.Карнобат се отнася констативния акт и издадената въз основа на него заповед. При проверката на място не е съставена ръчна схема, която да онагледи местоположението на конкретния гараж, респ. към административната преписка не е приложена друга възможна изработена схема от общинската администрация, на която органа да се позове и въз основа на нея допълнително да индивидуализира обекта, с по-прецизно разположение.  От доказателствата по делото се установи, че в имота има множество напълно идентични гаражни клетки – 15 на брой, всички метални и с еднакви размери, поради еднотипния им характер. Посоченото разположение – в югоизточната част на имота, в никакъв случай не е достатъчно да се отграничи процесния гараж от останалите, разположени в същата част на имота. А както констатира и вещото лице, ако процесният гараж е този под № 17, то той се намира почти в средата на имота, ведно с други метални гаражни клетки идентични до степен, непозволяваща да бъдат отграничени едно от друго, на базата на някакви обективни критерии и белези. Мотивите на оспорената заповед не съдържат достатъчна конкретизация на обекта като местоположение спрямо други опорни точки, които биха го отграничили на това основание от другите идентични обекти. Недопустимо е волята на административния орган да бъде извеждана по тълкувателен път. Мотивите следва да бъдат ясни, конкретни, еднозначни, още повече, че се касае за премахване на строеж, поради което конкретният обект следва да бъде вън от всякакво съмнение, така щото да не бъде възможно да се засегнат права на трети лица, поради неяснота и възможно разнопосочно тълкуване на волята на административния орган. При тези съображения, така изложените мотиви в обстоятелствената част на заповедта, съдът приравнява на липса на мотиви, които не биха могли да обосноват достатъчно ясно и конкретно разпоредителната част на заповедта. Липсата на мотиви по своя характер е порок, който по дефиниция води до незаконосъобразност на акта и в административноправната теория се възприема като нарушаване на изискването за форма на административния акт.

Възраженията за търпимост съдът не обсъжда поради липса на достатъчна конкретизация на обекта, спрямо който да се извърши преценката за търпимост.

            Само за пълнота на изложението и в отговор на оплакванията в жалбата, следва да се посочи, че процесният обект представлява строеж по смисъла на т.38, § 5 от ДР на ЗУТ. По своето предназначение не попада в категорията на преместваемите по смисъла на чл.56 от ЗУТ, с оглед неговото предназначение за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което той не може да бъде квалифициран като преместваем обект, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден.

            На основание изложените мотиви оспорената заповед следва да бъде отменена, като съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 610лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ  Заповед № РД-277/19.03.2018г. на кмета на Община Карнобат.

            ОСЪЖДА Община Карнобат, гр.Карнобат, бул.“България“ № 12 да заплати на Р.Д.Ж. ***, с ЕГН ********** сумата от 610лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                    СЪДИЯ: