Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1309       Година  17.07.2012      Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на деветнадесети юли две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 956 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А.К.А. с ЕГН: **********,*** против заповед с рег.№ 65/10.04.2012г. на Началник на затвора гр.Бургас, с която на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, чл.224, ал.2, т.1 и чл.226, ал.1, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.227, ал.1, т.11, ПР.2 И Т.12 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца. Счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби, като твърди, че не е осъществил състава на вмененото му дисциплинарно нарушение, за което му е наложено дисциплинарното наказание. В жалбата се прави искане да се отмени обжалваната заповед, като неоснователна и незаконосъобразна.

Ответникът – Началник на затвора в гр.Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание се явява лично, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С докладна записка вх.№ 2158/02.03.2012г. (л.21 от делото) до началника на Затвора гр.Бургас, инспектор И. Г.Д. е уведомил, че на 27.02.2012г. в 7,45 ч., по време на инструктажа на наряда, като дежурен главен надзирател, при влизане на главен инспектор Д.М. – инспектор НОД, командвал „Стани ! Мирно!”, всички служители от наряда изпълнили командата с изключение на А.К.А., който е останал да седи, без шапка и с разкопчана яка. На въпрос от гл.инспектор М., защо не изпълнява командата, заявил че са девоенизирани и няма да изпълнява тази заповед. В този смисъл са и рапорти подадени на 02.03.2012г. от полицаите Д.В.И., Д.И.П., М.М.Ж., Х.П.П., Д.Г.И., Д.Т.Ч., М.Н.Р., С.М.П., С.В.С. (л.23-31 от делото).

Подадената докладна записка е резолирана на 05.03.2012г. до гл.инспектор К.Христов за проверка и доклад.

От А.К.А. са дадени писмени обяснения вх.№ 3296/05.04.2012г. (л.13-14 от делото) до началника на затвора.   

За извършената проверка гл.инспектор К.Х. е изготвена справка от 06.03.2012г. (л.17-18 от делото), в която е изразено становище за налагане на дисциплинарно наказание на полицай А..

Изготвената справка е получена от жалбоподателя на 12.03.2012г. срещу подпис, видно от направеното на нея отбелязване. От А.А. са дадени писмени обяснение на 14.03.2012г. (л.19-20 от делото) до началника на затвора, който се е запознал с тях на 22.03.2012г., видно от направеното отбелязване. Справката е резолирана от началника на затвора на 26.03.2012г. и в нея са посочени като нарушение и допълнителни законови разпоредби. Също така е разпоредено справката, заедно с резолюцията да бъде връчена отново на жалбоподателя, с оглед спазване правото му на защита. Те са връчени на 28.03.2012г., видно от направеното отбелязване.

Със заповед  рег.№ 65/10.04.2012г.(л.9-11 от делото) на началника на затвора, на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, чл.224, ал.2, т.1 И чл.226, ал.1, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.227, ал.1, т.11, ПР.2 И Т.12 от ППЗМВР (л.12 от делото) на А.К.А. е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС затворите са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанието”. Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС служителите в ГД „Изпълнение на наказанията” и в териториалните и служби са държавни служители за които се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. В ЗИНЗС не са предвидени основанията и реда за налагане на дисциплинарни наказания на служителите в териториалните структури на ГД „ИН”, поради което следва да намерят приложение нормите на ЗМВР и ППЗМВР.

Началника на затвора в гр.Бургас, съобразно правомощията му по чл.228, т.4 от ЗМВР, във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, е издал заповед рег.№ 65/10.04.2012г. за налагане на дисциплинарно наказание. При издаването и не са нарушени процесуалните разпоредби на закона. Дисциплинарното производство е образувано съобразно изискванията на чл.231 от ППЗМВР, като  повода е бил изготвена докладна записка вх.№ 2158/02.03.2012г. от инспектор И. Г.Д.. Във връзка с извършената проверка и установеното при нея, жалбоподателя е дал два пъти писмени обяснения на 14.03.2012г. и на 05.04.2012г..

В хода на административното производство, фактическата обстановка е безспорно установена, посредством депозираните докладна записка и рапорти от присъствалите полицаи.

Съгласно чл. 221 от ППЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя.

В оспорената заповед, като нарушени разпоредби са посочени нормите на чл.227, ал.1, т.11, пр.2 и т.12 от ППЗМВР, чл.45 и чл.46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД”ИН” и ГД”Охрана” и чл.293, т.6 от ППЗИНЗС. Съгласно чл.227, ал.1, т.11, пр.2 и т.12 от ППЗМВР дисциплинарно наказание „порицание” се налага за неизпълнение на заповеди и за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно чл.45 от Етичния кодекс, служителят е длъжен да спазва служебната йерархия, а съгласно чл.46, служителят изпълнява добросъвестно всички законни заповеди на своите ръководители. Съгласно чл.293, т.6 от ППЗИНЗС, за успешното изпълнение на задачите от надзорно-охранителния състав се изисква стриктно изпълнение на заповедите и разпорежданията на ръководителите.

Въпреки, така посочените като нарушени многобройни правни норми, в заповедта не са посочени конкретните действия на жалбоподателя, които са довели до тяхното нарушаване. Действително в началото на заповедта е посочено, че на 27.02.3012г. при отдадена по установения в служебната йерархия ред команда „Стани! Мирно”, всички служители са я изпълнили, с изключение на жалбоподателя, но същото така е отбелязано, че на последния е направена и забележка за привеждането му в спретнат външен вид, съгласно чл.305, ал.2 от ППЗИНС, която също не е уважена. Така описаната фактическа обстановка отразява две неизпълнения – на командата „Стани! Мирно!” и на забележката за привеждане в спретнат външен вид, като от заповедта не би могло да се установи за кое от двете неизпълнения е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Липсата на посочване на конкретното деяние за което е наказан жалбоподателя се явява съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна се ограничава неговото право на защита – да разбера за какво точно е наказан, за да може да организира адекватно своята защита, а от друга страна съдът се поставя в невъзможност да извърши преценка за законосъобразното ангажиране на дисциплинарната отговорност на лицето.

Допуснато съществено процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. Въпреки това, ако се приеме, че жалбоподателя е наказан дисциплинарно за неизпълнение на устна команда „Стани! Мирно!”, в допълнение следва да се има в предвид и следното:

Съгласно чл.224, ал.2,т.1 от ЗМВР, която норма е посочена като основание за издаване на заповедта, дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители.

Командите са кратки устни заповеди по образец, видно от тълковния речник на думите в българския език. В случая не се установява жалбоподателя в качеството му на служител на ГД „ИН” да има задължение да изпълнява команди от характера на дадената му „Стани! Мирно!”. В този смисъл изрично в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България е предвидено задължението на военнослужещите да изпълняват команди „Мирно!” в изрично предвидени хипотези, например за издигане или спускане на националното знаме, когато военнослужещите се обръщат един към друг по служба, те са длъжни да заемат положение „Мирно” и да отдадат чест с ръка, при рапортуване и т.н. Същевременно в ЗМВР, ППЗМВР, ЗИНЗС и ППЗИНСС не е предвидено задължението на служителите на МВР и ГД „ИН” да изпълняват команди  „Стани! Мирно!”. Единствено в чл.107 от Инструкция № Із-2295/08.12.2006г. за патрулно-постовата дейност на МВР, която е посочена и в изготвената справка за извършена проверка, е предвидено, че „При провеждане на инструктажи, отводи и други служебни събирания, при влизане в помещението на по-старши по длъжност служител, най-старшия от присъстващите подава следната команда: -„господа полицаи” – „стани”., но с § 32 от Инструкция № Із-2863/01.12.2010г. за изменение и допълнение на Инструкция № Із-2295/08.12.2006г. за патрулно-постовата дейност на МВР, този член 107 е отменен. Видно от изложеното, дори и в цитираната в хода на дисциплинарното производство инструкция, не е предвидено даването на команда „Стани! Мирно!”. Ето защо, след като от събраните по делото доказателства не се установява, че жалбоподателя е имал нормативно установено задължение да изпълни дадената му команда „Стани! Мирно!”, той не е допуснал посоченото дисциплинарно нарушение и оспорената заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед с рег.№ 65/10.04.2012г. на Началник на Затвора гр.Бургас, с която на полицай А.К.А. с ЕГН: ********** е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи

 

 

 

 

Чл. 227. (1) Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за:

1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "писмено предупреждение", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;

2. (доп. - ДВ, бр. 91 от 2008 г.) неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи;

3. неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини;

4. явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество;

5. превишаване на правомощия;

6. неупражняване на контрол над подчинени;

7. укриване на произшествия;

8. укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения;

9. неизпълнение на задълженията по чл. 178, ал. 2 ЗМВР;

10. възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите, социалните или синдикалните права на служителите, предвидени в ЗМВР;

11. неизпълнение на служебни задължения или на заповеди;

12. нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР;

13. действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им;

14. (нова - ДВ, бр. 91 от 2008 г.) други нарушения на служебните задължения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2008 г.) Дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от 6 месеца до една година. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.