Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  1153       /12.06.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар Г.С. и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 945/2018 година 

 

            Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ към МОСВ против решение № 26/21.02.2018 година по н.а.х.д. № 499/2017 година на Районен съд – Карнобат (РС), с което е отменено наказателно постановление № 173/05.12.2017 година на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (НП).

С НП, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас (ВиК) с ЕИК 812115210, за нарушение на чл.48 ал.1 т.7 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200 ал.1 т.27 ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Касаторът оспорва решението. Твърди, че то е необосновано, защото не е налице неточна правна квалификация. Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът в писмено становище оспорва жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

С НП дружеството е санкционирано за това, че при извършена контролна проверка на 04.05.2017 година от служител на дирекцията на язовир „Камчия“ е установено, че съгласно утвърден режимен график от МОСВ за април 2017 година завиреният обем на язовира към 30.04.2017 година е следвало да бъде 233 000 000 м³, а обемът е бил 234 215 000 м³. Нарушението е установено по представена от ВиК справка на водния баланс на язовира с вх. № 26-00-309(4)/04.05.2017 година.

РС е отменил НП, като е приел, че правната квалификация на нарушението е неточна – вместо нормата на чл. 48 ал.1 т.7 от ЗВ дружеството е нарушило чл. 53 от ЗВ. Отделно РС е приел, че нарушението е установено единствено по изявление от санкционирания субект, без извършването на други проверки, а предвид забраната на чл. 116 ал.4 от НПК, приложима на основание чл.84 от ЗАНН, НП се явява  незаконосъобразно.

Касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 48 ал.1 т.7 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да осъществяват технологични, хидротехнически, агротехнически, водоохранителни, хигиенно-епидемиологични и други мероприятия, когато това е предвидено в условията при предоставяне на използването.

Нормата на чл. 53 ал.1 от ЗВ предвижда, че начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане.

Правилен е извода на РС, че във вида, в който е описано, деянието съставлява нарушение по чл. 53 от ЗВ и по конкретно - чл. 53 ал.1 от ЗВ – нарушение на утвърден месечен режимен график, неразделна част от разрешението за водовземане на търговеца, изразяващо се в наличието на обем вода, надхвърлящ определения към конкретна дата.

Текстът на чл. 48 ал.1 т.7 от ЗВ, на който се е позовал наказващият орган, изиска от титулярите на разрешителни да извършват определени „мероприятия“, предвидени в условията за предоставяне на ползването, но не уточнява конкретно какви са тези мероприятия, за да бъде изведено от тях съответно задължение за дружеството, което е било нарушено (в случая – неизпълнено). Във вида, в който е квалифицирано нарушението - по чл. 48 ал.1 т.7 от ЗВ – е невъзможно да се установи неосъществяването на кое точно мероприятие (технологично, хидротехническо или водоохранително напр.) е  съставлявало нарушение.

Съгласно чл. 200 ал.1 т.27 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 - от 1500 до 5000 лева.

Именно неспазването на графика е било основанието за налагане на санкцията по чл. 200 ал.1 т.27 от ЗВ.

Вторият основен аргумент на РС не се споделя  от касационния състав. Нормата на чл. 116 ал.1 от НПК постановява, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Тази норма е приложима по силата на чл. 84 от ЗАНН само за производствата по оспорване на НП пред съд, но не и в административнонаказателното производство, в рамките на което е било наложена санкцията. В случая РС е контролна инстанция, проверяваща  изводите на органа, наложил административното наказание, а в производството пред органа нормата на чл. 116 ал.1 от НПК не намира приложение.

Решението на РС следва да се остави в сила.

Затова, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/21.02.2018 година по н.а.х.д. № 499/2017 година на Районен съд – Карнобат.

 

Решението е окончателно.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: