Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Бургас,  02.07.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, Трети състав  в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ  административно дело № 945 по описа на съда за 2012г. взе предвид следното:    

             Производството е по реда на Дял Трети, Глава Девета и Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.           

            Делото е  образувано по жалба на М.Д.И. с ЕГН **********, против Решение № 30 от 11.04.2012 год. на Директора на РУ “СО” при НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 92 от 13.03.2012г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ръководителя на Отдел “Пенсии” при ТП на НОИ Бургас, с което е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §5 от ПЗР на КСО от 27.12.211г. и е намален размера на същата с по 0,2 % на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО до навършване на изискуема възраст, т.е. за 52 месеца /с 10,40 %/

             В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв. Стефанов, който поддържа жалбата и навежда доводи за незаконосъобразност на административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда. Твърденията са, че за жалбоподателката са възникнали материалноправните предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на §5, ал.1 от ПЗР на  КСО, вр.чл.19 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, към датата на депозиране на заявлението пред ТП на НОИ на 27.12.2011г. и от тази дата й е определена пенсията, като са взети предвид обаче обстоятелства, настъпили след тази дата /изменение на разпоредбата на чл.68 КСО/, действащо към момента на постановяване на разпореждане № 92/13.03.2012г., което е недопустимо с оглед материално-правния характер на разпоредбите на чл.68 КСО.

Поддържа се в тази насока, че въпросът е правен като между страните по делото липсват спорове относно обстоятелството, че са налице изискуемите от §5 на ПЗР предпоставки за пенсиониране на жалбоподателката, липсва спор относно методиката за определяне на пълния размер на пенсията й, размера на осигурителния й стаж и останалите относими към оспорваното разпореждане обстоятелства с изключение на момента, от който И. следва да започне да получава пълния определен размер на пенсията й. Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като преписката се върне на административния орган за постановяване на законосъобразен акт.

 Ответникът Директор на РУ “СО” Бургас не се явява и не изпраща процесуален представител, който да вземе становище по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Разпореждане с протоколна номерация № 92 от 13.03.2012г. на Ръководителя на Отдел “Пенсии” е обжалвано в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията административен орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от Директора на ТП на НОИ резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:      

Не се спори, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че с Разпореждане № 92 от 13.03.2012 г. на Ръководителя на Отдел “Пенсии” при РУ”СО” - Бургас е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, на основание §5, ал.1 от ПЗР на КСО на М.И., като административния орган със своя акт е  приел за установено и по това не се спори, че същата има осигурителен стаж от ІІІ/ трета/ категория труд- 36 години, 02 месеца и 00 дни, от които целият е учителски стаж. На основание §5, ал.1 от ПЗР на КСО е отпусната пенсията за ОСВ, в пълен размер на 281,03 лева, като на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО е намалил така определения резултат с по 0,2% за всеки месец до достигане на пенсионната възраст по чл.68, ал.1 КСО. Преценил е, че съобразно влезлите в сила, считано от 01.01.2012г. изменения в същата разпоредба, довели до увеличаване на пенсионната възраст за получаване на пенсия за ОСВ с четири месеца за всяка календарна година до достигане на 63г. за жените, действаща от 01.01.2012г., И. ще достигне пенсионна възраст на 26.05.2016г. На основание тази преценка е намалил на осн. §5, ал.2 ПЗР на КСО пълната определена пенсия на жалбоподателя с по 0,2% на месец до достигане на този момент или общо с 10,40% за 52 месеца.

В законоустановения тримесечен срок по чл.117 КСО разпореждането е било обжалвано, като с решение №30 от 11.04.2012 година на Директора на РУ “СО” Бургас е оставил в сила същото с аргумент, че пенсията по §5 КСО в размер определен по реда на чл.70 и намален с 0,2 на сто за всеки месец недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл.68, ал.1 КСО.

Подчертано е, че на основание чл.10, ал.2 и 4 НПОС пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 1999г. се отпускат в минималния размер за съответния вид пенсия до определяне на размера им по реда на КСО по реда на чл.99, ал.1, т.6 КСО с изменение на първоначалното разпореждане. Обяснено е и постановеното в бр.16 от 2012г. на ДВ разпореждане на §4б от ПЗР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно който пенсиите по §5 от ПЗР на КСО, отпуснати с разпореждания, издадени до 31.12.2011г. се изплащат от Учителския пенсионен фонд до изтичане на сроковете, които са определени в разпорежданията. Като се подчертава, че жалбоподателят не попада в посочената хипотеза, тъй като е било технически невъзможно при депозиране на заявление за пенсиониране на 27.12.2011г., по същото да бъде постановено разпореждане до 31.12.2012г.

Така постановеното решение е неправилно поради следното:

В Кодекса за социалното осигуряване се съдържа разпоредба относно по-специфичното придобиване право на пенсия на учителите - това е параграф 5 ал. 1 от ПЗР на КСО, която посочва, че учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО.

Разпоредбата на чл. 68 от КСО от своя страна урежда общите години и правила за пенсиониране, а на чл. 94 КСО - датата от която се отпуска пенсията. Пенсиите по § 5 от ПЗР на КСО се изплащат от Учителския пенсионен фонд, който е създаден с отменения Закон за общественото осигуряване и ще съществува до 2020 г., когато следва да се трансформира като Универсален пенсионен фонд.

Предпоставките, при които възниква правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителите са различни от общите условия, при които се пенсионират останалите категории осигурени лица. При преценката за наличие на материалното право на пенсия, в случая при условията на § 5 ПЗР на КСО, релевантно е действащото към този момент пенсионно законодателство. Изискванията за отпускане на пенсия по реда на § 5 ПЗР на КСО са учителски осигурителен стаж и навършена определена пенсионна възраст.

Според цитирания по-горе текст на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 г. за мъжете и 25 г. за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал.1 КСО /в разпоредбата му към датата на придобиване на това право/. т. е. предпоставките са две - възраст - като възрастта за пенсиониране /3 години по-рано от общата по чл.68, ал.1 КСО/ е 57г. за жените  до 31.12.2011г. и наличието на учителски стаж с определена продължителност. Законодателството съдържа точно и ясно определение за понятието учителски осигурителен стаж - това е стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни или възпитателни заведения, на директорите или заместник-директорите, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Като за такъв стаж се зачита и този на лица, заемащи длъжности, по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията на заемане на длъжност учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.  Именно на такива лица, които отговарят на посочените изисквания се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд.

Няма спор между страните, а това се установява и от представените по делото доказателства, че към датата на прекратяване на трудовото си правоотношение като учител – 23.12.2011г. жалбоподателят притежава изискуемата възраст – навършени 57г., осигурителен стаж над 25г. като учител и прекратено трудово правоотношение на същата длъжност. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства. В тази си част разпореждане №92/13.03.2012г. на ръководителя на “ПО” не е обжалвано, влязло е в сила и се преценя, доколкото оспорената от жалбоподателя част от адм. акт и потвърдилото го решение на Директора на РУ “СО” Бургас е обусловена и обвързана от същите обстоятелства.

Съгласно разпоредба на чл. 19, ал. 5 от НПОС право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност, отговарят на изложените по-горе условия. 

Чл. 94 от КСО посочва от кога се отпускат пенсиите - от датата на придобиване на това право /т.е. от датата им на освобождаване от учителска длъжност/ и безспорно към тази дата се определят всички допълнителни тежести и условия, свързани с получаване на пенсиите, като срокове и т.н. Обратното би значело към един минал момент да бъде приложена материална правна норма от бъдещето.

При упражняването на придобито право на пенсия за ОСВ осигурителният орган преценява дали към датата на освобождаването на съответното лице е възникнало право на пенсия.  Именно това е направил и адм. орган. Проверил е дали към датата на освобождаване на жалбоподателят от учителската длъжност същата е навършила 57 годишна възраст, т.е. възрастта по чл.68, ал.1 КСО /действаща до 31.01.2011г./, намалена с три години което обстоятелство е било налице. След като при тази редакция на разпоредбата на чл.68, ал.1 КСО е преценяно правото на пенсия, т.е. е била приложена диспозицията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, то същата редакция на чл.68, ал.1 КСО следва да бъде взета предвид и при прилагане в същото пенсионно производство на ал.2 на същия §5 от ПЗР на  КСО, уреждащ периодът през който лицето ще взема намалената си по размер пенсия. Обратното би значело в едно и също производство за отпускане на пенсия при прилагането по едно и също време на две съседни разпоредби от един и същи нормативен акт, препращащи към една и съща трета разпоредба на същия нормативен акт, тя да се прилага в две различни редакции.

При възприемане становището на адм. орган, че при преценка продължителността на получаване на намалената учителска пенсия по §5, ал.2 от ПЗР на КСО пенсионната възраст по чл. 68, ал.1 КСО следва да бъде взета предвид в редакцията й към датата на постановяване на разпореждането за изменяне на пенсията на жалбоподателя, а не към тази на депозиране на заявлението за пенсионирането й, то в едно и също правоотношение биха били приложени две различни редакции на този член. Това обстоятелство е недопустимо с оглед материалноправния характер на разпоредбата на чл.68 КСО и общия правен принцип, че за правоотношенията се прилагат материално-правните норми в редакцията им действала към момента на възникване на съответното правоотношение. Тази редакция безспорно следва да бъде действащата към момента на откриване на адм. производство материална разпоредба, тъй като изменената такава към същият момент не е съществувала в правния мир. В противен случай би бил налице правен абсурд - за лице пенсионирано преди 01.01.2012г. към който момент за определени се считат и всички тежести по отпуснатата пенсия, продължителността на периода с намалена пенсия да бъде определен съобразно бъдеща редакцията на правна норма, а не действащата такава към същия момент.

Неправилен е изводът на административния орган за неоснователност на жалбата обоснован с разпоредбата на §4б от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която  Пенсиите по § 5 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, които са отпуснати с разпореждания, издадени до 31 декември 2011 г., се изплащат от Учителския пенсионен фонд до изтичане на сроковете, които са определени в разпорежданията.

Горната разпоредба има организационен и технически характер и цели да определи произхода на средства за изплащане на намалените учителски пенсии – УПФ или ОПФ и няма отношение към преценката на материално правните предпоставки за получаване на самата пенсия, тъй като обратното би значело и противоречие с нормативен акт от по-висока степен – КСО и би обосновало отказ същата разпоредба да бъде приложена. Възприемането на обратната тези би значело и това ,че за лица придобили едни и същи осигурителни /пенсионни/ права , считано от един и същи момент преди 01.01.2012г. да бъдат определени различни пенсии, поставяйки размерът на същите в зависимост от такъв субективен елемент какъвто е волята на дл. лице дали да постанови разпореждане за пенсиониране преди или след 01.01.2012г. Последното представлява и форма на пряка дискриминация на всички лица, по отношение на които се прилагат по лошите условия, като не такова е било намерението на законодателя. 

При действието на разпоредбата на чл.68, ал.1 КСО в редакцията преди 01.01.2012г. продължителността следва да бъде изчислена до навършване от страна на пенсионираното лице на шестдесет годишна възраст, а съобразно така установения брой месеци /33/ следва да бъде определен и процента на намаление на спорната пенсия, който възлиза на 6,6%.

Поради гореизложените съображения и с оглед правилото на чл. 173, ал.2 от АПК, административния акт в обжалваната му част следва да бъде отменен, а преписката върната на органа по социално осигуряване за определяне размера на срочната пенсия и периода на получаването й на осн. §5, ал.2 ПЗР на КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение, като при този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят и направените разноски.

            Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ   Решение № 30 от 11.04.2012 год. на Директора на РУ “СО” при НОИ-Бургас, с която е оставено в сила разпореждане № 92 от 13.03.2012г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ръководителя на Отдел “Пенсии” при ТП на НОИ Бургас, в частта в която е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст М.Д.И. с ЕГН ********** по §5 от ПЗР на КСО от 27.12.211г. и е намален размера на същата с по 0,2 % на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО до навършване на изискуема възраст, т.е. за 52 месеца /с 10,40 %/

            ВРЪЩА административната преписка на РУ“СО” гр.Бургас за определяне размера на срочната пенсия и периода на получаването й на осн. §5, ал.2 ПЗР на КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивите на настоящото решение.

    ОСЪЖДА Национален осигурителен институт /ТП на НОИ град Бургас/ да заплати на М.Д.И. с ЕГН ********** сумата от 100 лв. /сто лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: