РЕШЕНИЕ

 

        № …1259………….                     дата 11 юли 2012 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в публично заседание на 02 юли 2012 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………………..

 

разгледа адм. дело № 943 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.405 от КТ.

Предмет на оспорване са задължителни предписания, дадени на работодателя Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, гр.Бургас, по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ от главен инспектор при Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Бургас, обективирани в Протокол № 919/11.04.2012г., с които, на основание чл.24 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е предписано, работодателят да назначи или определи длъжностно лице – орган по безопасност и здраве, с подходящо образование и квалификация, съобразен с дейността на университета, естеството на работа и характера на професионалния риск.

Предписанията се оспорват от ректора на университета “Проф. д-р Асен Златаров”, като представляващ учебното заведение, като възразява, че законът е предоставил на работодателя в условията на оперативна самостоятелност да прецени конкретните изисквания към работника, назначен като “организатор здраве и безопасност”, като посочва, назначения от него служител отговаря на изискванията, представил е удостоверения за завършени обучения в тази насока. Иска се отмяна на предписанието.  

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, представя допълнителни доказателства.

Ответникът – главен инспектор в  Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Бургас се явява лично, оспорва жалбата, като поддържа становището, че назначеното от работодателя лице не е с подходящо образование, съобразено с характера на дейността на университета. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, между Университет “Проф. д-р Асен Златаров” като работодател и лицето С.Н.С. от гр.Бургас като работник, е сключен трудов договор № 237/02.12.2010г. за назначаването му на длъжност в университета – организатор здраве и безопасност. Видно от представената диплома за завършено висше образование, назначеното лице е завършило Висшия институт по физическа култура, с квалификация – учител по физическо възпитание, представено е и удостоверение за завършено обучение по базови и специфични компютърни умения, представени са и два броя удостоверения - № 1080116006/23.03.2011г. и № 1080116726/22.05.2012г., двете издадени от Българска стопанска камара, Търговскоиндустриална камара – Бургас за завършено от лицето годишно обучение по здравословни и безопасни условия на труд, както и е представен Сертификат № 149/25.11.2011г., издадено то Служба по трудова медицина “Интелект” ЕООД, гр.Бургас за преминало успешно ежегодно обучение по безопасност и здраве при работа.

При извършена проверка от главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Бургас и след анализ на трудовото досие на назначения работник С.С. на длъжност “организатор здраве и безопасност” е установено, че лицето не притежава подходящо образование и квалификация, съобразени с дейността на университета, естеството на работа и характера на професионалния риск, което е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗЗБУТ, с оглед на което и на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ на работодателя са дадени обжалваните понастоящем предписания, обективирани в Протокол № 919/11.04.2012г.,  да  назначи или определи длъжностно лице – орган по безопасност и здраве, с подходящо образование и квалификация, съобразен с дейността на университета, естеството на работа и характера на професионалния риск.

 Дадените предписания са законосъобразни.  

Съгласно нормата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: 1. да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, ……………, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Процесните предписания са дадени именно по този ред в резултат на констатирани нарушения по чл.24, ал.1 от ЗЗБУТ. Съгласно тази разпоредба За организиране на изпълнението на дейности, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, работодателят в зависимост от обема на дейността, естеството на работата и характера на професионалния риск назначава или определя едно или повече длъжностни лица с подходящо образование и квалификация или създава специализирана служба. Безспорно е, че работодателят разполага с правото на преценка да назначи работник за посочените тук дейности, но преценката му е обвързана с определени изисквания, досежно подходящо образование и квалификация и именно спазването на тези изисквания са предмет на контрол за законосъобразност, независимо че решението е взето в условията на оперативна самостоятелност. За конкретния случай следва да се съобрази както структурата на учебното заведение и включените в него звена – Фактулет по технически науки, Факултет по обществени науки, Факултет по природни науки, Колеж по туризъм, Медицински колеж, Технически колеж и Департамент по езиково обучение, така и неговата дейност по обучение, за извършването на която ответникът посочва, че университетът разполага с над 40 химични лаборатории, складове с химични вещества и други съоръжения с повишена опасност.

С оглед тези специфики на учебното заведение, обоснован е изводът на административния орган, че назначеното на длъжността лице С.С. за изпълнението на дейности, свързани със защита от професионални рискове и превенция на тези рискове, не отговаря на изискванията за наличие на подходящо образование и квалификация. Представените за удостоверяване на този факт – диплома за завършено висше образование в областта на физическата култура и спорт и удостоверение за успешно преминат курс на обучение по компютърни технологии, очевидно се отклоняват от характера и естеството на процесите на обучение в различни области в учебното заведение и не могат да бъдат преценени като подходящо образование и квалификация. Другите представени по делото удостоверение № 1080116006/23.03.2011г. и № 1080116726/22.05.2012г., двете издадени от Българска стопанска камара, Търговскоиндустриална камара – Бургас за завършено от лицето годишно обучение по здравословни и безопасни условия на труд, както и Сертификат № 149/25.11.2011г., издаден от Служба по трудова медицина “Интелект” ЕООД, гр.Бургас за преминало успешно ежегодно обучение по безопасност и здраве при работа не следва  да се анализират не само защото към момента на преценката на работодателя те не са били налице, но и защото това са документи издадени в рамките на други задължителни за работодателя дейности по осигуряване на текущи обучения, задължителни по смисъла на Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. и Наредба № 4/03.11.1998г. По същество те не влияят върху преценката за подходящо образование и квалификация, които трябва да са налице към момента на избора на лицето, за да обосноват този избор, а не посредством последващи задължителни обучения, да се обосновава този избор.

Депозираните в хода на процеса свидетелски показания от св.д-р П. не разколебават законосъобразността на дадените от административния орган предписания. Свидетелката сподели добрите си впечатления предимно от организационните дейности на назначеното лице, но способности не биха могли да се приравнят на изискваните от закона подходяща квалификация и образование. Становището на свидетелката, че основаният риск за профилактика в учебното заведение е нервно-психичното напрежение и в този контекст назначеният работник е с подходяща квалификация, тъй като е психолог (за това няма данни по делото), съдът не приема за достоверно като единствено възможен този риск. Хипотетично, подобен риск е потенциален във всяка една работна среда, а не само при университетските преподаватели, поради което този критерий не може да бъде водещ и за негова сметка да се игнорират всички други особености на конкретното учебно заведение и спецификите на извършваните в него обучения и материалната му база, предполагащи боравене с химични вещества и съоръжения с повишена опасност.  Възражението на пълномощника на жалбоподателя, че към настоящия момент университетът вече не е така силно профилиран към химичните технологии, не води до пълното игнориране на тази част от дейността на университета, която всъщност е най-големият източник на професионален риск и в най-значителна степен предполага осъществяване на адекватни дейности по неговата защита и превенция.    

  Като е предписал работодателят да назначи лице – орган по безопасност и здраве с подходящо образование и квалификация, съобразени с дейността на университета, естеството на работа и характера на професионалния риск, административният орган е дал законосъобразни предписания за изпълнение нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗБУТ, жалбата против които следва да се отхвърли като неоснователна,  поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, гр.***, представляван от ректора проф. д.т.н. Петко Стоянов Петков против задължителни предписания, обективирани в Протокол № 919/11.04.2012г., дадени от главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” , гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: