Р Е Ш Е Н И Е 1129

 

Град Бургас, 08.06.2018 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС в открито заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря Стоянка Атанасова като разгледа докладваното от съдията административно дело № 954 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Т.И.Т. *** против заповед за прилагане на ПАМ № 18-0454-000112 от 07.04.2018 год. на началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Сунгурларе, с която на лицето е наложена ПАМ „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца считано от 07.04.2018 год. и са отнети два броя табели с рег.№ СВ 3079 ВТ и СР МПС № 007875374 на основание чл.171, т.2а от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че оспорващата не е знаела, че синът и Д. Т. е управлявал автомобила, че същата не е извършила нарушение на ЗДвП, в заповедта били допуснати процесуални нарушения. Твърди, че собственик на автомобила е „Мото пфое лизинг“ ЕООД. Прави искане съдът да отмени процесната заповед.

В съдебно заседание оспорващата редовно призована не се явява. Представлява се от адв.В.А. от БАК, който поддържа жалбата като излага подробни съображения относно твърдяната незаконосъобразност на акта.

В съдебно заседание административният орган редовно призован  се явява лично и оспорва жалбата. Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.04.2018 год. в 21:45 часа в с.Подвис, ул.“Васил Левски“ до дом № 19 е извършена проверка от служители на ОД МВР Бургас, РУ Сунгурларе на лицето Д.П.Т.. При проверката е установено, че същият управлява лек автомобил Форд с рег.№ СВ 3079 ВТ собственост на  Т.И.Т. без да притежава СУ на МПС. Лицето е неправоспособен водач. За извършеното нарушение на Д. Т. е съставен АУАН № 463919/07.04.2018 год. В същият е отразено, че Т. е нарушил чл. 150 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт на същия ден е издадена процесната заповед № 18-0454-000112, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП Началник група към ОД МВР Бургас, РУ Сунгурларе наложил на оспорващата ПАМ „Прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, отнемане на два броя табели с рег.№ СВ 3079 ВТ и отнемане на СРМПС № 007875374. В обстоятелствената част на заповедта органът е приел, че на 07.04.2018 год. в 21:45 часа в с.Подвис, ул.“Васил Левски“ дом № 19 Д. Т. управлявал лек автомобил Форд с рег.№ СВ 3079 ВТ собственост на Т.И.Т. без да притежава СУМПС. Заповедта е връчена на оспорващата на 12.04.2018 год.

Жалбата срещу тази заповед е подадена на 16.04.2018 год. в деловодството на Административен съд Бургас и въз основа на нея е образувано настоящото производство. С писмо вх.№ 5065/03.05.2018 год. административният орган е изпратил преписката по издаване на оспорения акт в съда. Същата съдържа копие на СР МПС Форд с рег.№ СВ 3079 ВТ, от който е видно, че собственик на автомобила е „Мото пфое лизинг“ ЕООД, АУАН № 463919/07.04.2018 год. съставен на Д. Т., заповед № 251з-209/18.01.2017 год. и удостоверение издадено от ОД МВР Бургас (л.33).

По делото е разпитан в качеството си на свидетел Д. Т., който заявява, че майка му не е знаела, че същият е взел ключовете на колата и я е карал.

Административен съд Бургас в настоящия си състав като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта същата е връчена на 12.04.2018 год., а жалбата е подадена на 16.04.2018 год., при наличието на правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК като при липса на предвидено друго в специалния закон ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай видно от фактическото описание на основанието за издаване на ЗПАМ административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба. В приложения АУАН деянието на водача на МПС е  квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

По делото липсват данни да е опровергана доказателствената сила на АУАН № 463919/07.04.2018 год., а именно установеното, че към момента на проверката лицето, което е управлявало МПС няма валидно СУМПС. Събраните доказателства по административната преписка съгласно чл. 171, ал.1, изр. първо от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.150 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му водачът не е имал възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган,  в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач освен когато превозното средство е учебно. По административната преписка и по делото безспорно е установено, че към момента на издаване на оспорената ПАМ, водачът на МПС – собственост на „Мото пфое лизинг“ ЕООД не е притежавал свидетелство за управление на МПС. 

Оспорената заповед е издадена против Т.И.Т., която видно от доказателствата по делото не е собственик на лек автомобил Форд с рег.№ СВ 3079 ВТ. Този автомобил е собственост на „Мото пфое лизинг“ ЕООД, което юридическо лице е различно като правен субект от неговия управител. ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП се налага по отношение на собственика на ППС, с което е извършено административното нарушение, а в случая собственик на ППС е дружеството „Мото пфое лизинг“ ЕООД, а не лицето посочено в ЗППАМ. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, тъй като този текст от закона има предвид отговорност за извършени административни нарушения, а не приложени принудителни административни мерки. Както бе посочено по-горе ЗППАМ представлява индивидуален административен акт, който има за цел да предотврати и преустанови административните нарушения, както и да предотврати и отстрани вредните последици от тях (чл.22 от ЗАНН), поради което не представлява акт, с който се налага административно наказание. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.

В случая административният орган неправилно е определил адресата на волеизявлението си. Неправилната преценка за адресата на наложената мярка представлява пряко нарушение на съответната хипотеза на предвидената в закона норма, от което следва, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Ето защо оспорената заповед се явява незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Ето защо Административен съд Бургас XXI състав на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Т.И.Т. ЕГН ********** *** заповед за прилагане на ПАМ № 18-0454-000112 от 07.04.2018 год. издадена от  началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Сунгурларе като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

                                                                                                                                СЪДИЯ