Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1214

Бургас, 20.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря Кристина Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 955 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Г.Я., БАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000701 от 27.03.2018 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“. От съда се иска отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Я.. Поддържат жалбата. Искат отмяна на заповедта като незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и в несъответствие с целта на закона. Претендират разноски.

Ответникът – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Със заповед за прилагане на ПАМ, издадена от полицейски инспектор при ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ на Х.Х.Х., на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 (шест) месеца, считано от 26.03.2018 г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 26.03.2018 г. около 22.40 часа в гр. Бургас на бул. „Демокрация“ Х.Х.Х. управлява личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 авант“ с рег. № А *** МХ като не ползва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила. Посочено е, че при извършената проверка е установено, че СУМПС на водача е отнето по административен ред на 11.03.2018 г. с АУАН № 027833 на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Бургас.

По делото е представен АУАН с бл. № 028188 от 26.03.2018 г., съставен за това, че на 26.03.2018 г. г. около 22.40 часа в гр. Бургас ул. „Булаир“ посока бул. „Демокрация“ Х.Х.Х. управлява личния си лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А4 авант“ с рег. № А *** МХ, като не ползва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила. Посочено е, че водача е неправоспособен и че СУМПС е отнето по административен ред на 11.03.2018 г. с АУАН № 027833 на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Бургас. Като нарушени разпоредби са посочени чл. 137а и чл. 150 от ЗДвП.

По делото е представен и АУАН с бл. № 027833 от 11.03.2018 г., съставен на Х.Х.Х. за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и с който са иззети СУМПС № 282165628 и контролен талон № 5226184, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000557 от 12.03.2018 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „Д“ временно му е отнето свидетелството за управление на моторно преводна средство до заплащане на дължимата глоба.

По делото е приложена и Справка картон на водача за издадените АУАН, фишове, ЗППАМ и НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 буква „А“, т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед  на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Бургас са упълномощени определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки  по Закона за движение на пътищата, сред които изрично по т.1.8 са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“.

При издаване на оспорената заповед е спазена и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК – същата е в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания за издаването й. С оглед на изложено, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От приложения АУАН с бл. № 028188 от 26.03.2018 г. се установява, че на 26.03.2018 г., около 22:40 часа в гр. Бургас по ул. „Булаир посока бул. „Демекрация“, Х.Х.Х. управлява МПС, като на водача СУМПС е отнет на 11.03.2018 г. с АУАН с бл. № 027833 на сектор „ПП“. Нарушението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – Д.А.А., мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при  към ОД на МВР - Бургас. От приложената ЗППАМ № 18-0769-000557 от 12.03.2018 г. се установява, че на Х.Х.Х. на основание чл. 171, т. 1, б. Д  от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. По делото не са представени доказателства към дата на налагане на обжалваната ПАМ да е заплатена дължимата глоба по електронен фиш серия К № 1783266 от 20.10.2017 г. и да е върнато СУМПС на водача Х.. Представена е вносна бележка за заплащане на сумата от 450 лева по посочения електроннен фиш, но същата е с дата следваща датата на извършеното нарушение. Т.е. към датата (26.03.2018 г.) на която Х. е управлявал личния си автомобил глобата не е била заплатена. Предвид изложеното към момента на издаване на обжалваната ПАМ на Х.Х.Х. все още е временно отнето свидетелството за управление на МПС, поради което правилно е наложена обжалваната ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, тъй като СУМПС е отнето по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в настоящия случай ПАМ е наложена, тъй като лице е неправоспособен водач. Действително в АУАН е посочено, че водача е неправоспособен, но видно от мотивите и описанието на нарушението в обжалваната ЗППАМ мярката по чл. 171, т. 2а, б. А е наложена, тъй като Х. е управлявал МПС, след като СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, за което е приложена и съответната ЗППАМ, както и АУАН с който СУМПС е иззето.

В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и се прилага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Прилагането й цели ограничаване противоправното поведение на нарушителя и се прилага с ограничение във времето от шест месеца до една година. Следователно прилагането на ПАМ е различно по своята природа от налагане на административно наказание. Производствата са различни и при прилагане на ПАМ административният орган притежава оперативна самостоятелност за определяне на нейната продължителност, която той е длъжен да определи. Действително в изложените мотиви на оспорената заповед не са налице такива, с които да се излагат съображения, относно продължителността на мярката, но в настоящият случай мярката е приложена за минимално предвидения от законодателя срок, а именно шест месеца поради което такива не са необходими. Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие с целта на ЗДвП, а именно да се гарантира преустановяване на административните нарушения и да се осигурява безопасността на движението по пътищата.

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице законосъобразен административен акт. Същият е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, както и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Х.Х.Х., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000701 от 27.03.2018 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

           

                                                                                                СЪДИЯ: