ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2018, 30.05.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                ХХІ Административен състав

На тридесети май                                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

Секретар: Стоянка Атанасова

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Динчева

Административно дело номер 954 по описа за 2018 година

 

На именното повикване в 10:37 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т.И.Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от адвокат В.А. от Адвокатска колегия – гр. Бургас, редовно упълномощен.

 

ОТВЕТНИКЪТ Д.В.К. – началник група към ОД на МВР – гр. Бургас, Районно управление – гр. Сунгурларе, редовно призован, се явява лично.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

Производството е образувано по жалба, подадена от Т.И.Т. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0454-000112 от 07.04.2018 год., издадена от Д.В.К. – началник група към ОД на МВР – гр. Бургас, Районно управление – гр.Сунгурларе, с която  на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 07.04.2018 г. и са отнети 2 броя регистрационни табели СВ 3079 ВТ и свидетелство за регистрация на МПС № 007875374.

В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като е наложена при липса на компетентност, при нарушение на законовите норми, издадена е при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и целта на закона.

Оспорващата счита, че в производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като преди да се наложи процесната принудителна административна мярка административният орган не е проверил акта за установяване на административно нарушение с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. Не й е дадената възможност да даде писмени обяснения или да бъде изслушана. Посочва, че същата не е дала ключовете от колата на сина си, а същият ги е взел без нейно знание и съгласие. В заповедта не било посочено какво нарушение е извършил Д.П.Т. или каква е неговата правна квалификация, не е посочено и пътното превозно средство, за което се налага принудителната административна мярка. Твърди, че тя не е собственик на процесното МПС. Собственик е дружество „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД. В тази връзка счита, че е ненадлежен адресат на заповедта, което правело издадената заповед незаконосъобразна. Прави искане съдът да отмени процесната заповед.

 

АДВОКАТ А.: Поддържаме, уважаема госпожо председател, жалбата с посочените в нея основания, като имаме искане по доказателствата. Моля да допуснете до разпит в режим на довеждане сина на жалбоподателката – Д.П.Т., който е управлявал процесния автомобил, с цел изясняване на обстоятелството дали жалбоподателката е знаела, че без нейно съгласие е управлявал автомобила.

ОТВЕТНИКЪТ К.: Мисля че жалбата е неоснователна.

Аз съм Началник на група „Охранителна полиция“ към Районно управление – гр. Сунгурларе.

Всичко сме изпратили, няма да соча други доказателства.

Не възразявам по искането за разпит на свидетеля.

 

По доказателствата съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото всички документи, подробно описани в оспорването.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото всички документи, подробно описани в писмо от ОД на МВР – гр. Бургас, Районно управление – гр.Сунгурларе до Административен съд – гр. Бургас вх. №5065/03.05.2018г.

 

Съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващата за допускане до разпит на един свидетел за основателно, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА до разпит свидетеля Д.П.Т..

Снема самоличността на свидетеля, както следва:

Д.П.Т. – *** години, българин, български гражданин, неосъждан, син на жалбоподателката,  без родство с административния орган.

Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК. Обещавам да говоря истината.

 

АДВОКАТ А.: Разкажете какво се случи на 07.04.2018 г.

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Вечерта преди Великден се бяхме събрали вкъщи. Вечеряхме и преди църквата един приятел ми се обади да отида да го видя. Незнайно защо реших да взема ключовете за колата. Колата  е лизингова по принцип, не е на майка ми още. Управлява я майка ми. В момента, в който се качих на колата, нямаше и двайсет метра, пуснаха светлини и ме спрях полицаите.

Оставаха ми точно три часа до явяването ми на изпит.

След като ме спряха полицаите, решиха да пишат акт и да свалят регистрационните номера на автомобила.

АДВОКАТ А.: Срещу майка Ви съставиха ли акт?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Съставиха акт за нарушение на мен, а на майка ми не съставиха акт.

АДВОКАТ А.: Майка Ви знаеше ли, че тръгвате с автомобила?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Майка ми не знаеше, че аз тръгвам с автомобила.

АДВОКАТ А.: Нямам повече въпроси.

ОТВЕТНИКЪТ К.: Нямам въпроси към свидетеля.

АДВОКАТ А.: Няма да сочим други доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ К.: Нямам други доказателствени искания.

 

Във връзка с изявленията на страните съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ход на делото по същество.

 

АДВОКАТ А.: Почитаеми административен съдия, считам, че в случая при издаване на обжалваната заповед имаме налице нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, които нарушават правото на защита на подзащитната ми и са от категорията на абсолютните, водещи до нейна незаконосъобразност.

Съображенията ми за това, освен тези, изложени в жалбата, са следните:

Безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че Т.Т. не е осъществила каквото и да е противоправно поведение, което да е довело до неправомерно управление на МПС от страна на сина й. Липсва каквато и да е вина при жалбоподателката и това е така, тъй като вината е едно субективно отношение на дееца към осъщественото от него деяние, а в случая се касае до едно изпълнително деяние, осъществено от друго лице, без тя да е осъществила елементите, както от обективна, така и от субективна страна на каквото и да е административно нарушение. Безспорно е установено, че синът й Д. Т. действително е привел автомобила в движение, но без знанието и съгласието на майка си. Считам, че при липса на формирана вина няма как и срещу Т. да бъде налагана една принудителна административна мярка. Освен това, от посочената в заповедта санкционна норма не става ясно в случая защо е приложена тази принудителна административна мярка. В самата заповед е посочено, че мярката е наложена по чл. 171, т. 2А от ЗДвП. Да, но в закона са предвидени две точки и няколко хипотези. По този начин следва, че лицето, срещу което е наложена мярката, не е могло да разбере за какво точно е наложена тази мярка и да организира защитата срещу констатациите в нея. Допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в грешни различни описания и квалифициране на нарушението в заповедта е съществен порок. Не е посочено, също така, на кое пътно превозно средство е прекратена регистрацията. В заповедта само се сочи, че се налага прекратяване на регистрация, но не се сочи на кое превозно средство.

Като следващо нарушение при издаване на заповедта,  считам това, че самата заповед е издадена срещу Т.Т., а по делото безспорно е установено, че тя е била само ползвател на автомобила, а  негов собственик е бил „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД. Самият закон предвижда заповедта да бъде издадена срещу собственика, а не срещу ползвателя.

Предвид това и на посочените в жалбата основания на базата на събраните писмени и гласни доказателства по делото, моля да отмените изцяло обжалвания административен акт.

ОТВЕТНИКЪТ К.: Моля да не се уважава жалбата.

Първо, защо не е съставен акт на майката? Не е съставен акт, тъй като същата не е била на мястото, когато се установи нарушението. Второ, аз имам право да издам акт въз основа на чл.171 от ЗДвП, който гласи: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:“ И тук влиза т. 2А с подточка а), в която пише: „… както и на собственика, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от шест месеца до една година.“ Затова съм издал заповедта.

По това, което каза адвокат А., че не е вписан автомобилът, напротив, вписан е горе в текста на заповедта. Става въпрос за автомобил „ФОРД“ с рег. № СВ 3079 ВТ.

Относно това, че собственик е „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, в талона, може да проверите, също фигурира и името на Т.Т.. Поради факта, че „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД няма как да упражни контрол кой да ползва автомобила и кой да не го ползва, тъй като е лизингова компания и се водят над 100 000 автомобила, което осуетява възможността да се наблюдава на кой се дава и на кой не автомобилът, като ползвател на автомобила е длъжна да предотврати взимане на ключове и използване на автомобила от неправоспособни водачи.

За това, че не й е било предоставено право да даде обяснения за това какво е станало, когато е разписвала заповедта, имала е достатъчно време да си обясни, да си даде своите възражения. Тя собственоръчно се е разписала, а тъй като не е нарушител, от нея не са взети каквито и да е обяснения.

Самата заповед за налагане на принудителна административна мярка е матрична система, зададена на компютъра, в нея имаме право да пишем имена, ЕГН, адрес. Не ни дава право да вкарваме каквито и да е неща и това, че не бил вписан автомобилът долу, това не може да се опише, тъй като горе в текста е упоменат същият автомобил.

Няма как синът да е извършил нарушението.

РЕПЛИКА НА АДВОКАТ А.: Искам да заявя, че действително в диспозитива, който е по-горе в заповедта, за мен не е за осъществено нарушение, тъй като там не се сочи норма на нарушение. Излагат се някакви факти, че някакъв човек е карал някакъв автомобил без свидетелство, без да се сочи коя норма на закона е нарушена. Сочи се действително марка и номер на автомобила, но по-долу не е посочено върху кое превозно средство се налага тази мярка. Изложените твърдения на колегата са безпочвени. Трябва да се посочи действително върху кое превозно средство се налага тази мярка.

Също така той самият заяви, че в закона пише, че мярката се налага на собственика на автомобила. Установено е по безспорен начин, че тя не е собственик на автомобила, тя е ползвател. Има огромна разлика.

 

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11:00 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: