Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 19 януари 2009г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                      

              

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 951 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по реда на чл.216 ал.6 ЗУТ във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба  на „ИНКЕ” ЕООД ***,представлявано от И. Г. Х. против Заповед № 20/09.05.2008г. на Началника на РДНСК гр. Бургас, с която е отхвърлена жалбата на „ИНКЕ” ЕООД ***,представлявано от И.Г. Х. против разрешение за строеж № 78/24.02.2005г. за „Преустройство на съществуващ магазин в стаи за отдаване под наем” в УПИ І- 923 кв.73 по плана на гр. Созопол, издадено на името на К.Г.М. и последното е оставено в сила.

С жалбата се иска отмяна на акта, като се навеждат доводи за материална и процесуално правна незаконосъобразност.

Жалбоподателя в съдебно заседание, чрез процесуалниите си представители адв. Д. и Б., поддържа становището, изразено в жалбата.

Ответникът по оспорването – РДНСК гр. Бургас, чрез процесуалния представител юрисконсут К, намира оспорването за неоснователно.Претендира разноски.

Заинтересованата страна- Община Созопол, не взема становище.

Заинтересована страна- К.Г.М.- не взема становище.

Заинтересована страна- М.Х.М., чрез процесуалните си представители адв. М. и Д., намира оспорването за неоснователно, претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е  от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Със Заповед № 15/09.04.2008г. , Началника на РДНСК гр. Бургас, е отхвърлил жалбата на „ИНКЕ” ЕООД ***,представлявано от И. Г. Х. против разрешение за строеж № 78/24.02.2005г. за „Преустройство на съществуващ магазин в стаи за отдаване под наем” в УПИ І- 923 кв.73 по плана на гр. Созопол, издадено на името на К.Г.М. и последното оставил в сила.

Този извод е обоснован с обстоятелството, че от една страна оспореният акт/ разрешение за строеж/ е влязъл в сила, поради което жалбата е просрочена и то не подлежи на отмяна, а от друга страна, че съгласно удостоверение № 10 /01.02.2006г. на Гл. архитект на Община Созопол, обекта е въведен в експлоатация, като изграден в съответствие с издаденото разрешение за строеж и с изискванията, визирани в нормата на чл. 169 ЗУТ.

Според жалбоподателя, заповедта е незаконосъобразна, по следните съображения: твърди, че разрешението не е влязло в сила поради неспазване на изискването разрешението за строеж да бъде съобщено на заинтересованите лица по реда та ГПК, така както разпорежда нормата на чл. 149 ал.1 ЗУТ / ред. към датата на издаване на оспореното разрешение/; навеждат се доводи за материална незаконосъобразност на разрешението за строеж.

Съдът, споделя ,изложените в жалбата аргументи относно неспазване на реда за уведомяване, указан в закона. Това нарушение обаче в случая е несъществено по причина, че издателя на разрешението за строеж не е имал задължение да уведоми за това жалбоподателя в настоящото производство, предвид липсата на качество на заинтересована страна по см. на чл. 149 ал.2 т.2 и 3 ЗУТ.

Поради това и правил е извода, че разрешението за строеж е влязло в сила.

От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя и К.М. по силата на договор с областен управител на гр. Бургас са придобили собственост върху магазини / респ. № 1 и 2 / в сграда, намираща се в гр. Созопол, ул. „Средна гора” № 11кв. 73, УПИ І-923 по плана на града.

На 30.11.2004г. К.М. е подал молба до кмета на община Созопол за издаване на разрешение за строеж, като приложил необходимите за това документи за Преустройство на съществуващ магазин в стаи за отдаване под наем / за туризъм/.

Според обяснителната записка към проекта, преустройството ще се извършва в съществуваща сграда, която съдържа сутерен с гаражи, партерен етаж и два жилищни етажа.

Според документите за собственост и строителните книжа преустройството ще се извършва в обект, който не е жилищен, а след преустройството предназначението му отново ще бъде нежилищно, а такова за туристическа дейност.

При тези факти, приложение намира разпоредбата на чл. 38 ал.5 ЗУТ, според която помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.

            Доказателства за такова замърсяване не са налице, още повече че преди преустройството обекта е следвало да функционира като магазин, което според предназначението му предвижда масов достъп на външни лица при съответни на това шум и замърсяване.

Налице са и всички предпоставки, за приложимост на чл. 185 ал.1 от ЗУТ, с оглед представените по делото строителни книжа.

Не на последно място следва да се отбележи, че правилно в оспорената заповед, е посочено че извършеното по силата на разрешение за строеж № 78/24.02.2005г., преустройство е въведено в експлоатация, за което е издадено и удостоверение № 10/01.02.2006г.

Това удостоверение е завършващият акт, установяващ изпълнението на строежа в съответствие с одобрените строителни книжа. Предназначението на дадено разрешение за строеж, е да даде право на съответното лице да изгради разрешения по него строеж. След реализацията на същия, това право се погасява, предназначението му отпада и то престава да съществува като индивидуален административен акт, а има само удостоверителен характер, досежно законосъобразността на осъществения строеж.

Поради изложеното, съдът, намира че оспорения индивидуален административен акт не страда от пороци, обуславящи отмяната му.

Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на процесуалните представители на ответника и заинтересованото лице М.М. за присъждане на направени по делото разноски, които са в размер на 80 лева- за ответника и 300 лева – за М.М..

Воден от горното и на основание чл. 172 АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

Отхвърля  жалбата на „ИНКЕ” ЕООД ***,представлявано от И. Г. Х. против Заповед № 20/09.05.2008г. на Началника на РДНСК гр. Бургас, с която е отхвърлена жалбата на „ИНКЕ” ЕООД гр.Дупница,представлявано от И. Г. Х. против разрешение за строеж № 78/24.02.2005г. за „Преустройство на съществуващ магазин в стаи за отдаване под наем” в УПИ І- 923 кв.73 по плана на гр. Созопол, издадено на името на К.Г.М. и последното е оставено в сила.

Осъжда „ИНКЕ” ЕООД ***,представлявано от И.Г. Х. да заплати на РДНСК гр. Бургас, направените по делото разноски в размер на 80 лева.

Осъжда „ИНКЕ” ЕООД ***,представлявано от И. Г. Х, да заплати на М.Х.М., направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: