Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1237

 

гр. Бургас, 22.06.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   БУРГАС, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

  ЧЛЕНОВЕ:  СТЕЛА ДИНЧЕВА

АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                          

При участието на секретаря СТОЯНКА АТАНАСОВА и на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 940 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 236 по описа на Районен съд Бургас за 2018 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 294/08.03.2018 год. по АНД № 236/2018 год. на Районен съд гр. Бургас е потвърдено Наказателно постановление № 278711-F302423/26.07.2017 год. издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр. Бургас, с което на ЕТ „Весела-В.К.“ гр. Бургас, представлявано от В.К., за нарушение на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева. 

В касационната жалба ЕТ „Весела-В.К.“ твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са неправилни  изводите на районния съд за неприложението на чл.28 от ЗАНН. Прави искане съдът да отмени решението на районния съд и да отмени НП.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява и не изразява становище.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на явилите се страни и анализира събраните по делото доказателства намира касационната жалба за процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Органите по приходите са регистрирали считано от 02.07.2008 год. ЕТ „Весела-В.К.“ по ЗДДС, поради което търговеца е задължен да подаде СД по ЗДДС за периода м. март 2017 год. в срок до 14.04.2017 год. Органите по приходите при ТД на НАП Бургас установили, че тази СД не е подадена в срок и изпратили на дружеството покана за подаване на справката и съставяне на акт за нарушение. АУАН бил съставен на 23.05.2017 год. за това, че ЕТ „Весела-В.К.“ не е подало СД по ЗДДС за периода м. март 2017 год. Като нарушена законова разпоредба в акта е посочен чл.125, ал.5 от ЗДДС. Актът е връчен на същата дата на представител на дружеството. Срещу него няма подадено писмено възражение.

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 278711-F302423/26.07.2017 год. издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр. Бургас, с което на ЕТ „Весела-В.К.“ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС. В НП е отразено, че нарушението е за първи път. Това НП е обжалвано пред районен съд гр. Бургас и с процесното решение същото е потвърдено.

За да го постанови районният съд е обосновал правилния извод, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно на самостоятелно основание.

Нормата на чл.125, ал.1 ЗДДС вменява задължение за регистрираното лице за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.159б. Съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.  След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5,  в случая до 14.04.2017 год., без значение дали е осъществявало дейност или не, което не е сторено в настоящия случай от дружеството - касатор. За неизпълнението на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС юридически лица, в чл.179 ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция от 500 до 10 000 лева.

Със своето бездействие лицето не е изпълнило установеното в закона задължение, поради което изводите на районния съд за правилната правна квалификация на извършеното нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС и за точното прилагане на санкционна норма на чл.179 ЗДДС спрямо ЕТ „Весела-В.К.“  от страна на административнонаказващия орган са правилни.

За да се приеме, че е осъществен състава на констатираното нарушение по ЗДДС не е от значение дали субектът осъществява стопанска дейност. Необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи е,  лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента на  отчетния период. Още повече, че съгласно чл.125, ал.4 ЗДСС справка-декларация по 125, ал.1 ЗДДС се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което съдът намира изложените от касатора възражения в този смисъл за неоснователни. Анализът на разпоредбите на чл.125 и на чл.179 ЗДДС налага извода, че в разглеждания случай административното нарушение е формално и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с други случаи на административно нарушение от този вид.

Подаването на справката - декларация по ЗДДС за месец март 2017 г. към датата на съставяне на АУАН и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път от касатора, не могат да обусловят квалифицирането на административното нарушение като маловажно, но са взети предвид от административнонаказващия орган  - имуществената санкция е наложена на дружеството в минимално предвидения в чл.179 ЗДДС размер от 500.00 лева.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 294/08.03.2018 год. по АНД № 236/2018 год. на Районен съд гр. Бургас по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ