Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1288                      29.06.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На четиринадесети юни,                               две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: Кристина Линова

Прокурор: Андрей Черевяков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 943 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Модус трейдинг“ЕООД, ЕИК-203918147, гр.Несебър, ж.к.Слънчев бряг, Авеню център, срещу решение № 105/23.02.2018г., постановено по НАХД № 2452 по описа за 2017г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-001149/25.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

Касаторът счита атакуваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска неговата отмяна, както и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка приемайки, че трудовото възнаграждение на работника не му е било заплатено с подписаните от него разходни касови ордери. В съдебно заседание касаторът, чрез редовно уведомения адвокат Вяра В. от АК-Бургас, поддържа жалбата на изложените основания и пледира за отмяна на оспореното съдебно решение.

Ответникът – директор на ДИТ-Бургас, не се явява и не се представлява пред съда. Не ангажира становище по жалбата и не прави доказателствени искания.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 

 Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С атакуваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил НП № 02-001149/25.09.2017г. на директора на ДИТ-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и 3, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв., за това, че в качеството си на работодател, в срок до 15.06.2017г. не е изпълнил задължението си да изплати на Г.Й.М. трудово възнаграждение за положения от него труд за месец май 2017г. като „продавач-консултант“, в размер на 458,04лв. За това нарушение на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-001149 от 12.07.2017г.

За да постанови решението си районният съд е намерил, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Посочил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Първостепенният съд е приел, че съгласно нормата на чл.270, ал.3, изр.1 от КТ, получаването на трудовото възнаграждение се доказва само с писмени доказателства и се удостоверява с подписа на работника или служителя върху ведомост или разписка за получено трудово възнаграждение. Позовал се е на представената по делото ведомост за заплати за м. май 2017г., според която трудовото възнаграждение на работника Г.М.за въпросния месец е начислено, но не е изплатено, тъй като в тази ведомостта липсвал негов подпис. Намерил е, че представените два броя разходни касови ордери от 20.05.2017г. и от 29.05.2017г. не установяват изплащане на трудово възнаграждение за м.май 2017г., тъй като сборът на сумите е по-малък с 4 стотинки от начисленото трудово възнаграждение, а в ордерите не е посочено за какво посочените в тях суми са били предадени на работника. В тази връзка е направено предположение, че тъй като работникът е изпълнявал длъжност продавач-консултант и е възможно това да са суми за разплащане с доставчици. Този извод на съда не е подкрепен с никакви доказателства, като въпреки направените опити Г.М.не е бил разпитан непосредствено в съдебно заседание. Поради горното съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от районния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. В хода на тази проверка се установи, че приета в оспореното съдебно решение фактическа обстановка не отговаря на установените по случая обстоятелства с представените по делото доказателства. Съгласно цитираната и от районния съд норма на чл.270, ал.3, изр.1 от КТ, плащането на трудовото възнаграждение може да се доказва освен с подпис на работника върху ведомостта, също и с разписка за получаването му. Именно характера на разписка имат представените два броя разходни касови ордери от 20.05.2017г. и от 29.05.2017г., които носят подпис на работника. Сумата по тях в лева е точно такава, колкото е било и начисленото по ведомост  трудово възнаграждение (л.18), а разликата от 4 стотинки е пренебрежимо малка за да обоснове различен извод. Освен това ордерите са били издадени в периода за който е била издадена платежната ведомост, които факти в своята съвкупност обуславят обоснования на доказателствата извод, че с тези ордери е било заплатено именно трудовото възнаграждение на работника. Предположението направено от съда, че по тях било възможно да са давани суми за разплащане с доставчици, не е подкрепено с доказателства, а административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения. Наличието на двата разходни ордера с изложеното съдържание силно разколебава обвинителната теза, поради което нарушението не може да се приеме за доказано.

Като е достигнал до различен правен извод за потвърждаването на наказателното постановление на това основание, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, за който са налице основания за отмяна, с отмяна и на потвърденото с него наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 105/23.02.2018г., постановено по НАХД № 2452 по описа за 2017г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-001149/25.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас и вместо него  ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-001149/25.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „Модус трейдинг“ЕООД, ЕИК-203918147, гр.Несебър, ж.к.Слънчев бряг, Авеню център, за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и 3, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                        2.