Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     1081               от 01.06.2018 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Чавдар Димитров

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 946 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б.П. Илиева с ЕГН ********** с адрес *** против Решение № 35/07.03.2018 г., постановено по НАХД № 516/2017 г. на Районен съд Поморие, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0320-001273/27.11.2017 год., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – РУ Поморие към ОДМВР Бургас, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Поморие е образувано по жалба на Б.П. Илиева против Наказателно постановление № 17-0320-001273/27.11.2017 год., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на реализираното административнонаказателното производство.

Решението на Районен съд Поморие е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

По същество, в сезиращата касационна жалба не е оспорено извършеното от касатора административно нарушение – управление на пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна. Заявено е твърдение за наличие на спешен случай – болно дете, което е трябвало да се откара при лекар, поради което Г. е ползвала личния си автомобил, за който не е закупила винетка. Така заявеното твърдение съда намира за недоказано и неотносимо към установеното административно нарушение.

Изцяло неотносимо към предмета на спора е и следващото възражение, обективирано в жалбата, а именно, че цялата пътна отсечка от гр. Ахелой до гр. Поморие (където е била спряна за проверка Г.) е в процедура на цялостен ремонт, с изцяло липсващо асфалтово покритие, с разхвърлени пясък и чакъл и множество дупки.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/07.03.2018 г., постановено по НАХД № 516/2017 г. на Районен съд Поморие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                

 

        2.