Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1843

 

гр. Бургас, 24.10.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

            при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 950 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „КАЛДЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и  адрес на управление: гр. Бургас; *** представлявано от управителя К.П.П., чрез адв. Д.С. срещу Заповед № 635/15.03.2018 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2,  т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на „КАЛДЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и  адрес на управление: гр. Бургас; *** представлявано от управителя К.П.П. да премахне собствения си незаконен строеж: „Пристройка към съществуваща работилница“, с административен адрес:  гр. Бургас, **“.

В жалбата се излагат възражения, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Не се оспорва факта, че спорният строеж е построен без утвърдени строителни и архитектурни разрешения, а се излагат доводи, че същият е преместваем обект. Иска се отмяна на заповедта.   

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът – Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, редовно уведомен, се представлява от главен юрисконсулт Б., която оспорва жалбата. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира писмени бележки.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното:

Жалбоподателят „КАЛДЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и  адрес на управление: гр. Бургас; *** представлявано от управителя К.П.П. е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, тъй като заповедта е връчена на 26.03.2018г. (л.7), а жалбата е депозирана, чрез органа на 10.04.2018 г. /вторник, първият присъствен ден, следващ официалния празник Великден/.

По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните причини:

На 24.07.2017г. служители при Община Бургас извършили проверка на поземлен имот с идентификатор 07079.602.488 по одобрена кадастрална карта на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, **“, за която е съставен констативен протокол № О - 77/24.07.2017г.

Въз основа на извършената на 24.07.2017г. проверка, служители в отдел „БКСВЕ“ при Община Бургас съставили констативен акт № О-23/31.10.2017 г. за строеж - обект № 40 по схема – строеж: „Пристройка към съществуваща работилница", находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.602.488 по КК на гр. Бургас /бивш поземлен имот с пл. № 611 по недействащ кадастрален план на промишлена зона „Север", гр. Бургас/; административен адрес: ***. Строежът е определен като V-та категория, съгласно чл.10, ал. 2 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.5, б. „б” от ЗУТ. Според акта, „КАЛДЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и  адрес на управление: гр. Бургас; *** с управител К.П.П. е строител и възложител на строежа. В протокола е отразено, че за строежа няма одобрен проект, в т.ч. съгласувани части на проекта, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Според описанието в констативния акт, в поземления имот е изградена, съобразно Разрешение за строеж № О – 68/30.07.2007 год., временна постройка - работилница за врати и решетки и заварки на гърнета и ауспуси на автомобили – временна постройка, въведена в експлоатация, съгласно Удостоверение № 154/22.06.2009 год. От северозападната страна на същата е изпълнена пристройка с приблизителна площ 55 кв.м. и метална конструкция, със стени и покрив изпълнени от профилна ламарина, с цел увеличаване площта на съществуващата работилница. Имота е неурегулиран и попада в зона на разширение на съществуваща улична мрежа, съгласно предвижданията на одобрен ПУП- ПУР – план за улична регулация на промишлена зона „Север”, гр. Бургас, одобрен с Решение № 8 от 15.12.2006 год. на Общински съвет – Бургас.

Проверяващите са установили  нарушения, изразяващи се в това, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без разрешение за строеж - нарушение по чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Видно от нарочно отбелязване  и подпис върху акта, същия е връчен на К.П.П. на 31.10.2017г. (л.17). В законоустановения 7-дневен срок, по Констативен акт № 0-23/31.10.2017 год. е постъпило възражение с вх. № 70-00-8211/07.11.2017 г. /л. 14/, видно от приложения към преписката акт за приключило обявяване от 07.11.2017 г. съставен от служител в отдел КСВЕ, Община Бургас и приложеното възражение /л. 14/. С цитираното възражение с вх. № 70-00-8211/07.11.2017 год. К.П.П. - управител на „КАЛДЕС" ЕООД е възразил срещу констативни актове № 0-22/31.10.2017 год. и № 0-23/31.10.2017 год. като е заявил, че в деня когато са извършени проверките не е присъствало официално лице от дружеството му и навесите, които са измервани, не са халета. Посочил е също така, че дружеството е подало заявление за поставяне на временен преместваем обект, и желае спирането на горецитираните констативни актове. Във връзка с постъпилото възражение с вх. № 70-00-8211/07.11.2017 год. е извършена проверка от длъжностни лица в дирекция „Строителство", Община Бургас и с Констативен протокол №0-147/17.11.2017 г. / л. 12/ същите са констатирали, че строежът е трайно закрепен към изпълнената бетонова настилка.

Въз основа на документите в преписката по съставения констативният акт, заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас е издал процесната Заповед № 635/15.03.2018 год., (л.9-11), в мотивите на която е възпроизведено съдържанието на констативния акт, като предвид обстоятелството, че строителството е извършено, без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл.225а, ал.1 и ал. 3, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на изпълнения незаконен строеж. Заповедта е връчена лично на К.П.П. - управител на „КАЛДЕС" ЕООД, който в законоустановения срок е оспорил заповедта по съдебен ред.

В хода на съдебното следствие до разпит в качеството на свидетели са допуснати С.К.Я. - на длъжност гл.специалист БКСВЕ в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ в община Бургас и В.Д.Г. - на длъжност гл. специалист БКСВЕ в  отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ в община Бургас, като заявеното от тях в качеството им на свидетели изцяло съответства на отразеното в констативните протоколи относно начина на изграждане на постройката и трайното й закрепяне към терена.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му, предвид представената Заповед № 490/28.02.2018 година (л.28-30), при спазване на процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, в изискуемата от закона писмена форма, като при издаването й не се установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.При изпълнение на процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ от служители в отдел КСВЕ, Община Бургас е съставен констативен акт № 0-23/31.10.2017 г. за проверка, връчен на К.П.П. на 31.10.2017г.

За да бъде издадена заповед по този ред е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки – да е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.

Съобразно оспорената заповед, на премахване подлежи строеж V-та категория, съгласно нормата на чл.137, ал.1, т. 5 от ЗУТ, който предвид описаното в нея представлява пристройка с приблизителна площ 55 кв.м. и метална конструкция, със стени и покрив изпълнени от профилна ламарина, с цел увеличаване площта на съществуващата работилница.

В заповедта е посочено, че „КАЛДЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и  адрес на управление: гр. Бургас; *** с управител К.П.П. е собственик на поземления имот и има качеството на възложител и строител на обекта. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен в процесната заповед, като са разграничени и основните му елементи. Част от констативният акт е и снимковия материал, както и окомерна схема, поради което съдът приема, че за жалбоподателя не е съществувала неяснота относно неговото описание. Индивидуализацията на строежа е извършена чрез местоположение, материали и параметри на строежа и същата е достатъчна, за да се формира извод за точно конкретизиране предмета на премахване. Следва, че не е допуснато нарушаване правото на защита на оспорващия.

Относно правната квалификация „строеж” и възражението на жалбоподателя, че обектът е преместваемо съоръжение:

Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно, по аргумент от легалното определение, строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща сграда.

В настоящата хипотеза, както от констативен протокол № О - 77/24.07.2017г., констативен акт № 0-23/31.10.2017 год. и Констативен протокол №0-147/17.11.2017 г., така и от проведените разпити в качеството на свидетели на С.К.Я. и В.Д.Г., се установява, че строежа представлява „метална присторойка/метално хале“, трайно прикрепена към бетонова настилка/фундамент, като постройката не би могла да се отдели от бетоновата конструкция и да се премести в цялост.

Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая конструкцията, съставляваща метално хале с площ от 55 кв. метра, не може да се демонтира като се запази физическата й цялост, а същата следва да се нареже. Следователно в случая се налага извод, че не се касае за преместваем обект. т.е. не е възможно демонтиране на обекта без нарушаване на целостта му (в този смисъл Решение № 9621 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2009 г., II отд.). С оглед горните данни, възражението на жалбоподателя, че обектът е преместваемо съоръжение, се явява неоснователно.

Съдът намира, че обжалвания акт не противоречи и на материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

За да намери приложение посочената разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са установени елементите на фактическия състав.

Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

По отношение липсата на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж съдът приема следното:

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Пред съда не бяха представени, а и не се твърди от оспорващото лице, че постройката е изградена въз основа на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в рамките на административното производство, нито пред съда, жалбоподателят не твърди за наличието на строителни книжа, а и не представя такива за процесната постройка (в нито един от етапите на изграждане й). Това обосновава правно и фактически постановяването на спорната заповед, която правилно е била адресирана срещу жалбоподателя. Доколкото по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съдът приема, че обектът - предмет на премахване по процесната заповед, е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

Относно въпроса за търпимостта на процесния строеж:

Въпреки изрично дадените в тази връзка указания, процесуалния представител на жалбоподателя, изрично е заявил, че не желае да се ползва от предоставената му от съда възможност и указана доказателствена тежест да ангажираме доказателства за евентуална търпимост.

В тази връзка следва да се направи уточнението, че въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл.225, ал.2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.

Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“ и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. (в този смисъл решение № 14460/30.11.2017 г., постановено по адм.д. № 4257/2017 г., решение № 4555/02.04.2014 г., постановено по адм.д. 16704/2013 г., решение № 5436/25.04.2018 г. по адм.д. 13500/2017 г., Решение № 3352 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2017 г., решение № 6832/31.05.2017г. на ВАС по адм.д.№ 13408/2016г., решение № 5265/15.04.2014г., постановено по адм.д.№ 16706/2013 г., решение № 14460/30.11.2017г. постановено по адм.д.№ 4257/2017г.).

Следователно, за да е търпим строеж и да не подлежи на премахване той следва да отговаря на следните няколко кумулативно дадени условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири периода, да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за търпим.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че не е налице първата предпоставка относно момента на извършване на строежа. Видно от материалите по делото „КАЛДЕС" ЕООД е закупило поземления имот на 03.09.2004 год., като от приложеното по делото копие на нотариален акт /л. 20-л. 21/, е видно че дружеството купува единствено ТЕРЕН с площ 340 кв.м.

Съществуващата временна постройка - работилница за врати и решетки и заварки на гърнета и ауспуси на автомобили е законно изградена и въведена в експлоатация през 2009 год., въз основа на издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 154/22.06.2009 г. Постройката, предмет на оспорената Заповед е изпълнена на северозападната страна на съществуваща постройка с цел увеличаване на площта й, следователно постройката е изпълнена след 2009 год., когато е въведена в експлоатация съществуваща постройка, на северозападната страна, на която е изпълнена постройката, предмет на оспорената заповед или поне след 03.09.2004  год. – датата, на която е закупен имота - ТЕРЕН с площ 340 кв.м., без постройка на него, предвид което не може да бъде квалифицирана като търпим строеж.

Във връзка с изложеното, следва да се заключи, че безспорно е установен строеж, за който не са представени строителни книжа и който не е търпим и неподлежащ на премахване, който не може и да бъде определен като преместваем обект, поради което и заповедта, с която е наредено премахването му, е законосъобразна.

По разноските:

При този изход да спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което е размер на 600 /шестстотин/ лева, определено съобразно чл.8, ал.2, т.1 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Бургас, XVIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАЛДЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и  адрес на управление: гр. Бургас; *** представлявано от управителя К.П.П., чрез адв. Д.С. срещу Заповед № 635/15.03.2018 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2,  т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на „КАЛДЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и  адрес на управление: гр. Бургас; *** представлявано от управителя К.П.П. да премахне собствения си незаконен строеж: „Пристройка към съществуваща работилница“, с административен адрес:  гр. Бургас, **“.

 

ОСЪЖДА „КАЛДЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и  адрес на управление: гр. Бургас; *** представлявано от управителя К.П.П. да заплати на Община Бургас сумата от 600 лева юрисконсултко възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: