Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1102                       23.06.2014г.                         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                VІІ състав

На двадесети юни                                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 947 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.А. Е., ЕГН-**********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70150/09.01.2014г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, с която на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, като се прави искане за нейната отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не прави искания по доказателствата.

Ответната страна – началника на сектор ПП при ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо до съда с което е изпратена жалбата, изразява становище за нейната неоснователност.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е основателна.

Със заповед № 70150/09.01.2014г., издадена от началника на сектор ПП при ОДМВР-Бургас, на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя М.А. Е.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в приложената справка, както и заради неизпълнение на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е връчена на 03.04.2014г. и е обжалвана на 14.04.2014г., видно от входящия индекс.

 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.„а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени нарушения.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената й част се съдържа препращане към нарочна справка за издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки. Също така, в заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК, като обстоятелството, че не е посочено пред кой орган и в какъв срок, има за последица единствено удължаване на срока за нейното обжалване, съобразно нормата на чл.140, ал.1 от АПК и не би могло да доведе до незаконосъобразност на заповедта.

Обжалваната заповед обаче е постановена в несъответствие с материално-правните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

През различните периоди на спорното правоотношение са действали отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Съгласно и двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по шест броя конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 19.03.2001г. до 28.07.2009г., като в приложената справка е посочен и броят на отнети контролни точки на водача. Жалбоподателят оспорва връчването на тези наказателни постановления и влизането им законна сила, поради което ответникът беше задължен да представи наказателните постановления, ведно с доказателства за тяхното връчване и влизането им в сила.

По делото са представени наказателни постановления № 129/19.03.2001г.; №402/07.10.2002г.; №11/19.01.2004г. и 4064/28.07.2009г., които са връчени на жалбоподателя и след като липсват доказателства за обжалването им, следва да се приеме, че същите са влезли в законна сила. След като са влезли в сила, наказателните постановления не могат да са предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство, относно точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети, поради което съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а именно, че на М. Е. са отнети общо 25 контролни точки по посочените четири наказателни постановления. Представено е и НП № 2090/28.11.2011г., но с него не са отнети контролни точки на жалбоподателя.

От ответника не са представени наказателни постановления №1620/ 01.08.2005г. и №472/11.05.2004г., като в постъпилото по делото писмо вх.№ 3667/15.05.2014г., изпратено от за.началник на сектор ПП при ОДМВР-Бургас (л.23 от делото) и писмо от началника на РУП-Несебър, рег.№38.05.2014г. (л.28), се сочи, че първото от тях е унищожен със заповед № 816/02.03.2010г., а второто – със заповед № З-3410/05.12.2012г., двете на директора на ОДМВР-Бургас, поради изтекъл срок на погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, предвид липсата на част от наказателните постановления. Ето защо, след като от представените по делото наказателни постановление се установява, че на жалбоподателя са отнети само 25 контролни точки, тоест по-малко от максималния размер контролни точки който е притежавал – 39, то той не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед. Следва да се има в предвид, че причините поради които не са представени част от наказателните постановления, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, доколкото за да бъде процесната заповед законосъобразна, административният орган е длъжен да установи безспорно, както че наказателните постановления са влезли в сила, така и броят на контролните точки който се отнема с тях. В случая, след като тези наказателни постановления са унищожени, макар и поради изтичане на срока им за съхранение, както административният орган, така и съдът не би могъл да извърши проверка на посочените обстоятелства, обосноваващи материалната законосъобразност на процесната заповед.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.

Воден от горното Административен съд Бургас, VІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70150/09.01.2014г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, с която на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството за управление на МПС на М.А. Е., ЕГН-**********.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: