Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 1104 /20.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР Х.

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                       ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар С.А. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 939/2014г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В.Х.С., чрез процесуалния си представител адвокат С.К., е оспорил решение №43/18.03.2014г. постановено по АНД №467/2013г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 354/13 от 24.09.2013г. издадено от началника на РУ на МВР – Приморско. С наказателното постановление за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП на В.С. е наложена глоба в размер на 300 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Преди съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител е депозирал молба, в която иска решението на районния съд да бъде отменено.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

1. В хода на производството пред районния съд са проведени три съдебни заседания – на 29.01.2014г., на 20.02.2014г. и на 13.03.2014г. Преди всяко от съдебните заседания пълномощника на настоящия касатор с молба е искал заседанието да се отложи за друга дата, като всеки път е изтъквал други свои неотложни ангажименти, които препятстват явяването му по това дело. В два от тези случаи на 29.01.2014г. и на 20.02.2014г. съдът с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя е отлагал делото за друга дата, като при второто отлагане е предупредил жалбоподателя, че при следващо ново неявяване по делото, същото ще приключи в негово отсъствие. Независимо от това за съдебното заседание, насрочено на 13.03.2014г. жалбоподателя, настоящ касатор и неговия процесуален представител отново не са се явили, като последния за трети пореден път е представил молба с доказателства и искане за поредно отлагане. Съдът е възприел тази молба като шиканиране на процеса и не я уважил.

При тези факти неоснователни се явяват възраженията на касатора, че неговото право на защита е било ограничено от районния съд, тъй като по неясни причини не е уважена молбата на неговия пълномощник за отлагане на делото насрочено за 03.03.2014г. От данните по делото става ясно, че причините не са неясни, както и че съдът двукратно е предоставил възможност на В.С. да организира защитата си.

2. Касаторът сам признава в касационната жалба, че не спори да е осъществил състава на нарушението визирано в чл.139, ал.5 от ЗДвП, но твърди, че предходната винетка, с която е разполагал доказва, че той е отговорен гражданин и се отнася съвестно към задълженията си като шофьор. Този факт счита, че следва да бъде отчетен от съда при преценка на тежестта на наложеното наказание.

Възражението би било основателно, ако законодателят бе позволил размерът на наложеното наказание да се определя в регламентиран диапазон, така, че при определяне на конкретното наказание да се съобразят обстоятелства като наведените от касатора.

В процесния случай приложимата санкционна разпоредба на чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП предвижда фиксиран размер на наказанието глоба – 300лв., колкото е размера на наложеното на касатора наказание. Нито административно-наказващия орган, нито съдът могат да променят този размер – чл.27, ал.5 от ЗАНН. По тези причини следва да се приеме, че наложеното на касатора наказание по размер съответства на изискванията на закона и липсва правна възможност то да бъде намалено.

3. Неоснователно е и възражение, относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Цитираното в касационната жалба тълкувателно решение №1 от 2007г. по дело №1 от 2007г. на ОСНК на ВКС, касае отстраняването на противоречията при упражняване на съдебен контрол по отношение на наказателните постановления, във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН. По тази причина контекста, в който то е цитирано в жалбата, не кореспондира със съдържанието на самото тълкувателно решение. В случая няма спор, че приложението на чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, но при процесната хипотеза не са налице предпоставки за неговото приложение. Липсват данни, позволяващи да се направи извод, че в случая е налице деяние с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Съществуването на предходна винетка, чиито срок е изтекъл денят преди проверката не дава основание за такъв извод. Липсват доказателства за каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства, освен наличието на предходна винетка.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №43/18.03.2014г. постановено по АНД №467/2013г. по описа на Районен съд - Царево.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: