Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 1345                                   5.07.  2018 год.                     гр.Бургас

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХХІІ- административен състав

на   двадесет и осми юни 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ДИАНА ПЕТКОВА    

                                                                                                                                                                   

Секретар     С.Х.

като разгледа докладваното от  съдия Д.П.

адм.д. № 956 по описа на 2018 г.

      За да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е образувано по жалба от И.П.И. *** против Заповед № РД-268/19.03.2018 год. ,издадена от Кмета на Община Карнобат,с която  на осн.чл.225а ал.1 ЗУТ е разпоредено жалбоподателя да премахне незаконен строеж “метална гаражна клетка“.

           В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт,тъй като при издаването му не са спазени административно-производствените правила,както и  поради нарушаване на закона.Сочи се че процесната метална гаражна клетка не съставлява строеж по смисъла на закона ,поради което и неправилно е посочено основанието на чл.225а ал.1 ЗУТ.На следващо място се оспорва ,че жалбоподателя като ползвател на гаража не може да бъде адресат,тъй като законът предвижда премахването на незаконния строеж да е за сметка на извършителя.Твърди се че обекта на заповедта не е индивидуализиран до степен даваща възможност на адресата да разбере  за кой строеж става въпрос.Излага доводи че се касае до търпим строеж.Иска се отмяна на оспорения административен акт.Претендират се направените по делото разноски.

         В с.з. жалбоподателят редовно и своевременно призован  не се явява.Чрез процесуалният си представител  поддържа изцяло жалбата.В предоставения от съда срок представя допълнителни писмени бележки.

         Ответната страна редовно и своевременно призована не изпраща представител.Същата е депозирала писмено становище с което оспорва основателността на жалбата.

         Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства,във връзка с доводите и становищата на страните ,приема за установено следното:

          На 13.11.2017 год. служители на Община Карнобат са съставили Констативен акт за извършена проверка на строеж,представляващ един брой метална  гаражна клетка, находяща се в УПИ ХV в кв.14 по плана на гр.Карнобат.Проверяващи са констатирали,че процесния строеж  е с размери 3.00/5.00 м. разположен в югозападната част на имота и е изпълнен без строителни книжа/одобрен проект и разрешение за строеж/ и без разработен и одобрен ПУП-ПЗ за допълващо застрояване,с което е нарушена разпоредбата на чл.148 ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.Въз основа на така съставения КА ,Кмета на Община Карнобат  е издал Заповед №РД-268/19.03.2018 год.,с която на осн.чл.225а ал.1 ЗУТ е разпоредено И.И.-ползвател на строежа да премахне същия като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 23.03.2018 год.Жалбата е подадена до Адм.съд-Бургас чрез административния орган на 10.04.2018 год.В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя конкретизира че гаражната клетка е изградена 1995 год.

         По делото са представени Заповед №428/6.11.2000 год. на  Кмета на Община Карнобат и Договор от 13.11.2000 год.от които се установява че Ив.И. е собственик на 3.127% ид.части от дворно място,съставляващо парцел ХІІІ в кв.14 по плана на гр.Карнобат.

        По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза,чийто заключение съдът приема като обективно и безпристрастно.В.л. сочи че процесната метална гаражна клетка е разположена в югозападната част на УПИ ХІ в кв.14 по плана на гр.Карнобат,до страничната регулационна линия и е идентифицирана от представители на жалбоподателя и потвърдено от последния като четвъртата от север на юг /оцветена в червено на схемата изготвена към заключението/.В съдебно заседание в.л.сочи че в югозападната част на имота се намират два гаража с еднакви размери,като процесния е идентифициран от намиращите се при огледа живущи в имота ,както и по телефона лично от жалбоподателя. Обектът съставлява „строеж“ от пета категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б“в“ ЗУТ и чл.10 ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.07.2003 за номенклатурата на видовете строежи/Наредба №1/. Строителството е реализирано в периода 8 април 1987-30 юни 1998 год. и попада в УПИ ХV в кв.14/идентичен с УПИ ХІІІ в кв.14/ по плана на гр.Карнобат.По  кадастралния, застроителен и регулационен план на гр.Карнобат от 1989 год. имотът е отреден за кооперативно жилищно строителство и КОО, а по плана от 2004 год. е отреден за ЖС и обслужване.И по двата плана в имота не е предвидено допълващо застрояване.Строежът е реализиран без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж и не е деклариран пред одобряващите органи до 31 декември 1998 год.

         По делото е изслушан като свидетел  Д.Л.М.,който е живял в имота през периода 1994 год.-2007 год.Свидетелят сочи,че както процесния гараж така и останалите общо около 16-18 бр. са поставени със знанието на общината и собствениците им са плащали наем.

        От изложеното,след преценка на оспорения административен акт съгласно чл.168 АПК на всички основания по чл.146 АПК,съдът прави следните правни изводи:  

       Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от оспорването,срещу административен акт подлежащ на  оспорване по съдебен ред.Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок.

        Оспорения административен акт- Заповед на Кмета на Община Карнобат ,с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ строеж е издадено от компетентен орган,в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

         Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл.59 ал.2 АПК.Посочени са както фактическите ,така и правните основания за издаването на заповедта.Административния орган се е позовал на съставения КА от служителите по чл.223 ал.2 ЗУТ за незаконен строеж по смисъла на чл.148 ал.1 ЗУТ.Строежът е индивидуализиран в достатъчна степен даваща възможност да се определи неговата категория, макар същата да не е изрично посочена.Видно от данните по делото за жалбоподателят няма никакво съмнение за кой гараж е издадена оспорената заповед.Както сочи в.л в тази част на имота са поставени пет броя гаражни клетки от които две са с еднакъв размер.Св.М. категорично посочва че гаража на жалбоподателя е втория от ляво на дясно ,така както е отразено на  с червено на схемата изготвена от в.л.Фактическите основания са послужили на административния орган да квалифицира строежа като такъв по чл.225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ и в съответствие с разпоредбата на чл.225 а ал.1 ЗУТ във вр. с правомощията си по чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ да издаде процесната заповед.

        При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения водещи до нейната отмяна като незаконосъобразна.Вярно е че по делото липсват доказателства за връчване на КА на жалбоподателя,което съставлява нарушение на чл.225а ал.2 ЗУТ,но това нарушение не се възприема като същество.Според теорията,съществено е нарушението,което създава вероятност за неистинност на фактите,които органът е счел за установени и които са от значение за издаването на съответното разпореждане.Практиката на ВАС е трайно в насока ,че нередовностите по съставянето и/или нарушенията на правилата за връчване на КА не съставлява съществено процесуално нарушение,което да води до отмяна на заповедта по чл.225 ЗУТ респ. чл.225а ал.1 ЗУТ,като от една страна при липсата и или нередовности при съставянето на КА лишава същият единствено и само от съответната му доказателствена сила, но не лишава административния орган от възможността в съдебния процес да установи наличието на всички фактически обстоятелства възприети в заповедта респ. липсата на редовно връчване на КА на неговия адресат не лишава същия от възможността в съдебната фаза на процеса да обори констатациите му,като ангажира доказателства.Констатациите на техническия орган могат да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства,което е определящо за законосъобразността на  оспорения административен акт.

         Съдът счита че оспорения административен акт е  издаден и в съответствие с материалноправните норми.

         По смисъла на чл.42 ал.2 и чл.43 ал.3 ЗУТ гаражите са обект на допълващо застрояване,които съгласно чл.137 ал.1 т.5 б“в“ и ал.3 ЗУТ и чл.10 ал.1 т.5 от Наредба №1 са строежи „пета категория“.Неоснователно е твърдението на жалбоподателя че процесния обект съставлява преместваем такъв по смисъла на чл.56 ал.1 ЗУТ ,поради което по отношение на него са неприложими нормите на ЗУТ относими за строежи.Съгласно сочената разпоредба върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности-павилиони,кабини,маси,зарядни колонки за ел.превозни средства ,както и други елементи на градското обзавеждане.Съгласно §5 т.80 ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект предназначен за увеселителна,търговска или друга обслужваща дейност,който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството,без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място,със  същото или с подобно предназначение на това,за което е ползван на мястото от което е отделен,като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,както и на обекта върху който се поставя или отделя.Следователно не е достатъчно да съществува възможност обектът да бъде демонтиран без разрушаване и преместен на друго място.Другото кумулативно условие е той да обслужва обществени потребности.Гаражът не  е предназначен за цели на търговията или други обществени дейности поради което  не може да бъде квалифициран като преместваем обект,независимо от конструкцията, вида и материалите от които е изграден.

         На следващо място,за да постанови своята заповед административния орган е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ,тъй като е изграден в несъответствие на действащия ПУП,без инвестиционен проект и без разрешение за строеж-нарушения на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ.Възприетата в заповедта фактическа обстановка и изведените правни изводи кореспондират изцяло със събраните доказателства.Видно от заключението на в.л.по действащия ПУП на Община Карнобат за УПИ ХV в кв.14 е предвидено Жс и обслужване без да е предвидено допълващо застрояване.Безспорно установено е по делото ,а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя че за гаража липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

          При това положение,с оглед наличието на законовите предпоставки на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ процесния строеж е незаконен и е достатъчно основание за издаването на заповедта за събарянето му,като в този случай съответния орган действа в условията на обвързана компетентност-чл.225а ал.11 във вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ.

          Съдът,намира че процесния строеж не може да се третира като търпим нито по смисъла на §16 ПР на ЗУТ,нито по смисъла на §127 ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ.

          Както се посочи жалбоподателя декларира че гаражът е поставен през 1995 год.В.л. в заключението си  сочи че строителството е реализирано в периода 8 април 1987 год.—30 юни 1998 год. При това положение следва да се прецени приложима ли е разпоредбата на §16 ал.2 ПР на ЗУТ.Условията разписани в тази разпоредба и касаещи търпимостта на строежа са същия да е  допустим  по нормите и строителните правила действали към момента на строителството респ. към момента на констатиране на незаконното строителство и строежа да е бил деклариран от собственика до 31.12.1998 год. пред съответните компетентни одобряващи органи.Тези две предпоставки следва да са налице кумулативно.По делото не се установи наличието на нито една от предпоставките.В.л. в заключението си сочи че и по двата ПУП на Община Карнобат в УПИ ХV кв.14 не е предвидено допълващо застрояване ,какъвто характер има процесния строеж,както и че имота не е деклариран от собственика в указания законов срок,а и жалбоподателя няма твърдения в обратна насока.От друга страна разпоредбата на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ изисква търпия строеж да е изграден до 31.03.2001 год. ,но отново същия да е бил допустим по правилата които са действали към момента на изграждането му или съобразно към момента на констатирането му правила.Както се посочи по-горе допълващо застрояване за имота не е предвидено и в двата ПУП на Община Карнобат.По делото липсват доказателства за отстъпено право на строеж на жалбоподателя от останалите съсобственици на имота както изисква разпоредбата на чл.56 ал.2 ЗТСУ/отм./.

       Съдът,счита за неоснователно твърдението на процесуалният представител на жалбоподателя за приложението на чл.116 ал.2 във вр. с чл.112 ал.4 от ППЗТСУ/отм./,но действал към момента на поставяне на процесната гаражна клетка.съгласно чл.116 ал.2 ППЗТСУ/отм./ надземни гаражи в дворната част на вече застроени парцели ,когато не са предвидени в действащия регулационен и застроителен план могат да се изграждан по реда на чл.112 ал.4 ППЗТСУ т.е. въз основа на сцизда проектиране,върху която се указват точни мерки,коти разстояние и условия ,като така указаното застрояване се отразява в ЗРП.По делото липсват доказателства за наличието на такава скица/8виза/ по чл.112 ал.4 ППЗТСУ.Но даже и да се приеме че са приложими сочените законови разпоредби,по делото категорично е установено че не е налице втората кумулативна предпоставка на §16 ал.2 ПРЗУТ,а именно строежът да е деклариран до 31.12.1998 год.

       Съдът ,счита че оспорения акт е издаден и в съответствие с целта на закона,тъй като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в чл.225а ЗУТ.

        Като неоснователно съдът преценява възражението на жалбоподателя ,че адресат на заповедта е извършителя на строежа.В чл.225а ал.5 ЗУТ са посочени лицата отговорни за премахването на незаконен строеж,като съгласно ал.6 от същия текст тяхната отговорност е солидарна.Измежду тези лица е както извършителя на строежа,така и възложителя/чл.225а ал.5 т.5 ЗУТ/.Кои лица са възложители е посочено в чл.161 ал.1 ЗУТ.-собственикът,лицето на което е учредено право на строеж ,лицето което има право да строи в чужд имот по силата на закона.Въпросът кой е надлежния адресат на заповедите за премахване на незаконен строеж е уреден и в §3 ал.1 ДР на Наредба №13/2001 год. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях.От анализа на горните разпоредби следва извода че нареждането за премахване на незаконния строеж винаги е относимо към собственика  тъй като той е носител на права и задължения.При това положение кой е извършител на строежа е без правно значение в случая.

        Изложеното води до извод за неоснователност на оплакванията по жалбата във всичките й части,тъй като извършената съдебна проверка не установи наличието на отменителни основания по чл.146 АПК,поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

       При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна.

        Претенцията на ответната страна,заявена своевременно за присъждане на разноски се явява основателна,поради което следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Община Карнобат сумата от 200 лв. съставляваща възнаграждение за в.л.

       Водим от горното,съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.И.,***, съд.адрес:*** адв.Ж.А. против Заповед №РД-268/19.03.2018 год.,изд. от Кмета на Община Карнобат.

      ОСЪЖДА И.П.И.,с посочен адрес,ЕГН ********** *** разноски в размер на 200/двеста/ лева съставляващи възнаграждение за в.л.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                               АДМ.СЪДИЯ: