Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №645

 

гр. Бургас, 06. 04. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Георги Чинев, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 94/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Природен парк „Странджа” АД, ЕИК 102664798, с адрес на управление ***, против решение № 46/19.12.2014г., постановено по НАХ дело № 226/2014г. по описа на Районен съд Малко Търново. С решението е изменено Наказателно постановление (НП) № 11-01-1014/24.09.2014 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр.София, с което на основание чл.132, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.44, ал.9 от ЗОП в частта относно размера на имуществената санкция, като за посоченото нарушение на основание чл.133, ал.2 от ЗОП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени изцяло наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител и пълномощник юрисконсулт К. Й. Г., поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – директор на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), редовно уведомен, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не ангажира становище по оспорването. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Малко Търново е образувано по жалба на директора на Дирекция Природен парк „Странджа” против № 11-01-1014/24.09.2014 г., издадено от директора на АДФИ, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.44, ал.9 от ЗОП. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на районния съд е изменил наказателното постановление като е определил нов, по-нисък размер на наложената санкция от 500 лева, като е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл.133, ал.2 от ЗОП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдът намира оплакването на касатора относно наличието на съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение за неоснователно. Настоящият касационен състав не счита, че неизлагането на доводи относно приложението на чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, тъй като видно от събраните доказателства се формира извод, че разглежданият случай не е маловажен. Установеното нарушение на чл.52 от ЗАНН - за непроизнасяне от наказващият орган в срок е несъществено, тъй като срокът е инструктивен, т.е. не е задължителен и пропускането му не опорочава издадения акт.

Основното оплакване в касационната жалба е, че първата инстанция е отказала да признае наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, въпреки че на друго правно основание е намалила размера на санкцията. Касационният съдебен състав напълно споделя мотивите на районния съд относно липсата на маловажност, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря отново. Нарушението е формално и именно като такова законодателят е предвидил санкция за него, не е необходимо да са налице вредоносни последици и ирелевантни са причините, довели до неговото извършване.

Съдът следва да отбележи, че в частта, в която е изменен размерът на наложеното наказание с оспореното наказателно постановление, при приложение на нормата на чл.133, ал.2 от ЗОП, районният съд неправилно е приложил закона. Приложена е нормата на чл.133, ал.2 от ЗОП, която урежда привилегирован състав, а основният е по чл.132, ал.1 от ЗОП. В хода на съдебното производство по проверка законосъобразността на наказателното постановление е недопустимо съдът да преквалифицира нарушението, прилагайки друга санкционна норма, дори тя да е по-благоприятна за санкционирания субект. Касационният състав не може да отстрани тази незаконосъобразност с решението си, тъй като касационното производство е образувано по жалба на наказаното лице, а отстраняването на допуснатата от първоинстанционния съд незаконосъобразност би довела до влошаване на положението му, което е недопустимо.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 19.12.2014 година, постановено по НАХ дело № 226/2014г. по описа на Районен съд Малко Търново.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.