Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 418              07 март 2018 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, VІІІ - ми състав,  в открито  заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Б. Ч.

като разгледа административно дело  номер  93   по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В.К.П. *** против заповед № №17-0304-000788 от 06.12.2017 година на началник сектор в Районно управление/РУ/-Несебър при ОД МВР-Бургас за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца до една година, а именно за срок от 11/единадесет/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Счита, че същата е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на  административнопроизводствените правила. Иска да се отмени. Алтернативно да се намали срока на приложената ПАМ. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - началник сектор в Районно управление/РУ/-Несебър при ОД МВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата.  Представил е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед  №17-0304-000788 от 06.12.2017 година на началник сектор в Районно управление/РУ/-Несебър при ОД МВР-Бургас, с която, на основание чл.22  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и  чл.171, т.2а от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на В.К.П. е приложена принудителна административна мярка -  прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца до една година, а именно за срок от 11/единадесет/ месеца.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №0269366 от 16.12.2017 година, за това, че на същата дата, около 15.40 часа в гр. Несебър, ул. „Първа“, на спирка „Палма“ до хотел „Бисер“, посока РУ-Несебър-хотел „Свежест“  управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№****, след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство  „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабр. №0041, което отчело положителен резултат за употреба на амфетамини и метамфетамини/л.5 от делото/. На водача  бил издаден талон за медицинско изследване №0043606/л.6 от делото/. Водачът отказал да даде кръвна проба и урина за химичен анализ. Бил изпробван  за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7410“ №0325, което отчело 0.00 промила.  Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП. АУАН е връчен лично на нарушителя на 06.12.2017 г. и е подписан от него без възражения./л.5 от делото/.

 Въз основа на фактите, изложени в АУАН, е издадена процесната заповед.

 При така установените факти се налагат  следните правни изводи:

 На първо място,  заповед № 17-070304 от 06.12.2017 г. е издадена от компетентен орган- началник сектор „Охранителна полиция“/ОП/ в Районно управление/РУ/-Несебър при ОД МВР-Бургас за прилагане на принудителната административна мярка/ПАМ/, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на  ОД МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.6 са посочени началниците на сектори/групи  „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР-Бургас/л.23 от делото, вж. и удостоверение, рег.№251000-1583 от 18.01.2018 г., л.20-21 от делото/. Заповедта на директора на ОД МВР-Бургас е издадена на основание заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.165, ал.1 ЗДвП са определени основните структури в Министерство на вътрешните работи, осъществяващи контрол по ЗДвП/л.28 и 29 от делото/.

На второ място заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма.

На следващо място обаче същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон и съображенията за това са следните:

Правилото на  чл.171, т.2а ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.

Следователно при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е, употреба на наркотични вещества, което е установено с техническо средство. По делото, към момента на издаване на процесната заповед, по арг. от 142, ал.1 АПК, се установява, че П. е управлявал собствения си лек автомобил, след употреба на наркотични вещества, което е установено с техническо средство дало положителен резултат за употреба на амфетамини и метамфетамини. Последното се потвърждава от съставения АУАН.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

ПАМ е приложена на валидно правно основание- чл.171, т.2а ЗДвП и формалното неизписване на закона след номера на разпоредбата не обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта, още по-малко за нейната нищожност. Изложеното в заповедта не създава съмнение за възможност за объркване на дееца относно деянието, за което се налага мярката, фактите и  приложимия материален закон. Затова възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, че срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство, приключило със съдебна спогодба.

В този процес жалбоподателя не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

В нормата на чл.171, т.2а ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона, който в случая е 11/единадесет/ месеца. При определяне срока на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за прилагане на  ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок близък до максималния, посочен в закона. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна.

Следователно не са изпълнени изискванията, касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в  чл.59, ал.2 АПК и чл.172, ал.1 ЗДвП.

 При положение, че заповедта не съдържа мотиви за срока на приложената ПАМ, който е близък до максимално предвидения в закона, същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, което налага нейната отмяна.

 Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което не му се дължат.

 По тези съображения и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, VІІІ-ми състав

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед № №17-0304-000788 от 06.12.2017 година на началник сектор в Районно управление/РУ/-Несебър при ОД МВР-Бургас, с която на  В.К.П. ***, е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца до една година, а именно за срок от 11/единадесет/ месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                 

                                                        СЪДИЯ: