Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 598              Година 31.03.2015              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на пети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                           2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 93 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Дирекция Природен парк „Странджа“, гр.Малко Търново срещу решение № 45 от 19.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 225 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Малко Търново. Счита решението за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Излага подробни доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска се отмяна съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.

Ответникът – Директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Малко Търново е изменил наказателно постановление №11-01-1015/24.09.2014г. на директора на АДФИ гр.София, с което на основание чл.132, ал.1 от ЗОП на Дирекция Природен парк „Странджа“, за нарушение на чл.44, ал.9 от ЗОП е наложена имуществена санкция от 1000 лева, като е намален размера на санкцията на 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество е обоснован извод за съставомерност на констатираното деяние, като е приел, че това се подкрепя от събраните по делото доказателства. Доводите на жалбоподателя за приложимост на чл.28 от ЗАНН са намерени за неоснователни, като е посочено, че извършеното нарушение е формално, а не резултатно, поради което преценката за маловажност не следва да се извършва с оглед липсата на настъпили неблагоприятни последици. Съдът е преценил, че изискването за предоставяне на информация е установено с цел да се осигури прозрачност при разходването на публични средства и е гаранция за законност при извършването на тази дейност, поради което неизпълнението на задължение, за предоставяне на информация, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. По отношение на наложеното наказание е намерено, че наказващият орган е определил  непрецизно размера на имуществена санкция, тъй като не е обсъдил нормата на чл.133, ал.2 от ЗОП, предпоставките за приложението на която са налице. Предвид това, че стойността на конкретния договор без ДДС, попада в предвидените в чл.14, ал.3 от ЗОП стойности за услугата, като не надвишава предвидения по чл.45в, ал.2 от ЗОП праг, съдът е преценил, че следва да се приложи посочената разпоредба, с оглед на което е изменил наказателното постановление и е определил имуществена санкция размер на 500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и все странно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят отмяна на издаденото наказателно постановление.

Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на нормата на чл.52, ал.1 от ЗАНН, съгласно която наказващият орган следва да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Неговото неспазване не води до опорочаване административнонаказателното производство до степен, обуславяща отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Единствената норма, регламентираща срок за издаване на наказателното постановление, при неспазването на който същото ще подлежи на отмяна е този по чл.34, ал.3 от ЗАНН и този срок е шестмесечен от съставянето на акта, като в случая е спазен.

Правилно районният съд е извел извод за съставомерност на деянието по чл.44, ал.9 от ЗОП, с която разпоредба на възложителите е вменено задължение да изпращат до АОП информация в едномесечен срок след приключване изпълнението на договор за обществена поръчка или след предсрочното му прекратяване.  Информацията за изпълнение на договора за обществена поръчка №13281-28-ОПОС3/06.06.2013г. е изпратена в АОП на 31.07.2014г., след като срока е започнал да тече от деня, следващ деня на изпълнението на договора - 16.05.2014г. и е изтекъл на 16.06.2014г., поради което правилно е прието, че от касатора е извършено вмененото му нарушение.

При определяне размера на имуществената санкция административно наказващият орган, е наложил такава в предвидения от законодателя диапазон на санкционната разпоредба на чл.132, ал.1 от ЗОП. Неправилно районният съд е изменил размера на наложената имуществена санкция при прилагане на привилегирования състав на чл.133, ал.2 от ЗОП, съгласно която разпоредба, когато нарушенията по чл.128 - 132а, с изключение на тези по чл. 129, ал. 4, чл. 129б, ал. 2 и чл. 132, ал. 2, са извършени при възлагане на обществени поръчки на стойности по чл.14, ал.3, предвидените размери на глобите и имуществените санкции се намаляват наполовина. Видно от стойността без ДДС на конкретната обществена поръчка, същата не попада в посочените в разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗОП, поради което приетата от съда норма е неотносима. Въпреки това съдебното решение в тази му част не следва да се отменя, тъй като е влязло в сила и ако бъде отменено би се стигнало до утежняване положението на обжалващия, което е недопустимо.

Неоснователно е поддържаното и пред настоящия касационен състав искане за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно наказващият орган и първоинстанционният съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 19.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 225 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Малко Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                         2.